О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.49
София.07.02.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 47/2012 г.
Производството е по чл.307, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба, вх.№ 101282/18.11.2011г. на Д. Г. А., А. А. А. и Г. Д. А., [населено място], за отмяна на влязло в сила решение №133/06.04.2005г. по гр.д.№1730/2003г. на Бургаския районен съд.
Ответниците по молбата Б. К. К., К. Г. К., А. К. К. и С. П. К. оспорват допустимостта и основателността на молбата в становище по реда на чл.306, ал.3 ГПК.
Молителите сочат, че е налице основанието на чл.3003,ал.1,т.1 ГПК. Основават молбата си на удостоверение от 11.08.2011г. на [община], решение №74/2009г. по адм.д.№4515/2009г. на АС-София и решение № 6085/2010г. по адм.д.№1110/2010г. на ВАС.
С атакуваното решение е прогласена нищожността на извършена продажба на правото на строеж по нотариален акт № 64/1997г. и е прието за установено по отношение на Б. К., К. К., А. К. и С. К., че А. А. и Д. А. не са собственици на 1/3 ид.ч. от жилищна сграда и магазини, построени в УПИ ІІІ-232, кв.18,[жк], [населено място]. Отхвърлен е искът на А. А. и Д. А. срещу Б. К., К. К., А. К. и С. К. за допускане делба на същия недвижим имот.
Съгласно уредбата на производството по отмяна – чл.303 – 309 ГПК като двуфазно, разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от постановяване на определение по нейната допустимост относно надлежното упражняване правото да се иска отмяна от гледна точка спазване на установените в чл.305 ГПК преклузивни срокове, както и относно наличие на коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК. Молбата е за отмяна на влязло в сила през 2005г. решение на основание чл.303, ал.1,т.1 ГПК/2007г./ – поради откриване на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, имащи значение за решаване на делото. В преписката се съдържа удостоверение на Б. от 21.11.2011г., съгласно което гр.д.№1730/2003г. е било архивирано с № 244-5136/2005г. и след изтичане на 5-годишния срок за съхранение е унищожено. Молбата е процесуално недопустима. Атакуваното решение /видно от отбелязването върху копието/ е влязло в сила при действие на ГПК/1952г./ и пределният едногодишен срок по чл.232,ал.1 е изтекъл много преди подаване на молбата. Това е така, защото според разпоредбата на чл.232, ал.1 ГПК /отм./ молбата за отмяна може да се подаде в 3 – месечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на решението, а в случаите по чл. 231, букви „е“ и „ж“ ГПК/отм./ – от деня, в който страната или представителят и са узнали за решението, но във всички случаи молбата не може да се подаде по-късно от изтичане на една година от възникването на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизането на решението в сила. С изтичане на визирания едногодишен срок е преклудирано правото да се иска отмяна на това основание. ГПК /2007г./ не дава нова правна възможност за атакуване по реда на отмяната на влезли в сила и станали неотменими, съгласно приложимите към релевантия момент законови срокове, съдебни актове. Ето защо молбата е просрочена като подадена извън пределния срок по чл.232,ал.1 ГПК /отм./. Освен това следва да се има предвид, че и при прилагане срока по чл.305,ал.1 ГПК молбата отново следва да се счита просрочена. Това е така, защото молителят Г. А. е бил страна по адм.д.№1110/2010г., с което е оставено в сила решение №74/2009г. на АС-София, поради което от постановяването му на 11.05.2010г., както и от издаване на удостоверение №94-Г-490/11.08.2011г. до подаване на молбата на 18.11.2011г. е изтекъл законовият срок. За молителите Д. А. и А. А. срокът също е изтекъл, предвид това, че те са се позовали на цитираното решение на АС-София по реда на чл.303,ал.1,т.1 ГПК и на това основание са подали молба за отмяна, която е разгледана по образуваното гр.д.№1417/2010г. на ВКС, ІІ г.о. и е постановено решение №5/01.02.2011г. За спазването на преклузивните срокове по чл.232,ал.1 ГПК /отм./, респ. по чл.305 ГПК съдът е длъжен да следи служебно и да приложи правните последици от предявяване на процесуално недопустима молба за отмяна.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№ 101282/18.11.2011г. на Д. Г. А., А. А. А. и Г. Д. А., [населено място], за отмяна на влязло в сила решение №133/06.04.2005г. по гр.д.№1730/2003г. на Бургаския районен съд.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.