5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 768
С., 12.07. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1361/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба М. Г. К., М. Г. Ч. и Н. Г. Ч. срещу въззивно решение от 15.07.2010г. по гр. дело № 582/2009г. на Окръжен съд – Благоевград, в частта му по иска с правно основание чл.97,ал.1 ГПК /отм./ и чл.431,ал.2 ГПК /отм./.
В изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК се сочат основанията на чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е недопустимо поради това, че е разгледан отрицателен установителен иск без за ищците да е налице правен интерес от предявяването му. Изводите са направени в противоречие с ТР №178/86г., ОСГК. В нарушение на процесуалните правила е отменен нотариален акт по реда на чл.431,ал.2 ГПК /отм./, в който е инкорпорирана правна сделка, която не е атакувана по предвидения в закона ред, без да е отменено решението на ПК за реституция на процесния имот. С атакуваното решение съдът е решил процесуален въпрос – обсъждане на доказателствата в съвкупност и поотделно.В нарушение на чл.188 ГПК /отм./ не е обсъден целият доказателствен материал. Обсъдено е заключение на експертиза, в което са включени несъществуващи констатации. Решен е неправилно и материалноправен въпрос – за действието на разпоредбите на чл.2 ЗВСОНИ при реституция на недвижим имот. Представени са решения на ВКС.
Ответникът по касация Н. А. Р. оспорва касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С въззивното решение е отменено решение № 3101/2008г. досежно иска по чл.97,ал.1 ГПК /отм./ и чл.431,ал.2 ГПК /отм./ и решение № 1084/2009г. по гр.д.№1179/2006г., постановено по реда на чл.193,ал.1 ГПК /отм./ на Разложки районен съд. Вместо това е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на А. Н. Р. и Н. А. Р., че М. Г. К., М. Н. Ч., К. А. Ч. и Г. А. Ч. не са собственици на имот пл.№3238, кв.252 по плана на Б. от 1990г. и е отменен нотариален акт № 79/2004г.,том І, рег.530, д.79/2004г.
В. съд е приел за установено, че ищците са наследници на Ал.К., поч.1957г. Той е бил собственик на ливада от 5 дка в м.”Т.”, Б. землище съгласно договор от 25.04.1930г. Със заповед №77/1995г. на кмета на [населено място] е наредено отписване от актовите книги на недвижим имот – части от парцели VІ,VІІ и ІХ, кв.99 по плана от 1926г., отчуждени от Ал.К. с решение №148/1948г. по реда на ЗОЕГПНС, представляващи понастоящем част от имот пл.№612 в размер на 2500 кв.м. и част от имот пл.№613 в размер 140 кв.м., кв.252 по плана на банско от 1990г. Ответниците се позовават на решение на ОСЗ от 2003г., с което съгласно решение по гр.д.№ 409/2003г. на РС-Разлог по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ, е признато правото на Г. Ч. като наследник на А. Ч. да възстанови правото си на собственост в стари реални граници върху 1 дка ливада в м.”Точилото”. С решението ОСЗГ – Б. възстановява в съществуващи реални граници на наследници на Ч. собствеността върху 611 кв.м. в м.”Т.”, пл.№3248, кв.252 по КП на Б. от 1990г. С нотариален акт № 79/2004г.М. и К. Ч. са продали на Г. Ч. 5/6 ид.ч. от УПИ пл.№3248, кв.252 с площ 611 кв.м. За да направи извод за идентичност на имотите по заявените основания за собственост на ищците и ответниците, въззивният съд е обсъдил техническите експертизи, които са проследили регулационната история на имота по договора от 1930г., решението на комисията по чл.11 ЗОЕГПНС , решенията на ОСЗ и заповеди на кмета на Б. за деактуване № 77/1995г. и за попълване на имот въз основа на решение на ОСЗ в КП №01-198/2003г. Последната заповед е издадена без да е спазен редът за попълване на КП и е довела до фактическата индивидуализация на имота. Приел е от правна страна, че ответниците, чиято е доказателствената тежест не са установили да са собственици на имота на основание земеделска реституция. По реда на косвения съдебен контрол върху административния акт с оглед възраженията на ищеца, е прието, че решението на ОСЗ е нищожен административен акт и не легитимира ответниците като собственици, поради това, че процесният имот е извън кръга на имотите, визиран в разпоредбата на чл.10 ЗСПЗЗ, подлежащи на реституция по този закон. За него е приложим ЗВСОНИ.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват формулирани конкретни материалноправни и процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, релевантни за изхода на делото. По отношение на сочената липса на правен интерес от предявяване на инцидентен установителен иск, следва да се посочи, че приложеното от касатора решение №760/2009г. по гр.д.№4753/2008г., ВКС не обосновава приложимост на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Това е така, защото приетото в него, че за да е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, следва чрез него ищецът да защити свое право и правните последици да рефлектират върху правната му сфера, не е в противоречие с приетото в атакуваното решение относно наличието на правен интерес от водене на иска. Ищците също заявяват права върху имота на основание реституция по чл.1,ал.1 ЗВСОНИ с оглед твърденията, че имотът е отчужден по ЗОЕГПНС от наследодателя им и че са налице предпоставките за реституция „eх lege” и заповед на кмета за деактуване на имота. При положение, че ответниците са се снабдили с решение на ОСЗ за реституция по реда на ЗСПЗЗ, е налице правен интерес да отрекат правата на ответниците. Позоваването на ТР№178/1986г., ОСГК относно отмяна на нотариален акт по реда на чл.431,ал.2 ГПК, без същевременно да се отмени титула за собственост – решението на ОСЗ, също не е релевантно към хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК – тъй като цитираното решение касае хипотеза, когато собственик на недвижим имот защитава правото си на собственост против лице, на което е издаден по обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост на същия имот. В останалата си част изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК съдържа доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в т.ч. общо посоченото необсъждане на всички доказателства в тяхната съвкупност. Относно последните доводи следва да се посочи, че в съответствие с установената съдебна практика по приложение разпоредбата на чл.188,ал.1 ГПК /отм./, съгласно която съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право и да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, въззивният съд е направил всичко това. Посочените нарушения на материалния и процесуалния закон, не представлява формулиране на конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Необосноваността на съдебния акт и касае порок на решението по смисъла на чл.281,ал.1,т.3 ГПК, който обаче не може самостоятелно да послужи като основание за допускане на касационно обжалване в производството по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК.
Съобразно изхода на спора на ответниците по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 434 лв. деловодни разноски по договор за правна защита от 24.09.2010г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от от 15.07.2010г. по гр. дело № 582/2009г. на Окръжен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА М. Г. К., М. Г. Ч. и Н. Г. Ч. да заплатят на Н. А. Р. сумата 434 лева деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :