Р Е Ш Е Н И Е
№100
София., 25.10.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 21.09.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря ИНА АНДОНОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 6318/2015 година
Производството е по член 307,ал.2 ГПК.
Образувано е по молба вх.№6807/19.8.08.2015г.,подадена от Р. Б. П. от [населено място],чрез пълномощниците му адвокат П. М. Г. и адвокат Я. Н. Д., за отмяна на влязлото в законна сила решение №274/22.06.2015г. на Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение, постановено по гр.д.№5098/2014г. по описа на същия съд, с което е отменено решение №148/20.03.2013г., постановено по гр.д.№934/2012г. по описа на Пловдивския апелативен съд и вместо него е постановено друго,за отхвърляне като неоснователен ,предявеният от Е. Б. Ш., М. Б. В. и Р. Б. П. срещу [община], ревандикационен иск за недвижим имот №946, в кв.56 по ПУП на [населено място], целият с площ от 36210 кв.м. и построените в него сгради: 1.масивна двуетажна вила застроена на площ от 131 кв.м.; 2.масивна триетажна сграда, застроена на площ от 392 кв.м.; 3.едноетажна сграда (гараж), застроена на площ от 82 кв.м.; 4.едноетажна масивна сграда (склад-рампа) застроена на площ от 129 кв.м.; 5. едноетажна сграда (работилница), застроена на площ от 35 кв.м.; 6. обор и сеновал с навес, застроени на площ от 61 кв.м.; 7.водоем на един етаж с площ от 20 кв.м., на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
В молбата се твърди,че след влизане на горепосоченото решение в сила,по повод предприети от [община] действия по предаване на владението,молителят открил случайно в една от пристройките документи,а именно:Справка за реализирани собствени приходи през 1998г.,1999г. и 2000г. в ЦРП-МО-Б.,Справка за собствени приходи в Дирекция”П.” през 2000г. и Указ №159 от 29.04.1960г. на Президиума на Народното събрание,от които според него се установява,че имотът,включително и сградите, предмет на спора, са използвани не за „изпълнение на функциите на МО”,съгласно чл.2,ал.2,т.4 от ЗДС към релевантната дата 19.11.1997г.,което оборва извода на ВКС за публичния характер на имота.Ето защо,молителят заявява ,че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото,които не са могли да му бъдат известни при решаване на делото,поради което е налице основанието за отмяна на влязлото в сила решение,съгласно член 303,ал.1,т.1 ГПК.
Наред с това, молителят твърди,че са налице такива нови доказателства,отнасящи се до кръга на наследниците на наследодателката Е. Р. П.,а именно,нейни наследници- лицата Т. М. и К. М.,които не са участвали в делото,но решението,чиято отмяна се иска има сила и за тях,като участници в неделимо спорно правоотношение,и те могат да искат отмяната му на основание член 304 ГПК,поради което с подадената от него молба Р. П. заявява,че е налице хипотезата на горепосочената разпоредба за отмяна на влязлото в сила решение.Във връзка с това молителят прилага писмени доказателства,които досега са му били неизвестни,тъй като са се намирали в архивите на Република Щ.,Република Ф.,Република Г.,от които е узнал за наследниците на Е. Р. П..
Ответникът по молбата [община],чрез пълномощника си адвокат С. П. Б.,в депозирано писмено становище,заявява,че представените с молбата доказателства, не са новооткрити такива и не са от значение за делото,поради което не са налице основанията за отмяна на влязлото в сила решение и моли молбата да се остави без уважение и се присъдят направените за настоящото производство разноски.
В писменото становище на ответника по молбата Държавата,чрез министъра на регионалното развитие и благоустройство,чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. А.,моли молбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Молбата за отмяна е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
В молбата се твърди,че е налице хипотезата,предвидена в член 303,ал.1,т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.Според визираното в тази разпоредба на закона,заинтересованата страна има възможност да поиска отмяна на влязлото в сила решение,когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства,които са от съществено значение за делото и които не са могли да бъдат известни на страната при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.Следователно,тези обстоятелства или писмени доказателства трябва да съществуват по време на разглеждане и решаване на делото,но да са били неизвестни на страната и същата да не е могла да се снабди с тях.
С решаващите си мотиви,изложени в решението,чиято отмяна се иска,съставът на ВКС,е констатирал,че имотът,предмет на иска е образуван от част от отчуждените имоти от наследниците на ген. Р. П. и предоставен на МНО,като отчуждените и новопостроени сгради са образували военен санаториален комплекс и са били ползвани за нуждите на военните лица.За да отхвърли предявения ревандикационен иск,съдът е приел,че имотите,предназначени за осъществяване на дейността на МО,свързани с дейността по отбраната и всестранното осигуряване на въоръжените сили и поддържането им в бойна и мобилизационна готовност,включваща и дейности по опазване и възстановяване на здравето на личния състав на въоръжените сили,са от общонационално значение и последните са били в режим на публична държавна собственост към 25.02.1992г.,когато влиза в сила ЗВСОНИ,поради което не са подлежали на реституция.Изрично е посочено за установено по делото,че едва с Постановление №280 от 22.12.2000г. на МС е взето решение за закриване на публично здравно заведение”Дом за медико-социални грижи”/бивш военен санаториум/ в [населено място],като с решение на МС №620/27.08.2001г. е обявен недвижим имот публична държавна собственост пл.№946 в кв.56 по ЗРП [населено място] и 16-те сгради в него за имоти частна държавна собственост,като със същото постановление-т.3 е постановено безвъзмездно им прехвърляне на [община].
Приложените с молбата писмени доказателства-справки за реализирани приходи,за които молителят твърди,че са нови доказателства и отразяват новооткрити факти за използване на имота,които според последния индиректно оборвали изводи,видно от съдържанието им са част от осъществявана съпътстваща стопанска дейност,осъществявана от ЦРП-МО-Б.,които обаче не са от съществено значение за делото,защото не се отнасят до нито един от изводите на съда,обосноваващи настъпване на реституционния ефект за процесния имот,към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ,поради което предявеният ревандикацонен иск е бил отхвърлен с влязлото в сила решение,предмет на настоящата молба,като неоснователен.Това се отнася и до представения с молбата Указ №159/29.04.1960г. на Президиума на Народното събрание на НРБ,който освен че не е от значение за делото,приключило с влязлото в сила решение,с последния молителят е могъл да се снабди по време на висящността на процеса,ако беше положил необходимата грижи и усилия за снабдяването си с него и да го представи като доказателство по делото.
С оглед гореизложеното не са налице предпоставките на член 303,ал.1,т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение,поради което подадената молба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Във връзка със заявеното във втората част от молбата, че е налице основанието за отмяна на влязлото в сила решение съгласно разпоредбата на член 304 ГПК,която предвижда че отмяна може да иска и лицето,спрямо което решението има сила,независимо че то не е било страна по делото,видно от съдържанието на молбата,същата е подадена единствено от молителя Р. Б. П.,страна по делото,като последният твърди,че има и други наследници на Е. Р. П.,посочени от него, съгласно представените с молбата писмени доказателства, като Т. М. и К. М..Тези лица не са депозирали молба за отмяна на влязлото в сила решение,на посоченото основание от процесуалния закон,а молителят Р. П. Б. не може да упражнява чужди права,като иска с подадената лично от него,като страна по делото,отмяна на влязлото в сила решение,на основание член 304 ГПК.
При този изход на делото,на ответника [община],следва да се присъдят направените за това производство разноски,съгласно приложение списък за разноските по чл.80 ГПК,във вр. с чл.81 ГПК,в размер на 4000 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения заверен препис от договора за правна защита и съдействие №00900 от 05.10.2015г./лист 36 от делото/.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№6807/18.08.2015г.,подадена от Р. Б. П.,чрез пълномощниците му адвокат П. М. Г. и адвокат Я. Н. Д.,за отмяна на влязлото в сила решение №274/22.06.2015г. на Върховен касационен съд,гражданска колегия,първо отделение,постановено по гр.д.№5098/2013г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Р. Б. П. от [населено място], [улица] да заплати [община] сумата от 4000 лева/четири хиляди лева/ разноски по делото,за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: