О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
гр. София, 26.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1196/13г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. В. от [населено място] срещу въззивно решение № 329 от 12.10.12г., постановено по гр.д.№ 582/12г. на Пернишкия окръжен съд в отхвърлителната му част с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 110 от 05.04.12г. по гр.д.№ 3709/11г. на Пернишкия районен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от А. С. В. против А. А. П., Д. Д. С. и Ю. Д. С. иск по чл.32, ал.2 ЗС за разпределение ползването на стопанска сграда с идентификатор 55871.509.1157.2 със застроена площ от 36 кв.м., находяща се в поземлен имот с идентификатор 55871.509.1157 по кад. карта на [населено място].
По делото е установено, че дворното място, в което се намира процесната сграда, е било собственост на С. П. Н., починал през 1993г. и Н. С. Н., починала през 2004г., като ищцата в първоинстанционното производство е тяхна дъщеря, а ответниците са съпруга и дъщери на починалия през 2006г. техен син Д. С. П.. Сградата е построена от прекия наследодател на ответниците през 1988г.-1990г. и използвана от него като дърводелска работилница до смъртта му (в сградата са били монтирани дърводелски машини за упражняване на занятието му) без противопоставянето на неговите родители и на ищцата, като след това владението на имота, което през целия период е било явно и необезпокоявано, е продължило в лицето на ответниците (през 1998г. Д. П. е декларирал имота като свой).
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че в полза на Д. П. е изтекъл предвидения в чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен срок и имотът е придобит от него по давност, поради което искането за разпределение на неговото ползване е неоснователно.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1. когато съсобственик е ползвал съсобствена по наследство сграда и не е свел до знанието на другия съсобственик по явен и категоричен начин, че го отблъсвал от имота с намерение за своене, то само от факта на продължилото ползване на сградата може ли да се приеме, че държанието на идеална част на другия съсобственик е трансформирано във владение; 2. когато владение е установено преди да възникне съсобственост по наследяване между владеещия наследник и останалите наследници и десетгодишния давностен срок не е изтекъл към момента на откриване на наследството, приложима ли е презумпцията по чл.69 ЗС по отношение на невладеещия наследник; 3. владеещият съсобственик следва ли да сведе до знанието на другия съсобственик по явен и категоричен начин, че оспорва и неговите права като съсобственик или се приеме, че след като владението е установено преди да възникне съсобственост по наследяване, в отношенията между владеещия наследник и другия наследник се прилага презумпцията на чл.69 ЗС и 4. когато една сграда е декларирана от един съсобственик и това не е сведено до знанието на другия съсобственик и това не е сведено до знанието на другия съсобственик и не са извършени действия, които по несъмнен начин да отричат правото на собственост на другия съсобственик, налице ли е установено владение от датата на декларацията.
Ответниците по жалбата считат, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
В случая по поставените от касаторката въпроси не са решени в противоречие с представената от нея практика на ВКС, тъй като с нея са разгледани различни от настоящата хипотези и първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване не е налице, още повече, че решаването им е съобразено с дадените в ТР № 3/12г. на ОСГК задължителни разяснения относно приложението на презумпцията по чл.69 ЗС.
Във връзка с другото релевирано основание за допускане на касационно обжалване не са изложени никакви съображения за обосноваване на значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или с оглед нейното осъвременяване, съгласно дадените в ТР № 1/09 г. на ОСГТК, т.4 разяснения и тези предпоставки в случая не са налице.
С оглед на казаното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 329 от 12.10.12г., постановено по гр.д.№ 582/12г. на Пернишкия окръжен съд
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: