О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
София, 31.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 17.09.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №3843/2014 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№10815/10.04.2014г.,подадена от Т. Д. А. от [населено място],чрез пълномощника й адвокат Д. К.,против решение №343/07.03.2014г. на Варненски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№3163/2013г. по описа на съда,в частта му,с която се потвърждава решение №3031/21.06.2013г. постановено по гр.д.№7994/2012г. по описа на Варненски районен съд,17 състав, за намаляване на извършеното с нот.акт №46,т.І,рег.№621,н.д.№46/2005г. на нотариус В.А. с рег №244,дарение от наследодателя М. И. А.-поч.18.05.2008г. в полза на Т. Д. А. на описания в решението недвижим имот,и е възстановена запазената част на М. Д. Д. от наследството на М. И. А.-поч.18.05.2008г. в размер на 1/3 идеална част,като са присъдени разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното въззивно решение е неправилно,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационна жалба М. Д. Д.,чрез пълномощника си адвокат Р. М.,в депозирания писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
Постъпила е и касационна жалба вх.№11208/14.04.2014г.,подадена от М. Д. Д.,чрез пълномощника й адвокат Р. М. срещу горепосоченото въззивно решение в частта му,с която се потвърждава решение №4056/20.08.2013г. по описа на Варненски районен съд,17 състав за оставяне без уважение молбата й за допълване на постановеното решение, по реда на член 250 от ГПК, №3031/21.06.2013г. по гр.д.№7994/2012г. по описа на същия съд.
Ответницата по касационната жалба Т. Д. А.,в депозирания писмен отговор моли да не се допуска касационно обжалване на решението,или евентуално се остави касационната жалба без уважение,като претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
По жалбата на Т. Д. А. :
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че общата наследодателка на страните М. И. А.-поч.18.05.2008г./удостоверение за наследници-лист 7 от делото/,оставила за свои законни наследници ищцата М. Д. Д.-по заместване на баща си Д. Д. Д.-поч.4.10.2000г./преди наследодателката-негова майка М. А./,и ответницата Т. Д. А.-дъщеря,като приживе М. И. А. дарила на дъщеря си –ответницата Т. А. процесния недвижим имот,обективирано с нот.акт №46/2005г.След като е отбелязъл,че дарението е извършено на 15.04.2005г.,а наследодателката М. А. е починала на 18.05.2008г. и исковата молба е постъпила на 7.06.2012г.,съдът е стигнал до извода,че правото на ищцата да иска възстановяване на запазената част по член 30 от Закона за наследството е упражнено преди изтичане на петгодишния давностен срок,който тече от датата на откриване на наследството.Във връзка с възражението на ответницата Т. А.,направено пред първоинстанционния съд,че в наследствената маса, освен процесния апартамент,следва да се включат и земеделски земи,е останало недоказано,поради процесуалното бездействие на последната,в чиято тежест е било доказването му,поради което въззивният съд е приел,че наследствената маса се изчерпва само с този недвижим имот-процесния апаратмент и не се налага формиране на наследствена маса по смисъла на член 31 от ЗС.След като е съобразил размера на запазената част,съобразно предвиденото в член 29,ал.1 ЗН и правата на ищцата съгласно член 28,ал.1 от ЗН,съдът е стигнал до извода,че с прехвърлянето на целия имот,по силата на извършеното дарение,е била накърнена запазената част на ищцата М. Д. от наследството на починалата М. А. и затова следва да се намали дарственото разпореждане с 1/3 идеална част,за да бъде възстановена запазената част на последната в пълен обем.
В изложението си на основаният за допускане на касационно обжалване,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„1.Касационното основание по чл.280,ал.1 от ГПК.Считам,че следва да бъде допуснато на това основание по процесуалноправните въпроси,по приложението на чл.146 ал.2 от ГПК и чл.266,ал.3 от ГПК:следва ли съдът да укаже на страната кои са подлежащите на доказване факти и за кои от твърдяните факти не сочи доказателства,допустими ли са във въззивната инстанция относими към спорното право доказателства,когато първоинстанционния съд не е изпълнил задължението си по член 146,ал.2 ГПК.В този см. Решение №98/09.05.2012г. на ВКС по гр.д.№318/2011г.,ІVго.”
С тази задължителна практика на ВКС е посочено,че в първото си заседание по делото,след доклада,първоинстанционният съд указва на страните за кои от твърдените от тях факти и доказателства не сочат доказателства и ако това не е налице,процесуалният закон предоставя възможност на страните да попълнят делото с относимите към спорното право доказателства и във въззивното производство-налице са предпоставките на член 266 ал.3 от ГПК.
Видно от данните по делото,в проведеното първо съдебно заседание на 29.01.2013г. по гр.д.№7994//2012г. ,Варненският районен съд,е изпълнил задължението си по член 146,ал.2 ГПК/виж лист 63 от делото/,като изрично указва на ответната страна,настоящ касатор-Т. А.,че не сочи доказателства във връзка с други имоти в наследствената маса от наследството на М. А..Поради това и поисканите доказателства от тази страна във въззивното производство,съдът е оставил без уважение с определение в съдебно заседание по делото от 11.02.2014г.,тъй като не са налице предпоставките на член 266,ал.3 ГПК.
Ето защо,даденото разрешение на този правен въпрос с въззивното решение,не е в противоречие,а напротив в съответствие с тази задължителна съдебна практика на ВКС.
В пункт втори от изложението се твърди/цитирам/:
„2.Касационно основание по член 280,ал.3,т.3 от ГПК.Считам,че делото има значение за развитие на правото.Основанията ми са следните:липсва съдебна практика относно въпроса,какво следва,ако решението е неправилно,поради факта,че доказателствата са били събрани след преклузивния срок,но преди въззивното производство.”
Този въпрос е неотносим към решаващите мотиви на въззивното решение,такъв правен въпрос не е разрешаван от съда,поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази му обжалвана част.
По касационната жалба на М. Д. Д.:
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че направеното искане за допълване на основното решение с произнасяне за осъждане на ответницата Т. А. да заплати на ищцата М. Д. сумата от 40 725,66 лева,представляваща паричен еквивалент на 1/3 идеална част от стойността на процесния имот, е направено едва в хода на устните състезания и като такова е заявено несвоевременно.Съдът е посочил,че въпреки това,това искане е неоснователно,тъй като парично възмездяване може да се извърши само при наличието на визираните в член 36 от ЗН предпоставки,която намира приложение в случаите на формирана наследствена маса при повече от един имот,след като законът указва изчисляването да става по реда на член 31 от ЗН.Наред с това,съдът е отбелязъл,че нормата на член 36 от ЗН предполага възможността дареният/завещаният имот да остане в наследството или да бъде задържан от надарения или ответника в неговия патримониум.Съдът е стигнал до извода,че при така установеното по делото не е налице нито една от тези хипотези,поради което правилно молбата за допълване на решението е приета за неоснователна.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази му обжалвана част,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси,които са решение в противоречие с практиката на ВКС,на съдилищата в страната и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото,а именно/цитирам/:
„1.Следва ли съдът да постанови решение,с което да осъди ответника по иска с правно основание член 30 от ЗН,срещу когото е постановил намалението,да попълни запазената част в пари,към момента на намаляването при условие,че не са налице предпоставките за предявяване на последващ иск с правно основание член 37 от ЗН и дареният имот не може да бъде върнат в наследствената маса.”
Който е разрешен в противоречие с постановеното с Решение №176/04.07.2013г. по гр.д.№1805/2013г. по описа на ВКС,ІІГО.Така посочената от касатора задължителна практика на ВКС е неотносима към настоящия спор,тъй като правния въпрос по който ВКС се е произнесъл с това свое решение е по въпроса запазват ли правата си третите лица,придобили възмездно недвижим имот,който е бил предмет на завещание или дарение,намалено по реда на член 30,ал.1 ЗН и може ли без успешно проведен иск по член 37 ЗН този имот да бъде поделен от наследниците.
Видно от изложеното в решаващите мотиви в тази част от въззивното решение,съдът не се е произнасял и не е разрешаван такъв правен въпрос.Още повече,че така цитираната практика се отнася до различна фактическа обстановка от установената по делото и е неотносима към настоящия случай.
Наред с това,касаторът цитира и прилага Решение №2105/30.06.2009г. по гр.д.№5966/2008г. по описа на Варненски районен съд,10 състав,за което няма данни че е влязло в сила,поради което изобщо не следва да се обсъжда/в хипотезата на член 280,ал.1,т.2 от ГПК- виж т.3 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС./
С оглед изложеното касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази му обжалвана част.
На ответницата по касационната жалба Т. Д. А. следва да се присъдят поисканите разноски за настоящата касационна инстанция,на основание член 78,ал.2 от ГПК,в размер на 300 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложената разписка от 09.06.2014г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №343/07.03.2014г. на Варненски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№3163/2013г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА М. Д. Д. да заплати на Т. Д. А. сумата 300 лева/триста лева/ разноски по делото за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: