О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
гр. София, 13.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 6463/13г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Е. Д., М. Е. Ж., Д. Р. К., А. Р. А., Д. Д. А. и Р. П. И. срещу въззивно решение № 143 от 19.04.2013г., постановено по в.гр.д.№ 83/13г. на Хасковския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 703 от 05.11.12г. по гр.д.№ 449/12г. на Хасковския районен съд и вместо него е отхвърлил иска на Е. Е. Д., М. Е. Ж., Д. Р. К., А. Р. А., Д. Д. А. и Р. П. И. против В. М. Р., М. М. А. и Р. М. А. за делба на поземлен имот с пл.№ 110, кв.23 по плана на [населено място], Хасковска област с площ от 1750 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда и три стопански постройки, както и искането за отмяна на нот.акт № 1009/11г.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесният имот е принадлежал на А. Р. Д., починал през 1985г., който е оставил за свои наследници по закон трима сина, чийто наследници са страните по делото. Единият от неговите синове М. А., който е починал през 2009г. и остави за свои наследници ответниците, първоначално е живял в имота заедно с родителите си, а впоследствие се установил да живее в [населено място], като продължил да посещава имота и да се грижи за него и за родителите си и след тяхната смърт единствен продължил да се грижи за имота като плащал и дължимите данъци за него. Останалите наследници на общия наследодател не са посещавали имота и не са заявявали собственически права върху него. С оглед на това е прието, че прекият наследодател на ответниците е владял частите на своите братя, респ. техните наследници като свои и ги е придобил по давност на основание чл.79, ал.1 ЗС.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по материалноправен и процесуалноправен въпрос. В допълнително изложение от 13.06.13г. се поддържа противоречие с ТР № 1/09г. на ОСГК, т.4 и с Р № 714 по гр.д.№ 603/12г. на ХРС по въпроса за наличието на давността по чл.79, ал.1 ЗС, а в допълнителна молба от 04.09.13г. е посочено, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса откога следва да се приеме, че единият от сънаследниците е установил владение върху частта на другите сънаследници с намерение да ги придобие на основание давностно владение и как следва да бъде обективирано това, при положение че нито един от сънаследниците не живее в наследствения имот от години, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата.
Ответниците по жалбата считат, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно дадените с ТР № 1/09г. ОСГТК, т.1 задължителни разяснения формулирането на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора като същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не могат да се отнасят за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС може единствено да уточни поставените от него въпроси, а не и да ги извежда от съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба.
В случая в това изложение касаторът не е посочил обуславящите изхода на делото правни въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд, поради което касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска само на това основание. Формулираният в допълнителна молба правен въпрос не следва да се взема предвид, тъй като същата е подадена след изтичането на преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, като се има предвид, че с разпореждане от 28.05.13г. жалбата е оставена без движение само за внасяне на дължимата държавна такса, а с последващо разпореждане от 06.08.13г. същата отново е оставена без движение по указание на ВКС за привеждането и в съответствие с чл.284, ал.1, т.3 ГПК, т.е. за точно и мотивирано изложение на касационните основания по чл.281 ГПК, а не за посочване на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че представените от касатора Р № 714 по гр.д.№ 603/12г. на ХРС и Р № 250 по в.гр.д.№ 522/12г. на Х. няма данни да са влезли в сила, цитираното Р № 1104 по гр.д.№ 1072/05г. на ВКС, ІVб г.о. /незадължителна практика/ не е представено, а ТР № 1/09г. на ОСГК няма отношение към поставения въпрос, поради което същите не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване.
С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
При този изход на делото и на основание чл.79, ал.3 ГПК касаторите следва да заплатят на ответницата В. М. Р. сумата 100 лв. разноски.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 143 от 19.04.2013г., постановено по в.гр.д.№ 83/13г. на Хасковския окръжен съд.
О с ъ ж д а Е. Е. Д., М. Е. Ж., Д. Р. К., А. Р. А., Д. Д. А. и Р. П. И. да заплатят на В. М. Р. от [населено място] сумата 100 лв./сто лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: