3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429.
София, 29.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 23.03.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1557/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Й. А. П. от[населено място],област Кюстендил против решение №349/20.07.2010г. на Б. окръжен съд,постановено по гр.д.№453/2010г. по описа на същия съд,с което е отменено решение №20/21.02.2004г. на Районен съд[населено място] по гр.д.№185/2002г. по описа на същия съд и вместо него е постановено:признава за установено по отношение на А. И. А.,Д. Р. Б.,София А. С. и Й. А. П.,като наследници на А. П. Б.,че към момента на кооперирането на земеделските земи при масовизацията на ТКЗС -1957г.,К. П. Б.-наследодател на ищеца З. К. Б. е притежавал правото на собственост на основание давностно владение върху земеделски имот:ливада с площ от 1,2 дка в м.”Банята”,землището на[населено място] три граници: от три страни К. П. Б. и път.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът завявява:
„На първо място считам,че е налице основанието на член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
1.Атакуваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС,изразена в решение №1083/12.11.2008г. по гр.д.№4448/2007г.,ГК,ІІГО,ВКС.Съгласно същото според ВКС,искова молба,в която не е налице надлежно посочване на обстоятелствата,на които се основава отправеното до съда искане за защита,се счита за несъобразена с изискванията за редовност по член 98 ал.1 б.”г” от ГПК/отм/.Ищецът по настоящото дело не е изложил каквито и да са фактически твърдения,обуславящи придобиването на имотите от неговия наследодател на годно правно основание в периода преди масовизацията”Излагат се аргументи,че” исковата молба е била нередовна,поради липса на обстоятелствена част по смисъла на член 98 ал.1 б.”г” от ГПК/отм/.Следователно са налице предпоставките по член 100 ал.2 от ГПК/отм/ за даване на указания на ищеца да заяви конкретното основание,на което имотът е бил придобит в миналото от неговия наследодател,при което именно това основание ще подлежи на доказване в процеса при съобразяването на процесуалните разпоредби за допустимост на предвидените в процесуалния закон доказателствени средства,с оглед конкретния предмет на доказване.”
В точка 2 на изложението се твърди ,че”атакуваното решение противоречи на онази задължителна практика ,изразена в ТР №117.07.2001г. по гр.д.№1/2001г. на ОСГТК на ВКС,т.4 по отношение на това как следва да процедира въззивниият и касационен съд,когато за първи път се констатира нередовност на исковата молба.”Отново се излагат аргументи за наличие на предпоставките на член 100 ал.2 от ГПК/отм/ за даване на указания на ищеца,както вече бе посочено по-горе.Н. се доводи за това какво приема за доказано съда при обсъждането на гласните доказателства и неправилната му преценка на същите.
Наред с това,касаторът счита,че е налице основанието за допустимост на жалбата по смисъла на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,като посочва в изложението си следното:
„Считам,че следва да бъде даден отговор на въпроса дали следва да се разглеждат или да се оставят без движение искови молби,с правно основание член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ,в които не са изложени никакви фактически твърдения ,обуславящи придобиването на имотите,за които се претендира.Не следва ли да се излагат и твърдения за факти,обуславящи придобиването на собствеността на годно правно основание по смисъла на член 77 ЗС.Непосочването им не води ли до лишаване от възможност ответника да се защити пълноценно”
Преди всичко касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода на делото,разрешен обжалваното въззивно решение.Съгласно възприетото с ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този,който е включен в предмета на спора,индивидуализиран чрез основанието и петитума и е обусловил волята на съда,обективиран в решението.Този правен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело,за формиране на решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства по делото.Видно от цитираното по-горе съдържание на изложението на касатора,в същото липсва формулиран правен въпрос,а в същото се навеждат касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК за направилни и незаконосъобразни изводи на съда,като в подкрепа на тези оплаквания се цитира съдебна практика на ВКС,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване.Това е така,защото проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт,ще се извършва след като той бъде допуснат до касационно обжалване,при разглеждане на касационната жалба в производството по член 290 ал.1 от ГПК.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен този правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и който е обусловил изводите на съда,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението на касатора,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Непосочването на правния въпрос от значение за конкретното дело,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат допълнителните основания за това.
В останалата част от изложението,както вече бе посочено по-горе,се съдържат изцяло касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основания за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №349/20.07.2010г. на Б. окръжен съд,постановено по гр.д.№453/2010г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: