О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 691
гр. София, 27.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 271/11г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] дол срещу въззивно решение № 1195 от 15.10.10г., постановено по в.гр.д.№ 239/10г. на Варненския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение окръжният съд е отменил решение № 171 от 23.12.09г. по гр.д.№ 288/09г. на Девненския районен съд и вместо него е признал за установено по отношение на [община] дол, че И. П. И. и М. П. Т. са собственици по давност на недвижим имот с площ от 8, 371 дка, находящ се в [населено място], м.”Край село”, с кад. № 012023.
За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа страна, че процесният имот е владян от наследодателите на ищците в първоинстанционното производство и от самите ищци в периода 1956г.-2009г. До 1966г. имотът е бил включен в регулацията на селото, като е бил застроен и с жилищна сграда, която около 1990г. е била съборена. При тези фактически данни решаващият съд е приел, че са налице предпоставките на чл.79, ал.1 ЗС за придобиване правото на собственост върху процесния имот по давност, както и че не са налице законови пречки за това, тъй като изключването на имота от регулацията на селото не може да обоснове извод, че същият е бил отнет, респ. включен в блок на ТКЗС, доколкото съгласно ПМС № 216/61г. и П. това е могло да стане при наличие на изрично посочените в чл.4 на постановлението предпоставки, които не е установено да са били налице. Прието е също, че в случая разпоредбите на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, чл.19 ЗСПЗЗ и чл.29 З./отм./ не намират приложение, тъй като по делото не е установено ищците или техните наследодатели да са били членове на ТКЗС и [населено място] не е сред населените места, за които е намирала приложение глава ІІ на З./отм./
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че конкретният случай е решаван противоречиво от съдилищата – Р от 21.06.10г. по гр.д.№ 350/08г. на Провадийския районен съд, Р № 3016 по гр.д.№ 7605/08г. и Р № 1558 по гр.д.№ 9522/08г. на Варненския районен съд и Р от 09.07.10г. по гр.д.№ 1106/10г. на В., респ. е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор, а второто – когато произнасянето на съда по обуславящ изхода на спора правен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго.
В разглеждания случай касаторът не е посочил конкретните, обуславящи изхода на спора правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които са решавани противоречиво от съдилищата, респ. са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което е негово задължение съгласно дадените с ТР№ 1/09г. ОСГТК, т.1 задължителни разяснения, а вместо това в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са направени общи касационни оплаквания за неправилност на постановеното решение, по които ВКС би могъл да се произнесе само при наличието на някоя от посочените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки (според тези разяснения ВКС не може да извежда обуславящите изхода на спора правни въпроси от изложението, респ. от касационната жалба). Ето защо касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане само на това основание.
За пълнота на изложението следва де се отбележи, че сочените допълнителни предпоставки за това също не са налице, тъй като представените от касатора съдебни решения са подлежали на обжалване и няма данни да са влезли в сила, като наред с това същите са постановени въз основа на други факти, а във връзка с второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване никакви доводи не са изложени, а само е цитиран законът.
С оглед на казаното подадената от [община] дол касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1195 от 15.10.10г., постановено по в.гр.д.№ 239/10г. на Варненския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: