3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 678
С., .27.06..2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 18.05.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №283/2011 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от С. Г. И. против решение №1457/29.11.2010г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д.№1253/2010г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №1501 от 29.04.2010г. по гр.д.№2318/2009г. по описа на Варненски районен съд,34 състав,за отхвърляне на предявените от С. Г. И. субективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответниците К. Н. К. и Ж. Я. К. да предадат на ищцата владението върху недвижим имот,представляващ:реална част от ПИ №27 по кадастралната карта на [населено място],район А.,местн.”З.”,целия с площ от 600 кв.м,обхващаща северната му част,с площ на реалната част 391кв.м,при описани граници,на основание член 108 от ЗС,като е прекратено производството по делото в частта по предявеният в условията на евентуалност иск на С. Г. И. за приемане за установено по отношение на К. Н. К. и Ж. Я. К.,че същите не са собственици на гореописания недвижим имот,на основание член 124 ал.1 от ГПК.
В изложението приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси/цитирам/:
„ За това кой е ползвател,имащ право да придобие собственост,коя налична в един имот постройка е сграда,която дава правото да бъде трансформирано правото на ползване в право на собственост и за това от кой момент насетне може да се придобива по давност имот,предоставен за ползване,подлежащ на реституция,ако цената на земята е платена неправомерно”,които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,основание за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
С мотивите си,въззивният съд е констатирал,че ищцата С. Г. черпи правото си на собственост спрямо процесния имот от общия си наследодател Щ. Г. Б. №628 от 08.07.1999г. на ПК В., на наследниците на когото,с влязло в законна сила на 22.07.1999г.,е признато правото на собственост в съществуващи /възстановими/стари реални граници на :т.2 Нива от 0,681дка,шеста категория,находяща се в терен по параграф 4,Г.,в местн.”К”,имот №част 36 от КП изработен 1960г.,без описани съседи,от КП 1960г. имотът представлява част от пл.№36,от комбиниран план на местн.”З.”/”К”/ от 1977т.,частта от имот пл.№36 обхваща планоснимачни номера 27 и 28,заявен с пореден №2 от заявлението и установен с нот.акт №1016/1909г.
За ответника, К. Н. К.,съдът е посочил,че се е снабдил с нот.акт №135 от 24.02.1995г. за собственост на недвижим имот,придобит по параграф 4 а ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ за място/хавра / с площ 600/780 кв.м ид.ч. от цялото място от 780 кв.м,попадащо в зона за земеделски ползване,в градоустройствения план на [населено място],извън регулация,съставляващо имот пл.№27 по кадастралния план на местн.”Зеленика”,предоставено му като ползвател по ПМС №11/02.03.1962г.,оценено с оценителен протокол от 15.07.1993г. и заплатено с внасяне на определената цена в сметка на Кметство Г..Наред с това,съдът се е позовал на заповед №0736/20.05.2004г. на Зам.кмета на [община],издадена на основание пар.4 к от ПЗР на ЗСПЗЗ и заповед №1524/19.06.2003г. на Кмета на [община],въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти в местн.”Зеленика”,е наредено на ответника К. Н. К. да придобие правото на собственост при условията на параграф 4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ на новообразуван имот пл.№27 по ПНИ на местността,кад.район 545,с площ 600 кв.м при описани граници и с цитирания протокол от 25.11.2008г. е бил въведен във владение на този имот.Съдът е приел,че съгласно отразеното в съдебно-техническата експертиза в процесния имот има изградена постройка,предназначена за сезонно ползване със застроена площ от 10.,40 кв.м,с ЕЛ и В и К инсталация,отразена за първи път през 1995г.При анализа на доказателствата по делото,съдът е стигнал до извода,че валидно предоставеното на ответника К. К. право на ползване по посоченото ПМС е било трансформирано в право на собственост,след изпълнение на предвидената в закона административна процедура,като е спазено изискването на член 177 от Наредбата №5/отм/ относно съществуващата постройка.Освен това въззивният съд е стигнал до извода,че се явява основателно и второто възражение на ответниците-за изтекла в тяхна полза придобивна давност,която тече от 21.11.1997г./с влизане в сила на член 5 ал.2 от ЗВСОНИ/,съгласно изискванията на член 79 ал.1 от ЗС,което дава основание да се приеме,че ответниците притежават права по смисъла на параграф 63 от ЗСПЗЗ.
За да отхвърли предявеният ревандикационен иск,с решаващите си изводи,съдът е приел,че за ищцата С. Г. не е налице активна материалноправна легитимация като собственик на процесния имот,която тя основава на качеството си на наследник по закон на Щ. Г. Б.,с оглед приложимостта на Тълкувателно решение №1/1998г. на ОСГК на ВКС.В тази връзка,въззивният съд напълно е споделил мотивите на първоинстанционния съд,съгласно предвиденото в член 272 от ГПК,според които не е налице наследствено правоприемство от страна на ищцата С. Г. от общия наследодател Щ. Б.,тъй като наследството на последния е било открито към момента на смъртта му през 1930г. и кръга на наследниците му се определя към този момент,т.е.преди да е приета и обнародвана разпоредбата на член 8 ал.4 от ЗН/обн.Д.в.бр.60/1992г./,която предвижда възможност починалото лице да бъде наследявано при липса на други живи роднини от категорията на възходящи и низходящи от наследниците по съребрена линия до шеста степен. Съдът е посочил,че цитираната разпоредба е приета след смъртта на наследодателя през 1930 г.,като ищцата Г. е роднина на последния от пета степен по съребрена линия,като към момента на откриване на наследството му, не е съществувала възможност наследниците по закон по съребрена линия да придобиват собственост по наследство от починалия наследодател,поради което ищцата не е могла да го наследи и на това основание да стане собственик на процесния имот,като същата не е и от кръга на тези,за които член 9а от ЗН визира изключение от горното правило, във връзка с въвеждането на понятието „новооткрито наследство”.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този,който е включен в предмета на спора,индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда,обективирана в решението.Този въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело,за формиране на решаващата воля на съда,като в настоящия случай същата се отнася до липсата на активна материалноправна легитимация на ищцата по заявения ревандикационен иск.Видно от изложението на касатора,формулираните правни въпроси в същото,са неотносими към решаващите изводи на съда.Н. на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,в случая липса на формулиран такъв правен въпрос,който е обусловил решаващата воля на съда,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1457/29.11.2010г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д.№1253/2010г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: