О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
София, 21.12.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 18.10.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1613/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 4298/28.11.2016г.,подадена от В. А. Б.,К. А. Б.,М. А. К. и Н. А. К.,чрез пълномощника им адвокат А. Г.,против решение №5479/26.10.2016г. на Благоевградски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№346/2014г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №2902/08.04.2011г. постановено по гр.д.№1099/2008г. по описа на Благоевградски районен съд- за признаване за установено по отношение на К. П. Б.,Р. П. К. и Н. П. У.,на правно основание член 14,ал.4 ЗСПЗЗ,че наследодателят на Л. И. М.,Х. К. Х.,Е. К. Х.,С. П. М.,В. К. Х.,Х. К. С. и Ю. К. Б.,а именно-Х. В. М.,б.ж. [населено място]-поч.11.02.1955г.-към момента на колективизацията е бил собственик на нива с площ от 1,893 дка,намираща се в местн.”М. баир”,землище на [населено място],при описани в решението съседи,отразена като част от имот пл.№8066 по отменения кадастрален план на [населено място],а по действащата кадастрална карта на [населено място],заснета като част от поземлен имот с идентификатор 04279.625.101 с площ от 2,424 кв.м.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон,при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Постъпила е и касационна жалба вх.№4313/28.11.2016г.,подадена от Н. П. У.,против горепосоченото въззивно решение,и се иска неговата отмяна,като недопустимо,необосновано,постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон.
Ответниците по касационната жалба С. П. М.,В. К. С.,Х. К. С.,Ю. К. Б.,Х. К. Х. и Л. И. М.,чрез пълномощника им адвокат М. А.,в депозирания по делото писмен отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че с оглед указанията на Върховния касационен съд,е назначена съдебно-техническа експертиза,депозирана в настоящото производство,като според заключението на вещото лице И. Д.,липсват данни,че процесният имот е отчужден за затвор,както и документация за осъществена процедура на името на наследодателя на ищците Х. М..Съдът е приел,че е налице правен интерес от предявяване на иск с правно основание член 14,ал.4 ЗСПЗЗ,тъй като при наличие на позитивно решение,с което е възстановен един и същ имот,или част от такъв по две преписки на ПК,както е в настоящия случай,възниква спор кому принадлежи правото на възстановяване в тези пространствени предели.Съдът е приел за установено,съобразно доказателствата по дело,че с Решение 1421/28.05.1998г. на ПК Б. на наследници на Х. В. М. е възстановено правото на собственост върху земеделски имот с площ от 12,840 дка,заснети като имот 8067 и е отказано възстановяване за разликата до 13,160 дка на основание член 10 б от ЗСПЗЗ,за които са обезщетение,а на ответниците ,като наследници на П. Н. В. е възстановен имот 8066, с решение №1670/26.09.2005г. на ОСЗ Б. и е отказано възстановяване за 3,583 дка,за което са обезщетени,както и че двата възстановени имота се припокриват с площта,предмет на спора,поради изместване на имотите на изток при пренасяне на данните от помощния кадастрален план.По отношение на фактическата обстановка,съдът е препратил към мотивите и констатациите, на основание член 272 ГПК,на постановеното с първоинстанционното решение. Наред с това е взел предвид данните по двете експертни заключения на вещите лица В. и С. К.,в които е направена точна идентификация на имота наследодателя на ищците М.,както и отделно от това в протокола от 1942 г. са посочени всички негови съседи,докато в декларацията на наследодателя на ответниците П. В. за притежаваните от него непокрити земеделски имоти от 08.06.1949г.,послужила за основание за издаване на решение №1670/26.09.2005г. на ОСЗ Б.,няма данни за граници и съседи.В резултат на анализа на доказателствата по делото,съдът е стигнал до извода,че наследодателят на ответниците е притежавал нива в този район,но не се установява от същите,че спорната площ е попадала в пределите на тази негова нива,която представлява средния дял от 6 дка от голямата нива от 12 дка.Съдът е приел за доказано,че процесните 1893 кв.м са били част от земеделския имот,собственост на наследодателя на ищците Х. М. към момента на колективизацията.
По жалбата на В. Б.,М. К.,А. Б.,К. Б.,П. К.,Н. К. и Р. К.:
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторите заявяват,че е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.1 и т. 2 ГПК.
В точка първо римско от изложението си касаторите твърдят,че обжалваното решение е недопустимо,постановено в противоречие с Тълкувателно решение №1/1997г. на ОСГК на ВКС-относно наличие на правен интерес от предявяване на иска по член 14 ал.4 ЗСПЗЗ.
Видно от приетото с решаващите мотиви,цитирани по-горе, относно въпроса дали е налице правен интерес от предявяване на иск с правно основание член 14,ал.4 ЗСПЗЗ,същото не е в противоречие,а напротив в съответствие със задължителната практика на ВКС,обективирана с посоченото от касаторите тълкувателно решение на ВКС,в същия смисъл и такава постановено в производство по реда на член 290 ГПК.Още повече,че на този посочен от касаторите правен въпрос,с изложената аргументация, е бил даден отговор, при първото разглеждане на настоящия спор пред касационната инстанция,с постановеното решение по гр.д.№279/2012г. по описа на ВКС,І го,за наличие правен интерес от предявяване на иска по член 14 ал.4 ЗСПЗЗ,по преценка допустимостта на така заявения иск,като е било отменено въззивното решение за обезсилване на първоинстанционното решение, поради недопустимост на иска, и делото върнато за ново разглеждане.
В точка второ римско от изложението си касаторите посочват/цитирам/:
„Моля да допуснете касационно обжалване за проверка на противоречие на въззивното решение с указанията,дадени по реда на член 294,ал.1 ГПК при предходното разглеждане на делото от касационната инстанция с отменително решение №77 по гр.д.№5240/2013г. по описа на ВКС,Іго.”,като са изложени аргументи,че въпреки назначаването на съдебно-техническа експертиза от въззивния съд,след връщането на делото от ВКС и в изпълнение на дадените с отменителното решение указания,съдът не е задължил вещото лице да издири всички доказателства за статута на имота,не му дал достатъчно указания и приел безкритично експертизата му.
Съгласно предвиденото в разпоредбата на член 294,ал.1 ГПК указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда на когото е върнато делото.С оглед изложеното в решаващите мотиви на въззивното решение,касационният съд намира,че дадените от ВКС указания с цитираното отменително решение за изпълнени в съответствие с предвиденото с горепосочената разпоредба на процесуалния закон.Изложените от касаторите доводи в тази връзка,всъщност представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,с твъдения за допуснати процесуални нарушения при постановяване на въззивното решение,които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за правилността на обжалваното въззивно решение ще се направи след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 280 ГПК.
Ето защо,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По жалбата на Р. П. У.:
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК ,касаторът твърди,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение съгласно член 280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
В първата част от същото/точка първо римско/ се заявява,че решението е недопустимо,като съдът се е произнесъл по недопустим иск с правно основание член 14,ал.4 ЗСПЗЗ,в противоречие със задължителната практика на ВКС- ТР№1/1997г. на ОСГК на ВКС,с аргументи идентични с тези,посочени от касаторите по първата касационния жалба,като оглед изложеното във връзка с цитираното по горе по отношение на същите по тази жалба,не е налице такова произнасяне с обжалваното въззивно решение.Приетото с решаващите мотиви на въззивното решение не е в противоречие,а в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС по въпроса за допустимостта на иска с правно основание член 14 ал.4 ЗСПЗЗ,както и било изрично прието по този въпрос и при първото разглеждане на настоящия спор пред касационната инстанция с отменителното решение по гр.д.№279/2012г. по описа на ВКС,І го.
В точка второ римско от изложението касаторът посочва:
„Моля да допуснете касационно обжалаване за проверка на противоречие на въззивното решение с указанията,дадени по реда на член 294,ал.1 ГПК при предходното разглеждане на делото от касационната инстанция с отменително решение №77 по гр.д.№5240/2013г. на ВКС”,като се излагат доводи,че не са изпълнени задължителните указания на ВКС,а ако са били спазени според касатора,съдът би стигнал до други изводи/цитирам/:”на база установеното от доказателствата,а именно че процесният имот към 1957 г. е бил държавна собственост,поради което искът по член 14 ал.4 ЗСПЗЗ да него е неоснователен”.
Както вече бе посочено, по идентичен въпрос по първата касационната жалба по-горе,въззивният съд е изпълнил указанията,дадени му от ВКС с отменителното решение,съобразно разпоредбата на член 294,ал.1 ГПК,а видно от решаващите мотиви,липсват доказателства за одържавяването на имота на наследодателя на ищците към момента на колективизацията,т.е. това е само твърдение на касатора,което не се подкрепя от доказателствата по делото.
В точка втора от тази част на изложението си,касаторът формулира като правен въпрос/цитирам/:
„Може ли имот,за който има данни,че е държавна собственост като отчужден-да бъде предмет на спор с правна квалификация чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ?”
Този въпрос е неотносим към решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,тъй като такъв не е разрешаван със същото,защото не е налице тази сочена от касатора хипотеза,поради това че не е установено с доказателствата по делото имота,собственост на наследодателя на ищците да е бил предмет на отчуждителна процедура до образуването на ТКЗС,поради което не следва да се разглеждат от съда и наведените доводи и последиците от това недоказано твърдение на касатора.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №5479/26.10.2016г. на Благоевградски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№346/2014г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: