Определение №59 от 11.2.2014 по гр. дело №6914/6914 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 59
София, 11.02. 2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември, две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Здравка П. гр. дело №6914/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от А. М. К. и Н. Л. К., чрез пълномощника им адвокат Ц. И. и от М. В. М. и А. Р. М., чрез пълномощника им адвокат Д. К., срещу въззивно решение от 11.07.2013г. по гр.д. № 295/2010г. на Видинския окръжен съд.
Касаторите А. К. и Н. К. в приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК твърдят, че са налице основанията на чл.280,ал.1,т.2 за допускане касационно обжалване на решението. Поставят въпрос дали при незавършена делба, при която съделителят, на когото имотът е бил възложен по реда на чл.288,ал.2 ГПК /отм./, не е заплатил уравнението, но го е отчуждил и при уважен иск на другия съделител по чл.33,ал.2 ЗС, който обаче не е заплатил продажната цена и е приложена последицата на чл.33,ал.3 ЗС, последният запазва правото си на собственост. Прилага се решение №1223 по гр.д.№1073/2006г., ВКС, V г.о.
Касаторите М. М. и А. М. твърдят в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като не са разгледани доводите им за недопустимост на първоинстанционното решение в обжалваната от тях част, а само е посочено, че то е валидно и правилно.Поставят се процесуални въпроси в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК във връзка със задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви като извърши самостоятелна преценка на становищата и доводите на страните и на събраните доказателства.Поставят се материалноправни въпроси за приложното поле на чл.33,ал.3 ЗС – дали обезсилването по право на решението по чл.33,ал.2 ЗС е обусловено единствено от неплащане на определената цена и не следва ли да се прецени липсата на съдействие от страна на кредитора, както и непосочването в съдебното решение, че то подлежи на обезсилване при неплащане на цената в срок. Сочи се наличие и на основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Прилагат се съдебни решения.
Касационните жалби са депозирани в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №76/2010г. по гр.д.№1807/2009г. на Видинския районен съд. С последното е признато за установено на основание чл.108 ЗС по отношение на М. М. и А. М., че А. К. и Н. К. са собственици на ? ид.ч. от ? ид.ч. от ПИ №236, с площ 406,78 кв.м., находящ се в [населено място], заедно с първи етаж от построеното в мястото двуетажна жилищна сграда с площ от 110,17 кв.м., както и ? ид.ч. от ? ид.ч. от общите части на сградата под подпокривното пространство и сутерена и ответниците са осъдени да предадат на ищците владението на описаните имоти. По отношение на останалите ? ид.ч. от ? ид.ч. от имота и от сградата искът е отхвърлен като неоснователен.
Въззивният съд е приел от фактическа и правна страна, че процесният имот е бил предмет на делба между В. Ц. и М. М. по гр.д.№374/1999г..С влязло в сила решение от 12.11.1999г. е допусната делба на имота, с решение от 12.01.2001г. на основание чл.288,ал.2 ГПК /отм./ имотът е поставен в дял на В. Ц. като последният е осъден да заплати за уравнение на дела на М. М. 5825 лева. Това не е изпълнено и с решение от 05.04.2005г. съдът е провъзгласил за настъпило по право обезсилването на решението за възлагане на имота. След постановяване решението за допускане на делбата и преди постановяване на последното решение В. П. е прехвърлил имота на настоящите ищци. След обезсилване на решението по възлагане производството по извършване на делбата е възобновено като с влязло в сила определение от 14.05.2012г. съдът го е прекратил. Между страните по настоящото дело се е развило производство по чл.33,ал.2 ЗС. С влязло в сила решение от 14.07.2005г. е допуснато М. М. да встъпи в правата на купувача А. К. за изкупуването на ? ид.ч. от имота, предмет на покупко-продажбата като заплати съответната продажна цена. Това решение не е изпълнено в законоустановения едномесечен срок. Ето защо следва да се счита, че то е обезсилено по право. Въззивният съд е приел за неоснователни поддържаните доводи, че задължението по чл.33,ал.2 ЗС не е изпълнено поради неоказано от кредитора съдействие.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касаторите и по двете касационни жалби основания на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане и следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.
По посочените от касаторите А. К. и Н. К. основания за допускане на касационно обжалване. В разглеждания случай посоченото от касаторите не представлява формулиран по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и цитираното ТР правен въпрос, който да е релевантен за изхода на спора за тях. Това е така, защото въззивният съд е зачел влязлото в сила решение по чл.33,ал.2 ЗС, по силата на което на ответника по настоящия иск М. М. е признато правото на изкупуване на 3/4 ид.ч. от процесния имот, тъй като той е участник в съсобствеността с останалата ? ид.ч. Касаторите черпят права само от сделката с В. П. – от обема права, които са получили в патримониума си по силата на прехвърлянето на имота. Неотносимо е позоваването на разпоредбата на чл.33,ал.2 ЗС, тъй като съобразно развилия се и приключил спор по чл.33,ал.2 ЗС, М. М. е следвало да изкупи съответната идеална част, получена по силата на продажбата от А. К.. С прилагане последицата по чл.33,ал.3 ЗС, последният не може да придобие повече права, отколкото е притежавал прехвърлителят П.. В този обем са и признатите от съда права в собствеността на процесния имот.Представеното решение №123/2007г. по гр.д.№1073/2006г.,ВКС, V г.о. не е относимо. То е постановено по спора между страните по чл.32,ал.2 ЗС и третира въпроса за наличието на правен интерес за предявяване на този иск от М. М. при неприключилата делба на имота поради обезсилването на решението за възлагане.
По посочените от касаторите М. М. и А. М. основания за допускане на касационно обжалване. На първо място не са налице посочените от касаторите основания за допускане касационно обжалване на решението поради неговата недопустимост. Не е налице сочената евентуална недопустимост по ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК. Произнасянето от съда по иска с правно основание чл.108 ЗС с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост и с осъдителен диспозитив за предаване на имота, не води до недопустимост на решението поради произнасяне по два иска, вместо по един, който бил предявен. Искът по чл.108 ЗС включва и установяване правото на собственост на ищеца върху имота. Ето защо не се касае за произнасяне по непредявен установителен иск за собственост. Не е налице и визираното нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес, което да е довело до произнасяне „плюс петитум”. Ищците са уточнили в писмената молба от 26.10.2009г. идентификатора на поземления имот, а не че претенцията им касае само него, без първия жилищен етаж в построената сграда.
Останалите въпроси в изложението към касационната жалба на М. М. и А. М. не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решението. Това е така, защото въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика по приложението на чл.235 и чл.272 ГПК относно излагане собствени мотиви в решението след обсъждане на относимите към спора доказателства, както и на доводите на страните. Приетото от него по въпроса дали обезсилването по право на решението по чл.33,ал.2 ЗС е обусловено единствено от неплащане на определената цена и не следва ли да се прецени липсата на съдействие от страна на кредитора, както е непосочването в съдебното решение, че подлежи на обезсилване при неплащане на цената в срок не може да обоснове приложимост на хипотезата по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Това е така защото е съобразена трайно установената практика по прилагане последиците от неплащане цената при допуснато изкупуване по чл.33,ал.2 ЗС. За да приеме, че длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати определената продажна цена в законния едномесечен срок от влизане на решението в сила, съдът е обсъдил доказателствата и доводите за липса на съдействие от кредитора. Непосочването в съдебното решение по чл.33,ал.2 ЗС на предвидените от закона последици при неизпълнението му, не може да послужи за причина, обосноваваща забавата на длъжника. В останалата част на изложението се поддържат касационни оплаквания във връзка с обосноваността на обжалваното решение. Т. необоснованост на съдебния акт не може да обуслови допускане на касационно обжалване на решението. Това е основание по чл.281,т.3 ГПК за касиране на едно допуснато в процедурата по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК до касационно обжалване въззивно решение.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационните жалби по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК и по двете касационни жалби, разноските следва да останат за страните, както са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение въззивно решение от 11.07.2013г. по гр.д. № 295/2010г. на Видинския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top