О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
гр. София, 06.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4096/15г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. И. от [населено място] срещу въззивно решение № 157 от 27.04.15г., постановено по в.гр.д.№ 930/14г. на Софийския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводсвените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 39 от 03.11.14г. по гр.д.№ 3/14г. на Етрополския районен съд в частта, с която е допусната съдебна делба между А. Б. П. и И. Д. И. на първи жилищен етаж от построената в общински имот № 1697 в кв.166 по регулационния план на [населено място] масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., ведно с ? ид.част от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото при равни квоти.
За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа страна, че страните са бивши съпрузи, които са били в брак от 1989г. до 2007г. С нот.акт № 57/99г. ответникът в първоинстанционното производство И. И. е закупил от своя дядо И. Д. Р. процесния имот за сумата 1900 лв., като продавачът си е запазил пожизнено правото на ползване върху него. На 01.03.06г. двамата са подписали декларация, в която е посочено, че сключеният между тях договор за покупко-продажба е привиден и прикрива договор за дарение на имота и че продажна цена не е заплащана. На 22.03.06г. И. Р. е предявил против страните по настоящото дело иск за обявяване нищожността на договора за покупко-продажба като привиден, прикриващ дарение, като производството по образуваното гр.д.№ 64/06г. на Етрополския районен съд е прекратено с влязло в сила определение от 29.12.06г. Свидетелката Н. П. /майка на ищцата/ е дала показания, че страните са дали 2000 лв. на дядото на ответника за да им препише етажа, а свидетелката С. Д./майка на ответника/ е заявила, че при сключването на договора пари не са давани, като целта е била ответникът да гледа дядо си.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност съгласно чл.19 СК от 1985г. /отм./, след прекратяването на която правата на страните върху него са равни. Възражението за привидност на договора за покупко-продажба, като прикриващ договор за дарение, е прието за неоснователно, тъй като по делото не е установено наличие на дарствено намерение. По отношение на представената декларация е прието, че същата не обвързва ищцата, тъй като е насочена срещу нея и няма достоверна или безспорна дата, респ. че по отношение на нея има значение само на начало на писмено доказателство.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по въпросите: 1. ако обратното писмо няма достоверна или безспорна дата, същото противопоставимо ли е на другия съпруг, който не е участник в атакуваната сделка и то следва ли да отговаря на изискванията на чл.181, ал.1 ГПК, а именно да бъде заверено; 2. обвързва ли обратното писмо съпруга, който не го е подписал и не е страна по сделката, която е привидна, както и какво е качеството на този съпруг по сделката и 3. какво значение има обратното писмо, подписано само от страните по договора, чиято привидност се претендира, за неучаствалия в сделката съпруг.
Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на решението не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Във връзка с първия поставен въпрос касаторът се позовава на противоречие с решение № 925 по гр.д.№ 1150/96г. на ВКС, І г.о. и Р № 484 по гр.д.№ 375/10г. на ВКС, ІV г.о. /същите не са приложени към изложението/, с които е прието, че за действието на обратния документ е без значение кога е съставен и че всеки заинтересован може да се позове на действителното положение безсрочно. Такова противоречие не е налице, тъй като тази практика не се отнася до въпроса противопоставимо ли е обратното писмо на съпруга, който не е участник в атакуваната сделка и не носи неговия подпис, а по разгледаните с тези решения въпроси въззивният съд не е дал друго разрешение.
По останалите два въпроса касаторът не се позовава на противоречие с никаква практика и не е представил такава, като вместо това в изложението са направени оплаквания за неправилна преценка на събраните по делото гласни доказателства. Ето защо предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК не са налице.
В т.2 на изложението не е поставен конкретен правен въпрос /въпросът „за участието на съпруга в прикрития договор” е твърде общо формулиран за да може да обуслови допустимостта на касационното обжалване/, а освен това представените Р № 700 по гр.д.№ 301/04г. на ВКС, І г.о. и оставеното в сила с него решение от 16.01.04г. по гр.д.№ 916/03г. на Софийския окръжен съд са постановени при различно установени обстоятелства /по това дело между страните не е имало спор, че продажна цена не е плащана и съдът е приел, че действителната воля на участниците в сделката е безвъзмездно прехвърляне на недвижим имот/, поради противоречие с тях не е налице.
Във връзка с релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не са изложени никакви доводи за наличието на посочените в т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС предпоставки, които относно поставените от касатора въпроси не съществуват. Според установената практика подписаните от издалите ги лица частни документи, съставляват единствено доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях са направени от тези лица, а частният свидетелстващ документ не се ползва с материална доказателствена сила, ако издателят му удостоверява изгодни за себе си факти и той не може да се противопостави на неподписалата го страна.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата сторените от него разноски в настоящото производство в размер на 500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 157 от 27.04.15г., постановено по в.гр.д.№ 930/14г. на Софийския окръжен съд.
О с ъ ж д а И. Д. И. от [населено място] да заплати на А. Б. П. от [населено място] сумата 500 лв./петстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: