О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
гр. София, 20.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 5051/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. З. К., М. Г. К. и С. З. К. от [населено място], общ. П. срещу въззивно решение № 310 от 12.07.2016 г., постановено по в. гр. д. № 435/2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд, 4 с-в. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 350 от 12.05.2016 г., постановено по гр. д. № 1509/2014 г. на Пазарджишкия районен съд, с което е уважен предявения от Л. К. К. и Л. Д. К. срещу касаторите иск с правна квалификация чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползването на съсобствения им недвижим имот, представляващ УПИ V-775 в кв.45 целият с площ от 1640 кв.м. по плана на [населено място], [община].
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, като при условията на евентуалност се навеждат доводи за неговата неправилност поради допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост. Иска се неговото обезсилване, евентуално- неговото отменяне и постановяване на касационно решение по същество, с което искането за разпределение ползването на гореописания имот бъде отхвърлено със законните последици.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от обуславящо значение за допустимостта, евентуално – правилността на обжалваното решение, в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Ответниците по касационната жалба Л. К. К. и Л. Д. К. са депозирали отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който молят касационната жалба да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима и претендират присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. при извършената служебна проверка намира, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК – в редакцията след изменението, обн. в ДВ, бр. 50/03.07.2015 г., приложима с оглед датата на подаване на касационната жалба – 06.10.2016 г., въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по иск с правна квалификация чл. 32, ал. 2 ЗС, не подлежи на касационно обжалване. Поради това, касационната жалба, като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело – да се прекрати.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.4 ГПК касаторите следва да заплатят на ответниците по касация сторените от тях разноски в настоящото производство в размер на 300 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
О с т а в я без разглеждане касационната жалба на Г. З. К., М. Г. К. и С. З. К. срещу въззивно решение № 310 от 12.07.2016 г., постановено по в. гр. д. № 435/2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд, 4 с-в.
П р е к р а т я в а производството по гр. дело № 5051/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, II г.о.
О с ъ ж д а Г. З. К., М. Г. К. и С. З. К. от [населено място], П. област да заплатят на Л. К. К. и Л. Д. К. от същото село сумата 300 лв./триста лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о може да се обжалва с частна жалба пред друг 3-членен състав на ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на касаторите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: