О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
гр. София, 22.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 2919/16г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. В. М. от [населено място] срещу въззивно решение от 17.02.16г., постановено по в.гр.д.№ 4003/15г. на Софийския градски съд, ІІІ-В състав с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № ІІ-59-264 от 03.06.14г., постановено по гр.д.№ 8859/11г. на Софийския районен съд, 59 с-в, с което е отхвърлено искането на П. В. М. по чл.21, ал.1 СК от 1985г./отм./ за признаване за установено по отношение Г. В. Ц., че е едноличен собственик на апартамент № 82, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] с площ от 59.38 кв.м. и на апартамент № 13, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] с площ от 66.65 кв.м. и е допусната делбата на двата имота между двамата при равни права.
По делото е установено, че страните са бивши съпрузи, които са били в брак от 1986г. до 2010 г. Апартамент № 82 е закупен от П. М. с договор от 04.07.91г. по реда на НДИ/отм./ за сумата 11 460 лв., а апартамент № 13 е закупен също от него с нот.акт № 6/05г. за 24 100 лв.
За да постанови решенето си въззивният съд е приел, че двата имота са придобити изцяло в режим на съпружеска имуществена общност, тъй като презумпцията по чл.19, ал.3 СК от 1985 г./отм./ не е оборена, доколкото касаторът не е установил твърдението си, че те са закупени изцяло с взети от него заемни средства от трети лица, които е погасил изцяло с лични средства.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с постоянната практика на ВКС отнасяща се основанията за събиране на доказателства, визирани в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК и задължението на въззивната инстанция да допусне събирането на доказателства, когато страната е била лишена от събирането им поради процесуални нарушения, както и по въпроса допустимо ли е, след като в одобреното от бракоразводния съд споразумение съпрузите са се съгласили, че придобит по време на брака им имот остава съсобствен между тях, в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг или изцяло личен принос на основание частична, респ. пълна трансформация на негово лично имущество. Поддържа се, че по втория въпрос е налице противоречива практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Посоченият от касатора първи въпрос се поставя във връзка с направено от него оплакване, а именно че и двете инстанции не са му допуснали събиране на гласни доказателства за установяване на обстоятелството, че документите, удостоверяващи предоставянето му на суми в заем от трети лица са били унищожени. В разглеждания случай обаче събиране на гласни доказателства за установяване на посоченото обстоятелство пред първата инстанция не са поискани, а такива са поискани за установяване на самото предоставяне на суми в заем, което не е допуснато от съда с оглед разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК и изразеното несъгласие на другата страна, поради което въззивният съд е оставил искането за събиране на такива доказателства поради липсата на предпоставките на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК. Ето защо този въпрос не обуславя изхода на спора и не е решен в противоречие с посочените в изложението три решения на ВКС, поради което не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване съгласно дадените с ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения.
В допълнение следва да се отбележи, че според практиката на ВКС по приложението на чл.21 СК от 1985 г./отм./ закупуването на жилищен имот от единия съпруг по време на брака със заемни средства води до придобиването му в режим на съпружеска имуществена общност /по делото е установено, че след закупуването на ап.№ 13 страните са се преместили да живеят в него, а преди това са живели в ап. № 82, от което следва, че и двата имота са закупени за задоволяване нуждите на семейството/, като евентуалното погасяване на заема с лични средства води единствено до облигационни отношения между бившите съпрузи след прекратяването на брака, а не до промяна на правата им върху придобития имот.
По втория поставен въпрос във въззивното решение липсва произнасяне, тъй като въззивният съд не се е позовал на одобрено от бракоразводния съд споразумение между страните относно правата им върху имотите и не е приел, че то е пречка за разглеждането, респ. уважаването на претенциите на ищеца. С оглед на това и съобразно посоченото тълкувателно решение този въпрос също не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване.
Във връзка с релевираното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК касаторът не се позовава и не е представил никаква практика, а по отношение на това по т.3 никакви доводи не са изложени и посочените в т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК не са налице.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата сторените от нея разноски в настоящото производство в размер на 500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 17.02.16г., постановено по в.гр.д.№ 4003/15г. на Софийския градски съд, ІІІ-В състав.
О с ъ ж д а П. В. М. от [населено място] да заплати на Г. В. Ц. от [населено място] сумата 500 лв./петстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: