О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
София, 25.02.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 05.12.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №2674/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№2522/02.04.2018г.,подадена от Д. М. Ч.,Н. Д. Ч.,С. Д. М.,Х. Р. И.,Р. Х. Р. и Н. Х. В.,чрез пълномощника им адвокат С. П. С.,против решение №35/21.02.2018г. на Ловешки окръжен съд,постановено по в.гр.д.№698/2017г. по описа на съда,с което се потвърждава решение №156/31.10.2017г. на Районен съд,гр.Тетевен,постановено по гр.д.№69/2017г. по описа на съда за отхвърляне като неоснователен и недоказан,предявеният от М. С. Ч.,Х. Р. И.,Р. Х. Р. и Н. Х. В.,установителен иск с основание член 124,ал.1 ГПК против Община-Тетевен,за признаване право на собственост върху поземлен имот с площ 1385 кв.м,представляващ част от поземлен имот с площ от 2843 кв.м и идентификатор **** по КККР на [населено място], [улица]-урбанизирана зона,с номер по предходен план парцел ****-кв.6 при описани в решението граници на имота,както и искането за частична отмяна на Акт за частна общинска собственост №6063/16.08.2016г.,утвърден от Кмета на Общината.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е незаконосъобразно,постановено при съществени процесуални нарушения и е необосновано,като се иска неговата отмяна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищците сочат като придобивен способ на правото им на собственост върху процесния имот-наследяване и реституция по реда на ЗСПЗЗ- в качеството им на наследници на общия им наследодател С. М. И.-поч.1960г. им е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници с Решение № Т1080/03.05.1995г. на ПК [населено място] и скица №172/29.08.1996г.-неподписана и незаверена от ПК Т.,на описания в т.1 на решението на овощна градина от 2,506 дка,местн.Ш.,имот № **** по картата на землището на [населено място],като в забележка на решението е отбелязано ,че то се издава в изп. чл.18д,ал.4 и чл.31,ал.2 ППЗСПЗЗ и допълва и изменя решение №360/16.02.1993г.,за който имот се снабдили с констативен нотариален акт №145/1997г.,като съобразно този сочен придобивен способ на правото на собственост ищците следва да проведат пълно доказване на правопораждащите факти: че са наследници на общия наследодател С. М. И. и следва да установят валидно възстановяване правото на собственост върху имота,предмет на иска,по реда на ЗСПЗЗ. Съдът е посочил,че със заявеното с исковата молба, ищците претендират правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор **** с площ от 2843 кв.м,представляващ част от УПИ **** квартал 6,отреден за противопожарна охрана,целия с площ 4215 кв.м,който считат,че съответства на имота в м.”Ш.”.Съдът е отбелязъл,че ответната [община] се снабдила с Акт за частна общинска собственост №6063/16.08.2016г., на основание член 56,ал.1т.2,ал.1,т.7 от Закона за общинската собственост,от записванията в който акт и от представената скица по РП на [населено място] в преписката на ПК Т. №1790/1992г. и №178/15.04.1992г. е видно,че въз основа на одобрения със заповед №892/1978г.,изменен със заповед 558/1983г., регулационен план на [населено място], парцел **** в кв.6 е отреден за противопожарна охрана и предоставен на МВР,като при одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър със заповед РД-1816 от 6.03.2009г. поземленият имот е индивидуализиран с идентификатор ****,а с решение № 274/29.08.2016г. на Общински съвет Т. е дадено съгласие да бъде учредено безвъзмездно и безсрочно право на строеж върху поземлен имот с идентификатор **** по КККР на Т. с площ 2843 кв.м,съставляващ част от УПИ **** кв.6 промишлена зона на града,в полза на МВР за построяване на обект съответстващ на предназначението на ППР за нуждите на РСПБЗН Т.,учредено е със заповед №712/5.10.2016г. на кмета на общината право на строеж на МВР за горепосочения обект и на 23.01.2017г. е вписан договор за учредяването №624 на безвъзмездно право на строеж между [община] и МВР.Съдът също така е посочил,че видно от доказателствата по делото- с писмено заявление №152 М. Ч. и Р. Р. са поискали да бъде спряно изпълнението на решението на общински съвет Т. от 29.08.2016г. и като собственици на част от поземлен имот ****. с площ 1385 дка да бъдат обезщетени,по което с писмо от 11.11.2016г. [община] ги е уведомила,че няма данни за възстановяване правото на собственост на наследници на С. И. върху парцел І кв.6 по РП Т.,както и постъпили възражения при изготвянето на КККР на града и не са налице основание за обезщетяването им.След анализ на доказателствата по делото и данните по съдебно-техническата експертиза,съдът е стигнал до извода,че решението №1080/03.05.1995г. не завършва процедурата по реституция,тъй като впоследствие е изменено с решение 1080 от 1.12.1999г. на ПК Т.,което също не установява възстановяване правото на собственост върху имот с площ 1,121 дка,тъй като липсва скица на имота към същото.Наред с това, съдът е приел,с оглед отразеното на комбинираната скица на СТЕ,че имота по решението от 1999г. не попада в площта на поземлен имот с идентификатор **** по КККР на [населено място].С оглед преценка на легитимацията на ищците като собственици на процесния имот,съдът е стигнал до извода,че решението на ПК 1080 от 01.12.1999г. е издадено в нарушение на член 14,ал.1 ЗСПЗЗ, в редакцията му към този момент,която изисква последното да е съпроводено със скица,неразделна част от същото,която установява границите и конкретното местонахождение на възстановения имот,като липсата на такава препятства възможността за индивидуализация на имота,още повече че в решението на ПК процесният имот е определен само с три граници и липсва изписана четвърта такава,а позоваването в тази връзка от страна на ищците на писмото на ПК Т. от 07.05.1993г. е без значение,тъй като последното не е документ,с който се възстановява правото на собственост,а само обективира позицията на административния орган към определен момент.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторите твърдят,че са налице предпоставките по член 280,ал.1,т.1,2 и 3 и ал.2 от ГПК,като формулира в шест пункта материалноправни и процесуалноправни въпроси,както следва:
В точка първа от изложението се сочи като правен въпрос-какво е значението за установяване правото на собственост върху земеделски имот в производство по установителен иск по член 124,ал.1 ГПК,за който ищците притежават валидно решение на ПК от 1995г.,както и нотариален акт,издаден въз основа на него,ако впоследствие то е изменено от ПК през 1999г.,без да са спазени условията по член 14,ал.7 ЗСПЗЗ,разрешен в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС-решения на ВКС,постановени по реда на член 290 ГПК,които се отнасят до възможността имота да бъде достатъчно индивидуализиран по местоположение площ и съседи,тъй като до изменението на член 14,ал.1,т.1 ЗСПЗЗ от 1995г. не е изисквана скица към решението.
Така формулираният въпрос в първата си част освен,че съдържа твърдения на касаторите,които не кореспондират на установеното с доказателствата по делото,видно от изложеното с решаващите мотиви на въззивното решение,същият е и по същество на спора.Освен това не е налице противоречие с посочената от касатора съдебна практика на ВКС,а напротив приетото с решаващите мотиви е в съответствие с нея,защото в същите съдът е стигнал до извода,че за имота,предмет на спора липсва възможност за достатъчната му индивидуализация,както по описанието в посоченото решение на ПК,така и поради липса на скица,издадена от ПК,наред с това и данните по заключението на съдебно-техническата експертиза и приложената към същата комбинирана скица,че имота,предмет на спора не попада в ПИ с идентификатор **** по КККР на [населено място].
Посочените от касатора правни въпроси,по точки 2-5 от изложението се отнасят до значението на издадените от ПК решения по възстановяване на правото на собственост върху процесния имот,тяхната валидност и стабилност,както и относно възможността за упражняване на косвен съдебен контрол на първото решение на ПК от 1995г.,тъй като такъв не е поискан от ответната община и не се противопоставя на ищците право на собственост към момента на образуване на ТКЗС,във връзка с което се позовава също на съдебна практика на ВКС по тези въпроси.
Касационният съд намира,че тези въпроси са неотносими към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,защото правните изводи на съда са свързани с преценка на доказателствата,установяващи правопораждащите факти на правото на собственост на ищците,с оглед твърденията им в исковата молба,а именно осъществена в полза на наследодателя им процедура по реституция на имота,предвидена съобразно разпоредбите на ЗСПЗЗ.Тази преценка е направена във връзка с установяване наличието на активната легитимация на ищците по заявената от тях претенция,за което съдът е обсъждал и анализирал доказателствата по делото,включително и посочените от ищците решения на ПК Т.,като част от предвидената от ЗСПЗЗ административна процедура по възстановяване правото на собственост върху земеделските имоти.
В шеста точка от изложението си касаторите твърдят,че липсват мотиви,които да са ясни,безпротиворечиви,тъй като не е било обсъдено възражението им да нищожност на решението на ПК от 1999г.,с което според тях е изменено валидно решение на същата,както и че липсва обсъждане на всички доказателства по делото,като се цитира съдебна практика на ВКС-решения постановени по реда на член 290 ГПК.
С оглед приетото с решаващите мотивите на въззивното решение,касационният съд намира,че не е налице противоречие с посочената от касаторите практика на ВКС,а в съответствие с приетото със същата,въззивният съд в мотивите си е обсъдил всички доводи и възражения на страните,анализирал е и е преценил поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства,с оглед на това е стигнал до правните изводи по спора,отразени в тези мотиви.
По отношение твърдението на касатора за наличие на предпоставките на член 280,ал.2 ГПК,същите не са налице, защото като квалифицирана форма на неправилност,очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона,или явна необоснованост,довели до постановяване на неправилен,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт/постановен „contra legem”,когато законът е приложен в неговия обратен,противоположен смисъл или „extra legem”,когато е приложено несъществуваща или отменена правна норма/.В случая не е налице нито една от хипотезите,които предполагат очевидната неправилност на въззивното решение-значимо нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №35/21.02.2018г. на Ловешки окръжен съд,постановено по в.гр.д.№698/2017г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: