О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№389
гр. София, 05.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 4386/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Г. В., Г. Г. Г., С. С. Д., Е. А. С., А. Д. Т. /последните две конституирани на мястото на починалия в хода на производството ищец Д. З. С./, Р. М. Д., Р. Г. Р., Л. Ц. С., С. Г. С., А. Д. П., К. В. В., К. Г. Г., А. Б. С., Царевка М. А., К. В. И., Н. С. Н., С. И. П., Руска Й. Т., Б. Х. М., И. С. А., М. Ц. Т., Д. А. А., С. Ц. Д. и С. Г. Ц., всички от [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат А. Д., срещу въззивно решение № 585 от 14.03.2017 г. по гр. д. № 297/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че в обжалваното решение е налице произнасяне по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК (ред. до изм. ДВ, бр. 86/2017 г.). Първият въпрос е: подлежи ли на земеделска реституция и по коя относима разпоредба, имот, за който в много официални документи, отчуждителна преписка, и в самия отчуждителен акт – Постановление на МС № 123/07.02.1952 г., се признава, че процедурата по отчуждаването му е нарушена, а с постановлението се прави само едно оформяне, и който имот не е внесен в ТКЗС, но към момента на отчуждаването е бил безспорно земеделски; при приемане, че отчуждителната процедура е нарушена, кой е относимият реституционен закон. Касаторите твърдят, че въззивният съд се е произнесъл в нарушение на материалния закон и в противоречие със задължителната съдебна практика като е приел, че относимият в случая закон е ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗС и ЗДИ, а не чл.2, ал.2 ЗВСОНИ или чл.10, ал.4 ЗСПЗЗ. Сочи се противоречие с ТР № 1/17.05.1995 г. по гр. д. № 3/1994 г., ОСГК на ВС и ТР № 6/10.05.2006 г. по т. гр. д. № 6/2005 г., ОСГК, ВКС, решение № 900/2011 г. по гр. д. № 254/2010 г., ВКС, І г. о. и решение № 23/2012 г. по гр. д. № 675/2011 г., ВКС, ІІ г. о. Излагат се съображения, че според установената съдебна практика, чл. 10, ал. 4 ЗСПЗЗ е специална норма по отношение на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, като от значение по кой реституционен закон ще се възстанови собствеността върху неправомерно отнет имот е не обстоятелството по реда на кой закон е бил отнет имотът, а дали е бил земеделски по своя характер към момента на отнемането – решение № 767/2010 г. по гр. д. № 1760/2009 г., ВКС, І г. о., решение № 1259/2009 г. по гр. д. № 4426/2007 г., ВКС, ІІІ г. о. и решение № 181/2011 г. по гр. д. № 261/2010 г., ВКС, І г. о. Изводът на въззивния съд, че „вкарването на имота” в ТКЗС или друга селскостопанска организация, има значение за възстановяването му по ЗСПЗЗ, противоречи на възприетото в решение № 1088/18.06.1999 г. по гр. д. № 1785/1998 г., ВКС, ІV г. о. и решение № 181/14.09.2011 г. по гр. д. № 261/2010 г., ВКС, І г. о.Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поставя въпросът: следва ли гражданският съд при спор за материално право да приеме за доказано настъпването на вещно – транслативния ефект върху процесния имот в полза на дружеството, от решението на фирмения съд по регистрация преобразуването на едноличното дружество с държавно участие, ако в това решение е записано, че са „спазени изискванията на ПМС № 179/13.09.1991 г. по отношение начина на определяне стойносттта на капитала“, т. е. задължително ли е решението по фирменото дело за гражданския съд, разглеждащ спор за материално право по въпрос, обуславящ изхода на делото. Останалата част от изложението съдържа касационни оплаквания по съществото на спора за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения и необоснованост по смисъла на чл. 281, т.3 ГПК.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат А. К., оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Третото лице – помагач на страната на ответника – [фирма], [населено място], не взема становище в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С въззивното решение е потвърдено решение № 629 от 28.01.2014 г. по гр. д. № 8511/2010 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от ищците /сега касатори/ отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответникът [фирма] не е собственик на поземлен имот № 012001, находящ се в землището на [населено място], местността „Д. мост”, СО, район „К.”, с площ от 756 338 кв. м., както и искът за нищожност на нотариално удостоверяване /нотариален акт № 2/24.09. 2008 г. по нот. дело № 382 на Нотариус В. с № 033 от НК/ с правно основание чл. 576, чл. 574 ГПК и чл. 17а ЗППДОбП /отм./, вр. чл. 537, ал. 2 ГПК, като неоснователни и недоказани.
Въззивният съд е приел за допустим отрицателният установителен иск, предявен от бивши собственици,респ.наследниците им, на имоти, отчуждени с ПМС № 123/07.02.1952 г., попадащи в обособения процесен имот, за който имот е съставен КНА на основание чл.17а ЗППДОбП /отм./ в полза на ответника [фирма]. Твърденията на ищците са, че ответникът се е снабдил с нотариален акт № 2/24.09.2008 г. за собственост на земеделска земя – поземлен имот № 012001, находящ се в землището на [населено място], местност „Д. мост“, Столична община, район „К.“, с ЕКАТТЕ 99137, с площ по скица от 756 338 кв. м., при граници по скица: имот № 000018 – полски път на СО, имот № 000017 – други територии нестопански на СО, имот № 002002 -наводнена нива на СО, имот №000029-напоителен канал на СО, имот № 002001 – наводнена нива на СО, имот № 030005 – ливада на Г. Н. Г., имот № 041001 – стопански двор, имот № 013001-др. територии нестоп., имот № 000011 – полски път на СО, имот № 000053 -напоителен канал на [фирма]. Нотариалният акт не поражда права за ответника [фирма]. Правото на собственост не е придобито от него на посоченото от нотариуса основание – чл.17а от ЗППДОП/отм./. Поземлен имот № 012001, „обособен“ след 1998 г., находящ се в землището на [населено място], не бил предоставен за стопанисване и управление на държавното предприятие, чийто правоприемник е ответникът, включително с акта за преобразуването му и/или преди и/или след това преобразуване. Държавата не би могла да прехвърли собственост на земеделски имот № 012001, освен това той не бил апортиран в капитала на дружеството – ответник по ПМС № 179/1991 г., ПМС 201/1993 г., ТЗ или ЗППДОбП/отм./. Според ищците записването в баланса на [фирма] по сметка 201 не прави автоматично собственик това АД. Липсва прехвърляне на вещно право върху недвижимия имот по реда на специалния закон – ЗППДОП /отм./, като дружеството – ответник не е станало собственик по силата на приватизационен договор, имащ за предмет продажба на акции. Излагат доводи за нищожност на извършеното нотариално действие с нотариален акт № 2/2008 г. /чл. 576, чл. 574 ГПК и чл.17а ЗППДОбП/. Ответното дружество няма валидно придобивно основание, поради което не е могло да стане и съответно не е собственик. Ищците основават правния интерес с факта, че са измежду собствениците на имоти, попадащи в обхвата на процесния.Актът засяга правото им на собственост, включително и правото им на възстановяване на собствеността, което никога не са губили в цялост, и че издаденият нотариален акт създава предпоставки то да не се възстанови в пълноценния му вид. С провеждане на отрицателния иск ще реституират имотите си, тъй като е налице висяща реституционна процедура пред ОСЗ – П., по която липсва произнасяне.
От фактическа страна е прието, че процесните имоти, за които всички ищци по делото твърдят, че са принадлежали на наследодателите им, са били отчуждени в полза на държавата с Постановление на МС № 123/07.02.1952 г. на основание на чл. 101 ЗС. Целта на отчуждаване на процесните около 1000 дка земя в землището на Ч. е изграждане на радиоприемателна станция, като към 1952 г. процесният имот е бил незастроена неурегулирана земеделска земя. В постановлението както и докладната записка от Подпредседателя на МС от 31.01.1952 г. е посочено,че предлаганите за отчуждаване имоти вече са завладени и застроени от Министерство на ППТ преди отчуждаването им, с което МС е поставен пред свършен факт. В приложения доклад от министъра на пощите, телеграфите и телефоните от 07.01.1952 г. се сочи, че съществуваща радиотелеграфна станция при [населено място], С., трябва да се премести, тъй като ж. п. линията С. – М. ще бъде електрифицирана и ще смущава радиотелеграфната станция до степен да я направи неизползваема. Тъй като преместването на радиотелеграфната станция в [населено място] трябва да се извърши възможно в най – къс срок, при съгласието на селсъвета на Ч. и съдействието на СОНС МПТТ е влязло във владение на имота и привършва вече строежа на адм. сграда и тази за инсталациите и ще започне построяването и на мачтите и антените. Затова и на основание чл. 26, ал. 2 ЗДИ и чл. 32, ал. 2 ППЗДС процесните имоти следва да се отчуждят срещу заплащане за нуждите на МПТТ. Процесните земи никога преди 1952 г. не са били внасяни в ТКЗС или друга кооперативна организация, а директно са отчуждени от техните собственици – физически лица по реда на чл.101 ЗС за държавни нужди. Всички собственици са били изрично уведомени, че е невъзможно обезщетяване чрез замяна с други имоти, като 158 от тях са подали възражения в срок. Преценката на държавната нужда е извършена от компетентните органи към момента на отчуждаването при спазена процедура на специалните правила на Правилника за отчуждаване на имоти за държавна и обществена нужда (отм.). Налице е надлежно отчуждаване на процесните имоти по реда на чл.101 ЗС, за което е изплатено парично обезщетение в полза на бившите собственици, макар чл.101 ЗС и чл.10,ал.1 от Правилника за отчуждаване за държавна и обществена нужда към релевантния момент да предвиждат, че частните имоти се считат за отчуждени и държавата придобива правото на собственост върху тях от деня на разпореждането на МС. Видно от АДС №6451/1972г., със Заповед 20/12.09.1969 г. на МФ и Председателя на ИК на СГНС, имотът е предоставен на ДП „Радиостанции и телевизии“, като преди това е бил предоставен на Капитално строителство и е застроен с антено – мостови съоръжения и три сгради – техническа масивна, жилищна масивна, складова паянтова. Още към 1952 г. е реализирано мероприятието, за което местата са отчуждени. Застрояването е комплексно с оглед нуждите и спецификата на дейността. Въззивниятт съд е проследил преобразуването на бившето ДП „Радиостанции и телевизии“. Установил е, че е било включено в състава на комбинат „Радио и телевизия“ от състава на СО „Съобщения“ /Приложение № 19 към ПМС № 19/22.04.1986 г./. С Разпореждане на МС № 34/04.05.1987 г. комбинат „Радио и телевизия“ като стопански комбинат /СК/ „Радио и телевизия“ е включен в състава на Асоциация „Съобщения“. С Разпореждане на МС № 16/21.11.1989 г. Асоциация „Съобщения“ е закрита и всички активи и пасиви са поети от Комитета по съобщения и информатика /КСИ/, като със Заповед № 59/20.02.1990 г. /ДВ, бр. 27/1991 г./ в състава на комитета е създадено поделение НУ „Радио и телевизионни станции“, което поема активите и пасивите на СК „Радио и телевизия“. Със Заповед № РД – 09 – 132/27.06.1991 г. на Председателя на КСИ е образувана фирма „Български пощи и далекосъобщения“ с държавно имущество със седалище [населено място], като фирмата поема и съответната част от активите и пасивите, както и от другите права и задължения на КСИ по баланса му към 30.06.1991 г. по Разделителен протокол, приложен по делото. С Решение на МС № 236/01.08.1991 г. е образувано [фирма] /вписано с решение от 25.09.1991г. по ф. д. № 14 74381991 г. на СГС/, което поема част от активите и пасивите на КСИ. Според разделителен протокол те включват цялото имущество на поделение НУ „Радио и телевизионни станции“. В съдебното решение е прието, че са спазени изискванията на ПМС № 179/13.09.1991 г. по отношение начина на определяне на стойността на капитала въз основа на счетоводен баланс към 30.06.1991 г. на КСИ. С Разпореждане на МС № 124/11.12.1992 г. [фирма] е преобразувано чрез разделяне на [фирма] и [фирма], които поемат съответна част от активите и пасивите на [фирма], съгласно разделителен протокол. [фирма], вписано с решение от 24.12.1992 г. по ф. д. № 34 241/1992 г. на СГС, придобива съответни активи и пасиви на [фирма] към 31.12.1992 г. Едновременно с това се заличава [фирма], поради прекратяване на дейността. [фирма] става частен правоприемник на процесния имот към датата на преобразуване на праводателя му [фирма]. С решение № 10/14.10.1998 г. по фирменото дело е вписано увеличение на капитала на [фирма]. Процесният имот е заприходен в баланса на дружеството по сметка 201. На 20.02.2004г. е сключен договор за продажба на 65% от акциите от капитала на БТК ЕАД с [фирма]. Няма доказателства правоимащите да са заявили своите претенции в сроковете по § 6а ПЗР на ЗППДОбП /отм./. Ищците са подавали заявления и до Столична община, до Областния управител на С.. Съставен е протокол от 09.11.2000 г. за оглед на място и проверка с предложение за обособяване на два парцела, от които единият да бъде предоставен за ползване на радиопредавателна станция, а другият за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, след деактуване на свободната земеделска земя. Формулирано е предложение до министъра на земеделието и горите да направи предложение пред МС за изменение на ПМС № 123/07.02.1952 г. Въззивният съд е приел, че с оглед отчуждаването по реда на чл.101 ЗС /към 1952 г. с решение на Министерския съвет като собствеността се придобива от датата на решението/, реституцията е по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Реституция по ЗСПЗЗ е възможна на основание § 41 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр. 28 от 1992 г./, задължаващ Министерския съвет в едномесечен срок от влизането в сила на закона да отмени отчужденията, извършени за държавни нужди, когато отчуждените земеделски земи не са използувани по предназначение или държавната нужда е отпаднала, за което няма данни по делото. С цитирания протокол комисия е предложила евентуално за част от имота да се предложи на МС от Министъра на ЗГ отмяна на отчуждаването, но това не е направено. До приемането на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество /ЗОЕТДДИ-ДВ, бр. 55/1991 г./ и след това на ЗППДОбП (отм.) на държавните юридически лица е било предоставено само стопанисването и управлението на вещите държавна собственост, включително и недвижимите имоти. С приемането на УСД № 56 /ДВ, бр. 4/13.01.1989 г./, който отделя фирмата като имуществено, организационно и социално обособен участник и основна форма за осъществяване на стопанска дейност се запазва този статут на държавната собственост като общонародна и в имуществената сфера на предприятието се включва само оперативното управление върху предоставения имот. Образуваните държавни фирми запазват дейността си по действащите разпоредби и при влизане в сила на ТЗ / ДВ, бр. 48/1991 г./. Преобразуването им става с акт на МС, който упражнява правата на държавна собственост, т. е. МС упражнява правата на принципала – държавата. С акта за преобразуване в собственост на търговското дружество се предоставя и правото на собственост върху държавния имот, т.е. извършва се трансформация на правото на оперативно управление в право на собственост, която е диференцирана от собствеността на държавата. В ТР № 4/2014 г. на ОСГК, ВКС, се приема, че за да се приложи чл. 17а ЗППДОбП (отм.), а преди него ПМС № 201/1993 г. не е необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в баланса на преобразуваното търговско дружество. При възникнал гражданско – правен спор предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на определено държавно предприятие се доказва както с преки доказателства /самият административен акт за предоставяне на това право/, така и с непреки доказателства: актове за държавна собственост, в които е записано, че определен имот е предоставен за стоопанисване и управление на определено държавно предприятие, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и други подобни. Осчетоводяването или отразяването в баланс, инвентарна книга и/или друг подобен регистър, воден от държавното предприятие, не е елемент от фактическия състав нито на предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление, нито на уредения в чл. 17а ЗППДОбП (отм.) придобивен способ. В случая в АДС 6451/1972 г. е отразено, че имотът е отчужден за радиотелеграфна приемна станция за нуждите на МПТТ на основание чл.101 ЗС, както и че е предоставен за ползване на ДП „Радиостанции и телевизия” /по-късно КСИ/. Впоследствие при образувано на [фирма] имотът е заприходен в активите му, осчетоводен и по сметка 201, съгласно ССЕ. Осъществена е хипотезата на чл.17а ЗППДОбП (отм.) за придобиване на собствеността върху имота от праводателя на ответника. Освен това той е застроен със сгради, трафопост и антено – мостови съоръжения, т. е. мероприятието, за нуждите на което е бил отчужден, е реализирано и това е пречка за реституция съгласно чл.10б ЗСПЗЗ.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства.
Първият въпрос е неотносим към изхода на спора. По предявения отрицателен установителен иск във връзка с въведените от ищците твърдения, че имат интерес да отрекат правото на собственост на ответника, тъй като могат да реституират своите имоти по реда на ЗСПЗЗ /за което имало висящи преписки в ОСЗ/, въззивният съд е обсъдил доказателствата във връзка с оспорване материалноправната легитимация на ответника, основана на разпоредбата на чл.17а ЗППДОбП/отм./ и е приел, че са налице визираните в нея предпоставки. При установената от него фактическа обстановка няма формиран извод за нарушена процедура по отчуждаването на земите с ПМС през 1952г. Обратното – прието е, че процедурата е проведена във връзка с мероприятие на държавата и че собствениците са били обезщетени. В предмета на спора пред въззивния съд не са включени и той не е изследвал предпоставките на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ, респ. чл.10,ал.4 ЗСПЗЗ за реституция на отделни имоти, попадащи в процесния, в полза на всеки отделен ищец. От една страна самите ишци са въвели твърдения, че нямат положителни решения на компетентния орган за реституция по реда на ЗСПЗЗ на притежавани от техните наследодатели земеделски земи, в т.ч. на основание чл.10,ал.4 ЗСПЗЗ, а от друга те не са се позовали на реституция по реда на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ на конкретни /за всеки един от тях/ в резултат на реституцията имоти и не са провели доказване, че са собственици на такива. Така поставеният въпрос в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, че след като в отчуждителна преписка и в самия отчуждителен акт „се признава”, че процедурата по отчуждаванетоземеделските имоти е нарушена, то кой е относимият реституционен закон, е въпрос по същество на спор за собственост относно правата на всеки един ищец, а не на спор за правото на собственост на ответника по така предявения срещу него отрицателен установителен иск. Този въпрос е извън предмета на делото и на спора пред въззивния съд, поради което в настоящото производство по чл.288 ГПК не може да бъде преценен като релевантнен. Той се поставя при различни и взаимно изключващи се твърдения – за реституция по реда на ЗСПЗЗ и по реда на ЗВСОНИ. При това положение не може да се приеме, че е налице сочената хипотеза на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. За пълнота на изложението следва да се има предвид, че няма противоречие с посочената практика на ВКС – ТР№1/21995г., №6/2006г., както и останалите решения на ВКС.В практиката на ВКС се приема,че възстановяването на собствеността по чл.2,ал.2 ЗВСОНИ се извършва, когато не е било проведено отчуждаване във връзка с мероприятието, за което имотът е отреден или не е заплатенто обезщетение на собственика, когато това е елемент от фактическия състав на отчуждаването. Посочените решения имат за предмет различни конкретни хипотези. Решение № 900/2011г. прави разграничение между двете хипотези на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ – фактическо отнемане на имота без отчуждителна процедура или започнала такава, но не проведена по съответния ред като е прието, че по делото е налице установено фактическо отнемане на имота. Решение №23/2012г. разглежда въпрос за отчуждаване по реда на благоустройствен закон, което изключва реституция по чл.2,ал.2 ЗВСОНИ. Решение №181/2011г. приема, че отчуждаването е било по ЗОНИДОП, а е налице фактическо завземане на имота. При осъществяване на косвен съдебен контрол за законосъобразност на положително решение на ПК /каквито в настоящия спор не се сочат от ищците/ е прието, че земите се възстановяват дори да не са земеделски, ако са отнети като такива. Решение №1259/2009г. приема, че общото основание за възстановяване на неправомерно отнети имоти по чл.2,ал.2 ЗВСОНИ не се отнася към земеделските земи. Решение №767/2010г. е постановено в производство по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ /каквото не е настоящото/. То приема, че при неправомерно отнемане на един имот от значение за реда за възстановяване на собствеността – чл.2,ал.2 ЗВСОНИ, или чл.10,ал.4 ЗСПЗЗ, е обстоятелството дали имотът е бил земеделски към момента на отнемането му от собственика.
Вторият въпрос, касаещ значението на решението на фирмения съд за вписване в търговския регистър на еднолично дружество с държавно имущество относно транслативния ефект спрямо включените в баланса, респ. капитала вещни права върху недвижими имоти, също не може да предпостави допускане касационно обжалване в сочената хипотеза на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Въззивният съд не е основал изводите си единствено на вписването като регистърно действие и като оригинерен способ за придобиване на вещни права. Той е обсъдил доказателствата във връзка с осъществяване елементите от фактическия състав на чл.17а ЗППДОбП/отм./ и съобразно установената практика на ВКС, в т.ч. ТР№4/2016г., ОСГК, е приел, че след като са налице, е настъпил вещно-транслативният ефект по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това дружество. Констатацията, че са „спазени изискванията на ПМС № 179/13.09.1991 г. по отношение начина на определяне стойносттта на капитала“ на образуваното търговско дружество с държавно имущество, направена в съдебното решение за регистрация, няма значение за извода дали правото на стопанисване и управление на процесния имот като елемент от фактическия състав на чл.17а ЗППДОбП/отм./, уредено в чл.39,ал.2 вр.чл.43 от Правилника за организация на стопанската дейност от 1975г. /отм./, е било представено на бившото държавно предприятие, преобразувано в търговско дружество.
Както бе посочено по-горе останалата част от изложението съдържа касационни оплаквания по съществото на спора за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения – липса на указания при нарушение на чл.146 ГПК, липса на мотиви, необоснованост на фактическите и правни изводи, вкл.за идентичност на имота, по смисъла на чл. 281, т.3 ГПК.Следва да се има предвид, че с оглед оплакванията във въззивната жалба и в съответствие с ТР№1/2013г., ОСГТК, въззивният съд е дал указания по реда на чл.146 ГПК за фактите и обстоятелствата, които страните трябва да докажат във връзка с въведените от тях твърдения и възражения по така предявения отрицателен установителен иск.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
Въпреки изхода на производството по чл. 288 ГПК, разноски на ответника по касация не следва да се присъждат, тъй като в отговора на касационната жалба няма искане за присъждането им.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 585 от 14.03.2017 г. по гр. д. № 297/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: