О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
София, 12.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 11.03.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №1266/2013 година
Производството е по член 274,ал.3,т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№124379/28.11.2012г.,подадена от [фирма] [населено място] против определение №18408/13.11.2012г. на Софийски градски съд,административно отделение,ІІІ- Б състав,постановено по ч.гр.д.№14994/2012г. по описа на същия съд,с което се оставя без уважение частната жалба на [фирма] [населено място] срещу разпореждане от 09.03.2012г. на Софийски районен съд,39-ти състав,постановено по гр.д.№39605/2010г. по описа на СРС,за връщане на исковата молба и производството по делото е прекратено.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си,приложено към касационната жалба,подадено чрез пълномощниците на дружеството-адвокат С. Б. и адвокат О. П.,касаторът заявява, че съдът се е произнесъл/цитирам/:
„основният процесуален въпрос е въпроса дали решението по гр.д.№9217/2002г. по описа на СРС,53 състав,с което доверителят ни е осъден да заплати на ответника вреди,представляващи равностойността на спорната сграда,се ползва със сила на пресъдено нещо,по отношение на исковете му,а именно прогласяване на нищожност на договора от 15.07.2008г. оформен в нот.акт.*/2008г. и отрицателният установителен иск,че същият поради нищожност на договора не е собственик на сградата.
На първо място определението на съда е постановено в противоречие с практиката на ВКС-Определение №167/2009 по ч.гр.д.№3211/2008г. на ІІ ГО на ВКС”,
основание за касационно обжалване съгласно член 280 ,ал.1,т.1 от ГПК.
Наред с това,касаторът твърди,че е налице и хипотезата на член 280,ал.1,т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, по въпрос,отнасящ се до наличие на пречка по смисъла на член 299 от ГПК,свързано с влязло в сила решение,с което е осъдено дружеството ,настоящ касатор, да заплати обезщетение за причинени вреди,вследствие разрушаването на процесната едноетажна жилищна сграда/гр.д.№5195/2009 по описа на СРС,35 състав,за разлика от посоченото от касатора в изложението му решение по гр.д.№9217/2002г. по описа на СРС,53 състав,постановено по иск с правно основание член 34 от ЗС/делба/.
С решаващите си мотиви въззивният съд е приел,че липсва правен интерес от предявения иск,тъй като не се спори,че процесната сграда не съществува към момента на предявяване на иска,поради което е отпаднал и интереса да се установява кое лице е било собственик върху нея към един минал момент.Съдът е изложил доводи,че след като е престанал да съществува обекта на собственост-процесната жилищна сграда,не могат да се водят вещни искове за правото на собственост върху последната,защото това право вече не съществува,поради което предявеният иск е недопустим.За пълнота съдът е посочил,че след като сградата не съществува,възникналите между страните облигационни отношения могат да се уредят по съдебен ред,което съдът е отчел, че е било направено и е налице влязло в законна сила решение по горепосоченото дело.
С оглед възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,респ.в случая определение,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му по член 284,ал.3,т.1 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.
Събразно посоченото в решаващите изводи на съда,производството по делото е прекратено,тъй като е прието че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес.Ето защо формулираният от касатора правен въпрос,свързан със силата на пресъдено нещо по постановеното влязло в законна сила решение между страните по спора,преди това,е неотносим към правните изводи на въззивния съд,същото се отнася и до цитираната от касатора задължителна съдебна практика на ВКС,която визира съвсем различен правен въпрос,а именно въпроса за обвързаността на страните с влязлото в сила решение на О. с. п. з. и г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, постановено по реда на ЗСПЗЗ.
Ето защо,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №18408/13.11.2012г. на Софийски градски съд,административно отделение,ІІІ-Б състав,постановено по ч.гр.д.№14994/2012г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: