3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 739
С. 07.07. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети март, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1307/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. М., [населено място] могила, срещу въззивно решение №185/30.06.2010г. по гр. дело № 368/2010г. на Окръжен съд – Велико Търново. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по процесуални въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се, че за насроченото съдебно заседание на 02.07.2009г. по гр.д.№332/2006г. на Свищовския районен съд касаторът е подал две молби за отлагане на делото с приложени медицински документи, но съдът не взел становище по тях и не се e произнесъл за здравословното му състояние. Приложени са решения на ВКС.
Ответникът по касация С. А. П., оспорва допустимостта на касационното обжалване и основателността на касационната жалба в писмено становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение №250/16.12.2009г. по гр.д.№ 332/2006г. на Районен съд – Свищов в частта, с която на основание чл.292 ГПК е извършено разпределение на делбените имоти между страните.
В. съд е приел, че съобразно влязлото в сила решение по допускане на делбата, в делбената маса влизат три недвижими имота в границите на [населено място] могила, два от които незастроени и седем земеделски имота в землището на същото село при квоти 5/6ид.ч. за В. М. и 1/6ид.ч. за С. П.. В дял на М. са възложени УПИ ХІІІ-188 с площ 1310 кв.м., застроен с жилищни сгради, УПИ ХІV – 188 с площ 1 155 кв.м. незастроен при стойност на двата имота 9 330 лева и земеделски земи – нива с площ 33 287 кв.м.,м.”Д.” имот № 091019, ливада с площ 7 165 кв.м., м.”Г. л.” имот № 037050, нива с площ 15 898 кв.м., м.”Д.” имот № 191006 и лозе от 1 174 кв.м., м.”Студентски път” имот № 101001 при стойност 17 257,2 лева. На П. са възложени останалите три земеделски имота на стойност 8 628 лева и незастроен УПИ ХІІ-188 с площ 1160 кв.м. на стойност 1660 лева. За уравняване на дела М. е осъден да заплати на П. 0,40 лева.В. съд е приел, че са съообразени дяловете на страните и възможността делбените имоти да бъдат разпределени по реда на чл.292 ГПК /отм./ поради това, че тегленето на жребий е невъзможно. Във връзка с оплакването за нарушение правото на защита на М. в първоинстанционното производство въззивният съд е приел, че той е бил редовно призован за първото заседание след допускане на делбата – 02.07.2009г., подал е молба за отлагане на делото поради високите дневни температури, които му пречат с оглед описаните заболявания да се яви в съда.Ход на делото е бил даден, но същото е било отложено за м.септември, когато жалбоподателят също не се явил. При това положение правото на защита на страната не е било нарушено.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. М. или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните в процеса доказателства. Правният въпрос, обуславящ допускане на касационно обжалване в някоя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК, трябва да е значим за делото и включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд – ТР№1/2009г., ОСГТК. Посоченото в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК процесуално нарушение на първоинстанционния съд не може да послужи за основание по чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Предмет на касационното обжалване е въззивното решение, а в производството по селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК касаторът следва да обоснове по поставения от него въпрос значимост за изхода на делото и за правните изводи в обжалваното решение. В случая касаторът не е сторил това. Той само твърди наличие на нарушено право на защита от първоинстационния съд, макар делото да е било отложено за друга дата, когато той отново не се е явил и не е направил процесуални искания. При това положение приложените решения следва да се приемат за неотносими.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответницата следва да се присъдат направените разноски в размер на 200 лева по договор за правна защита от 02.09.2010г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №185/30.06.2010г. по гр. дело № 368/2010г. на Окръжен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА В. А. М., [населено място] могила, да заплати на С. А. П. разноски за настоящото производство в размер на 200 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.