3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
София 26.01. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 884/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. В.,[населено място], приподписана от адвокат К., срещу въззивно решение №324/15.03.2010г. по гр. дело № 2072/2009г. на Варненския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за постановяване в решението по правни въпроси, който са решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Сочи се, че в противоречие на съдопроизводствените правила въззивният съд е допуснал събиране на доказателства, които вече са приети в първоинстанционното производство.Без да съобрази мотивите на първоинстанционния съд въззивният съд е уважил искане на въззивниците, което цели да докаже незаконосъобразност на извършената замяна с Т. комисията. Налице е произнасяне извън заявения от ищеца петитум, тъй като претенцията не е за установяване, че ответникът не е собственик на площ от 454 кв.м. от ПИ № 2179 по ПНИ, а за целия ПНИ № 2179.В тежест на ищците е да установят материалноправната си легитимация.В случая те са представили само решение на ПК № 773/09.02.2001г., но не са доказали собствеността на наследодателя си към момента на внасяне в ТКЗС и идентичността на притежавания от него имот с процесния. По този въпрос е налице противоречие с трайната практика на ВКС. В противоречие с тази практика е приложена разпоредбата на чл.127 ГПК /отм./ относно установяване активната материалноправна легитимация в процеса и правото на иск. Правото на собственост не може да се доказва от ищеца само с решение на ПК, издадено в административно производство, в което ответникът не е участвал.Съдът се е позовал на техническата експертиза като е възприел избирателно нейни изводи и така е приел идентичност на имотите. Приложени са решения на ВКС.
Ответниците по касация П. А. Я., Т. А. З., С. П. С., З. Х. Я., Т. С. Г., К. А. С. и Х. С. Х. оспорват жалбата в писмен отговор по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение от 23.07.2009г. по гр.д.№9123/2007г. на Варненския в частта, с която е отхвърлен искът на П. А. Я., Т. А. З., С. П. С., З. Х. Янулова, Т. С. Г., К. А. С. и Х. С. Х. срещу В. К. В. за признаване за установено, че ответникът не е собственик на част от ПНИ №2179 с площ от 454 кв.м., заключена между точки АБВГДЕ на скицата на техническата експертиза. По реда на чл.208,ал.1 ГПК /отм./ е прието за установено, че ответникът не е собственик на посочената реална част от имота. В останалата част, с която е отхвърлен искът за останалата част от имот ПНИ № 2179 първоинстанционното решение е оставено в сила.
Въззивният съд е приел, че с решение на ПК, постановено след изменението на ЗСПЗЗ /ДВ, бр.68 от 30.07.1999г./, с което е въведено двуфазно реституционно производство, е признато на ищците като наследници на Х. Х. правото на възстановяване собствеността върху имот – лозе от 6 603 кв.м., находящо се в терен по §4 на В., м.”Банална чешма”, съставляващо имоти № 2383 и № 2384 по КП”А. мак”. С оглед решението на ПК и при липса на издадена заповед по §4к, ал.7 ЗСПЗЗ за ищците е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. От заключението на техническата експертиза въззивният съд е приел наличие на частична идентичност – припокриване на възстановения по ПК имот с процесната реална част от имот № 2179 по ПНИ на с.о.”А. мак” като тази реална част попада в границите на имот № 2384, съгласно скицата на вещото лице. Въззивният съд е приел за установена замяна по протокол от 05.02.1964г. на комисия по ЗТПС на имоти, притежавани от К. В. с недвижим имот от 800 кв.м., находящ се в м.”Б. ч.”, но за недоказано твърдяното от ответника основание за придобиване право на собственост, поради правни сделки, валидирани по реда на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Той следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Ето защо изложеното от касатора относно допуснати от въззивния съд процесуални нарушения по допускане на доказателства пред въззивната инстанция, по кредитиране на експертизата и за необоснованост на обжалваното решение съдържа касационни оплаквания, които не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението в предварителното производство по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК. Не намират правна опора доводите на касатора, че е налице произнасяне „плюс петитум”, тъй като въззивният съд е уважил частично предявения иск /за част от целия претендиран имот/ и е оставил в сила първоинстанционното решение в останалата отхвърлителна част. Останалите правни въпроси, касаещи приложение разпоредбата на чл.127 ГПК /отм./ относно установяване активната материалноправна легитимация в процеса, основана на право на собственост по реституция с решение на ПК, издадено в административно производство, не са релевантни за изхода на спора.Това е така, защото предявеният иск е отрицателен установителен – за установяване, че ответникът не е собственик на процесната земя, находяща се в терен по §4 като ищецът обосновава правния си интерес с решение на ПК, постановено по реда на чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ /ред.ДВ.бр.68/1999г./, с което е признато право на собственост при условията на §4-4л, без още процедурата да е завършена с издаване на заповед по §4к ПЗР ЗСПЗЗ. Въззивният съд е съобразил трайната съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.127 ГПК /отм./ като е приел, че в тежест на ответника е да докаже твърдяното придобивно основание. Приложените решения на ВКС № 1180/2009г., №1120/2008г., № 1044/2008г. и № 177/2009г. са постановени по спорове по искове с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ и чл.108 ЗС и затова не обосновават приложение на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. С оглед разпределената доказателствена тежест в процеса въззивният съд е обсъдил въведеното от ответника придобивно основание и е направил решаващи изводи, че макар да е установена замяна по протокола от 05.02.1964г. на комисията по ЗТПС, то ответникът не е собственик на имота, тъй като не са изпълнени изискванията на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ, за да се счита, че замяната остава в сила.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №324/15.03.2010г. по гр. дело № 2072/2009г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: