О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
гр. София, 26.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 2288/13г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. П., Д. Г. А. и Й. Я. А. от [населено място] срещу въззивно решение № VІ-118 от 12.12.2012г., постановено по гр.д.№ 949/08г. на Бургаския окръжен съд в уважителната му част с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 1697 от 31.10.08г. по гр.д.№ 160/08г. на Бургаския районен съд, с което на основание чл.32, ал.2 ЗС е разпределено ползването на поземлен имот № 34, кв.66 по плана на [населено място],[жк]с площ от 745 кв.м. между съсобствениците му Ж. С. И., М. К. И., В. Г. П., Д. Г. А., Й. Я. А., С. Я. Щ. и [община] съгласно вариант втори по скицата на допълнителното експертно заключение, според който Ж. И. ще ползва югоизточната част, оцветена в жълт цвят, с площ от 223,52 кв.м.; М. И. ще ползва западната част, оцветена в червено, с площ от 162,50 кв.м., [община] ще ползва северната част, оцветена в сиво, с площ от 135,24 кв.м., а В. П., Д. А., Й. А. и Стойка Щ. ще ползват общо североизточната част, с площ от 223, 74 кв.м., оцветена в син цвят.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че страните са съсобственици на дворното място и не са постигнали съгласие за начина на неговото ползване, поради което са налице предпоставките на чл.32, ал.2 ЗС за разпределяне от съда. Прието е също, че посочения начин на разпределение на ползването отговаря в голяма степен на фактическото положение, като същевременно държи сметка на правата на страните върху дворното място и изградените в него жилищни сгради и други постройки.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона.
Ответницата по жалбата Ж. С. И. счита, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска, а останалите ответници не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не е налице релевираното основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Съгласно дадените с ТР № 1/09г. ОСГТК, т.1 задължителни разяснения формулирането на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора като същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не могат да се отнасят за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС може единствено да уточни поставените от него въпроси, а не и да ги извежда от съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба.
В разглеждания случай касаторите не са посочили конкретни, обуславящи изхода на спора правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които са решени в противоречие с практиката на ВКС, респ. са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Освен това същите не се позовават на никаква практика, а във връзка с другото релевирано основание за допускане на касационно обжалване не са изложени никакви доводи за наличието на посочените в т.4 на цитираното тълкувателно решение предпоставки, които в случая не са налице.
С оглед на казаното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника по жалбата Ж. И. сторените от нея разноски в настоящото производство в размер на 500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № VІ-118 от 12.12.2012г., постановено по гр.д.№ 949/08г. на Бургаския окръжен съд.
О с ъ ж д а В. Г. П., Д. Г. А. и Й. Я. А. от [населено място] да заплатят на Ж. С. И. от [населено място], Бургаска област сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: