О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
гр. София, 04.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 407/18г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. С., М. С. С. и С. С. С. от [населено място] срещу въззивно решение № 365 от 02.10.17г., постановено по в.гр.д.№ 507/17г. на Великотърновския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 12 от 08.03.17г. по гр.д.№ 236/16г. на Еленския районен съд, с което по предявения от Д. К. И. против на М. С. С., М. С. С. и С. С. С. иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено, че ищцата е собственик на основание давностно владение на 1/2 ид.част от поземлен имот с идентификатор 62325.350.67 по КККР на [населено място], [община], с площ от 1496 кв.м., и е отменен констативен нот.акт № 69/08г. за 1/2 ид.част от посочения имот.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че от началото на 1998г. ищцата в първоинстанционното производство Д. К. И. и наследодателят на ответниците – С. Д. С. са заживели заедно в къща, находяща се в имот, съседен на процесния, като от тогава са завладели и процесния имот и са го владели явно, необезпокоявано и непрекъснато до смъртта на наследодателя на починал на 02.08.2012г. Двамата са оградили имота, изградили са постройки в него и са отглеждали животни. След това в имота е останала единствено ищцата, която е продължила владението върху него. С нот акт 69/11.09.2008г., издаден въз основа на обстоятелствена проверка, С. Д. С. и съпругата му М. С. С. са признати за собственици на имота на основание давностно владение, като по делото липсват твърдения и данни преживялата съпруга да е упражнявала някога фактическа власт върху имота.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че елементите на фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС са се осъществили по отношение на ищцата и на наследодателя на ответниците като двамата са придобили правото на собственост върху имота при равни права и че ответниците притежават по наследство общо 1/2 и.д част от имота, респ. че преживяла съпруга на наследодателя не притежава права на собствено основание.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по следните въпроси: 1. Налице ли е съсобственост върху имот, основана на давностно владение, при положение, че след изтичане на 10-годишния срок само едното лице, упражняващо фактическа власт върху имота се е позовало на давностно владение, а другото не се е противопоставило на позовалия се към момента на придобиването и до смъртта му; 2. Придобил ли е позовалият се на давностно владение на целия имот собствеността по давност, когато друг държател/владелец не се е позовал на давностно владение и не се е противопоставил на това на позовалия се; 3. След като наследодателят на ответниците е установил давностно владение от 1992 г. /протокол от обстоятелствена проверка/, презюмира ли се намерението му да свои за себе си и твърденията на ищцата за установено от нея владение с него от 1998г., изискват ли явно и категорично противопоставяне от нейна страна или извършване на действия, препятстващи неговото владение; 4. Към кой момент се придобива правото на собственост от позовал се владелец при изтичане на 10-годишния давностен срок, при липса на позоваване от друго лице и липса на противопоставяне на владението на позовалия се; 5. Непрекъснато и необезпокоявано ли е владението на владелец, осъществил владение през 10-годишния период преди издаването на констативния нотариален акт, с който е направил позоваване на владението, при положение, че към момента на изтичането на давностния срок и позоваването, друго лице не се е позовало на давност, не се противопоставило на упражняваната от владелеца, вкл. и до неговата смърт и придобил ли е такъв владелец собственост към момента на позоваване на давностното си владение; 6. Когато две лица осъществяват фактически действия по ползването на имот, но след изтичането на 10-годишния давностен срок само едното се е позовало на придобивна давност, трансформирало ли се е за него владението във вещно право на собственост от позоваването, при липсата на противопоставяне на друго лице четири години след позоваването и още четири години след смъртта на позовалия се; 7. Инициирането на нотариално производство, израз ли е на виждането на владелеца на чужд изцяло или отчасти недвижим имот, владял същия за период по-дълъг от 10-години, че е придобил собствеността на основание придобивна давност към минал период или по-късно към момента на иницииране на нотариалното производство; 8. Снабдяването с констативен нотариален акт от наследодателя на ответниците, представлява ли недвусмислено, освен позоваване от наследодателя на давност в своя полза, и оспорване владението на други лица, вкл. и на ищцата; след като собственикът се е снабдил с нотариален акт за целия имот през 2008г., ”оспорил” ли е той наличие на владение у ищцата; прекъсва ли придобивната давност позоваването на давностно владение чрез снабдяването с нотариален акт за собственост върху целия имот от единия съвладелец, ако другият не се е противопоставил; 9. При положение, че никой не е предявил собственически и владелчески претенции пред позовалия се владелец и не е предприел действия, за да прекъсне владението му върху имота преди снабдяването с констативния нотариален акт, а и дълго след това /исковата молба е депозирана през 2016г./, следва ли да се приеме, че позовалият се владелец е станал собственик на имота; 10. Доколкото към определен момент е налице позоваване от страна на наследодателя на ответниците за конкретен недвижим имот, че го е придобил по давност, то може ли да се приеме, че при липсата на позоваване на своя давност и противопоставяне на чуждата, към този момент ищцата е притежател на правото на собственост и не означава ли това служебно зачитане на давността; 11. Представлява ли снабдяването с констативен нотариален акт за целия имот по давност отричане правата на съвладелец и след позоваването може ли да се счита, че непозовалият се продължава да упражнява давностно владение, ако ползва имота, но не се е противопоставил или позовал самият той; 12. Кой следва да извърши и докаже действия по”отблъскване на владението” – позовалият се собственик чрез снабдяване с нотариален акт или непозовалият се спрямо позовалия се; 13. Към кой момент се придобива собствеността върху имот по давностно владение, снабдяването с констативен нотариален акт лед изтичането на 10-годишния срок начало на давностно владение ли е или е завършващият елемент на придобивното основание, чрез позоваване; 14. Придобил ли е позовалият се на давностно владение на целия имот собствеността по давност съвладелец, когато другият съвладелец не се е позовал на давностно владение и не се е противопоставил на това на позовалия се; към кой момент е това придобиване; 15. Простият факт на упражняване на фактическа власт превръща ли упражняващия в собственик; 16. Необходимо ли е позоваване от владелеца, за да настъпи ефектът на давността, която не се прилага служебно съгласно чл.120 ЗЗД; изтичането на 10-годишния срок достатъчно ли е да се приеме, че е настъпил вещноправния ефект на придобивната давност; необходимо ли е позоваване като елемент от намерението за владение; 17. Липсата на доказателства за намерение за своене на вещта от ищцата за период, по-дълъг от 10 години, обосновава ли признаване право на собственост за нея към момента на предявяване на иска; 18. Придобиването на собственост по давност изисква ли активно поведение, свидетелстващо за намеренията на лицето и при липсата на такива, приеме ли се че владението е изобщо владение, или че то е осъществявано несъмнено и необезпокоявано; 19. След като давността се прилага при позоваване на владелеца, т.е. не е достатъчно неизявено негово субективно намерение, може ли да се приеме за собственик по давност на 1/2 ид.част лице, упражнявало фактическа власт заедно с наследодателя, без това лице да се е позовало на давността и да се е противопоставило на давностното владение на позовалия се владелец приживе; 20. Може ли непозовал се на владението си владелец да противопостави права на собственост чрез давностно владение на наследниците на позовалия се приживе владелец; 21. При положение, че собствеността на наследниците е възникнала в хипотеза на позоваване на техния наследодател на давностно владение и те са приели наследството и подали декларации и са заплащали данъци на имота, противопоставими ли са свидетелски показания, касаещи фактически действия на друго лице в предходни периоди върху имота на възникналата за тях собственост с основание наследяване; 22. Може ли владението да бъда съмнително, и такова ли е то, когато не може да се определи със сигурност дали владелецът упражнява фактическа власт или дали има намерение да държи имота като свой; 23. Изисква ли се пълно обратно доказване за оборване доказателствената сила на констативния нотариален акт досежно принадлежността на правото на собственост и осъществено ли е такова само със свидетелски показания, установяващи действия по фактическото ползване на имота; 24. Към кой момент се преценява дали са налице всички предпоставки за придобиване на имота по давност; 25. Достатъчно упражняване на фактическа власт върху имот за да се приеме, че е налице ”анимус” – намерение у ползващия да свои имота; 26. Достатъчно ли е установяване на “действия по ограждане на имота, стопанисването и поддръжката му, отглеждане на животни в него” за да се приеме наличие на анимус у ползувател, който не е предприел никакво действие, което да свидетелства за намерението да свои имота; 27. Ползвател на имот, може ли да формира анимус за придобиване правото на собственост чрез давностно владение, докато владелеца демонстрира, че счита имота за свой, като демонстрира това пред всички, включително и компетентни органи, вкл. и чрез позоваване на владението си по един от процесуалните способи за това; 28. За да се трансформира фактическото състояние на упражняваната фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, необходимо ли е потвърждаване на намерение за своене чрез позоваването на придобивната давност; 29. Оригинерното придобиване по давностно владение действа ли автоматично; 30. Осъществено ли е пълно обратно доказване при оборване доказателствената сила на констативния нотариален акт досежно принадлежността на правото на собственост само с установяване със свидетелски показания на фактическата власт, осъществявана от ищцата, която не е противопоставила своето владение на собственика, снабдил се приживе с констативен нотариален акт; 31. При наличие на констативен нотариален акт за целия имот на владелец и тежест на доказване на оспорващия го, достатъчни ли са свидетелски показания за упражняване фактическа власт на ищцата, ведно със собственика, за да се приеме наличие на доказан анимус у ищцата за владение; 32. Позоваването на един владелец на давностно владение за целия имот чрез снабдяване с нотариален акт, съставлява ли противопоставяне на владението срещу лице, което твърди да е владяло 1/2
ид.част от имота; 33. Фактическата власт, която ищцата е упражнявала върху процесния имот имала ли е характер на владение и осъществен ли е в нейна полза фактическият състав на давностно владение, след като тя не се е позовала на такава, няма действия от нейна страна, свидетелстващи на анимус за придобиване и не е противопоставила своето владение приживе на позовалия се владелец; изтекла ли е в този случай в полза на наследодателя на ответниците релевантна придобивна давност; на основание чл.99 ЗС загубила ли е ищцата права, дори да е имала такива по отношение на спорния имот; 34. Има ли значение на доказателствен факт по отношение на фактическия състав на придобивната давност позоваването на придобивна давност чрез снабдяването на владелец с констативен нотариален акт за собственост и следва ли да се обсъжда това доказателство наред със свидетелските показания за упражняване на фактически действия по ползване на имот; 35. Когато се твърдят чрез възражения от ответниците противопоставимост на права, произтичащи от писмени доказателства, по отношение наличието на елементите на придобивната давност за ищцата, подлежат ли на разглеждане от съда и допустимо ли е съдът да ги игнорира при преценката дали фактическата власт е владение или държане/ползване на имота; 36. Свидетелски показания за упражняване фактическа власт от две лица върху един имот, достатъчни ли са да установят съвладение на тези лица върху имота при наличие на нотариален акт, с който единият владелец се е позовал на това владение и липса на позоваване от другия или противопоставяне на владението на позовалия се; 37. Снабдяването с констативен нотариален акт от един владелец за целия имот има ли значение за противопоставимостта на твърдяно владение от друг владелец, когото към момента на изтичане на давностния срок и приживе на позовалия се, другият владелец не се е позовал на свое владение и не се е противопоставил на владението на позовалия се; 38. Следва ли наследници, придобили от наследодател с титул за собственост на конкретен имот, да извършват активни фактически действия по ползване на този имот; достатъчно ли е деклариране от страна на наследници на имот, за който е налице титул за собственост на наследодателя им и плащане на данъци за тях, за да се приеме, че те са заявили и упражнили правата си на собственици на имота след откриване на наследството; 39. Ако снабдяването с нотариален акт по давностно владение легитимира позовалия се наследодател приживе като собственик, какво наследяват наследниците му – правото на собственост или правото на владение; може ли на наследници на позовал се владелец да се противопостави владение на непозовал се такъв, след откриване на наследството; 40. Когато наследник упражнява владение, основано на титула на собственост на наследодателя му, т.е. със съзнанието, че е такъв, следва ли да манифестира владелчески действия по отношение на трети лица; постоянното владение изисква ли непременно фактически действия върху имот, представляващ незастроено дворно място на село, когато наследниците живеят в друго населено място; дължи наследникът на имот с титул за собственост доказване на активни действия по отношение на ползване и владение и владение на вещта; 41. Може ли собственост, възникнала при наследяване на позовал се на владението си наследодател, да се противопостави осъществявано владение на лице, непозовало се на него преди откриване на наследството и осъществяване факта на наследяване на наследниците; 42. Ако владелец е починал след като се е позовал на владение, какво се включва в наследствената маса – право на собственост или право на владение; 43 Към кой момент владението се превръща във вещно право на собственост; чрез позоваването си на изтеклия в негова полза давностен срок владелецът придобива ли фактически упражняваните от него вещни права и става ли това от момента на позоваването; 44. Следва ли съпруг на владелец да извършва активни фактически действия по ползване на имота; 45. Придобивната давност, изтекла в полза на наследодателя на ищците по време на брака му с ищцата М.С., води ли до придобиване на имота в режим на бездялова съпружеска имуществена общност по силата на законовата презумпция на СК за съпруга, когато не е противопоставено владение приживе на наследодателя-съпруг; 46. Налице ли е “фактическо съжителство” по отношение на лице в брак; относимо ли е в конкретния случай обсъждането във връзка с анимуса за владение у ищцата, наличието на брак у позовалия се собственик към момента на позоваване; ако свидетелите не са наясно с личните отношения между страните, може ли да се приемат показанията им за достоверни по отношение на намеренията им по отношение на ползвания имот; 47. Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички доводи и възражения на страните на страните, както и всички доказателства по делото, а при противоречие между доказателствата да посочи на кои дава вяра и на кои не; 48. Следва ли съдът да се произнесе по всички въпроси, относими към спора и в случая такива въпроси си са – значението на позоваването на придобивната давност от наследодателя, значението за липсата на позоваване и липсата на противопоставяне на владението от ищцата, противопоставимостта на владелчески претенции към наследници на наследодател с титул за собственост, без противопоставяне от страна на ищцата; 49. Ако лице, упражняващо фактическа власт върху имот, не се е позовало на владение след изтичане на 10 – годишен давностен срок, може ли да му се признае право на собственост при позоваване за първи път чрез иск, ако към момента са налице юридическите факти на позоваване от друго лице на владение чрез снабдяване с КНА и наследствено правоприемство от това лице; 50 Изгубва ли владението непозовал се на давностно владение след изтичане на 10 – годишния срок съвладелец, ако другият съвладелец се е позовал на давностно владение върху целия имот и приживе на първия непозовалият се не се е противопоставил; 51.Представлява ли снабдяването с КНА за целия имот по давност от владелеца отричане правата на съвладелец; след позоваването може ли да се счита, че непозовалият се продължава да упражнява давностно владение, ако ползва имота; 52. Когато две лица осъществяват фактически действия по ползването на имот, но след изтичане на 10- годишния давностен срок само едното се е позовало на придобивната давност, възникнало ли е за него правото на собственост от момента позоваването, при липса на противопоставяне на другото лице години след позоваването и години след смъртта на позовалия се владелец; 53. Налице ли е съсобственост върху имот, основана на давностно владение, при положение, че след изтичане на 10-годишния срок само едното лице, упражняващо фактическа власт върху имота се е позовало на давностно владение, а другото не е и не се е противопоставило на позовалия се нито до смъртта, нито след откриване на наследството и 54. Какво е значението на липса на противопоставяне на владението на съвладелец, когато другият се е снабдил с НА за целия имот и е възникнало наследствено правоприемство.
Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК, респ. да е налице вероятна нищожност или недопустимост, или очевидна неправилност на обжалваното решение.
Поставеният от касатора правен и въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/.
В случая поставените от касаторите многобройни въпроси не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване, тъй част от тях не кореспондират на приетите от съда за установени по делото факти и на неговите съображения за уважаването на иска, респ. нямат обуславящо изхода на спора значение, други са по съществото на правния спор и не предполагат даването на принципни отговори, като по отношение на тях не са налице и визираните в чл. 280, ал.1, т.1-3 допълнителни предпоставки за достъп до касация.
Съгласно установената практика на ВКС, когато две или повече лица владеят съвместно един недвижим имот, върху този имот е установено съвладение, респ. тези лица са съвладелци и по отношение на тях на общо основание важи презумпцията по чл. 69 ЗС, според която се предполага, че всеки от тях държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, като не съществуват никакви пречки единият от съвладелците формално да е в брак с друго лице, което не осъществява фактическа власт върху имота. Съгласно ТР № 4/12г на ОСГК на ВКС позоваването на придобивната давност, което може да стане чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен иск за собственост или снабдяване с констативен нотариален акт по чл.587 ГПК, не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. Според ТР № 11/12г. на ОСГК нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта на доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл.193 ГПК.
В случая въззивният съд, в съответствие с посочената задължителна практика на ВКС и данните по делото е приел, че през 2008г. 10-годишният давностен срок е изтекъл както по отношение на наследодателя на ответниците, така и по отношение на ищцата и от този момент и двамата са станали собственици на имота при равни права, а не от момента на позоваването, както се поддържа от касаторите, доколкото по делото липсват данни осъществяваната от двамата фактическа власт върху имота да се е различавала по някакъв начин, с оглед на което констатациите на нотариуса са приети за опровергани. Въпросът дали придобитата от наследодателя 1/2 ид.част от имота по давност е придобита в режим на съпружеска имуществена общност с първия ответник или наследодателят е станал неин изключителен собственик не обуславя изхода на настоящия спор. Съгласно практиката на ВКС снабдяването с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за целия имот, т.е. и за частта на друг съсобственик манифестира наличие на воля у него да владее и неговата част за себе си, но в случая от този момент до предявяването на установителния иск за собственост на 15.09.2016г., с който ищцата се е позовала на придобивна давност за 1/2 ид.част от имота и с който течащата в полза на друго лице придобивна давност се прекъсва съгласно чл.116, б.”б” ЗЗД, вр. с чл.84 ЗС, 10-годишният давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС не е бил изтекъл, дори хипотетично да се приеме, че ответниците са продължили владението на своя наследодател, каквото по делото не е установено. Ето защо без значение за изхода на спора е обстоятелството дали ищцата е знаела за снабдяването с констативния нотариален акт за целия имот от наследодателя на ответниците и дали се е противопоставяла по някакъв начин до смъртта му и след това, респ. дали е декларирала имота и плащала данъци за него.
Не е налице и никакво противоречие с посочената от касаторите многобройна практика на ВКС – Р № 330 по гр.д.№ 1519/10г., ІІ г.о., Р № 381 по гр.д.№ 37/10г., ІІ г.о., Р № 68 по гр.д.№ 603/12г., І г.о., Р № 291 по гр.д.№ 859/09г., ІІ г.о., Р № 128 по гр.д.№ 538/10 г. ІІ г.о., Р № 153 по гр.д.№ 889/12г., І г.о., Р № 404 по гр.д.№ 1904/94г.,ІV г.о., Р № 836 по гр.д.№ 1604/09г., І г.о., Р № 266 по гр.д.№ 1058/10г., І г.о., Р № 173 по гр.д.№ 5166/08г., ІV г.о.и др., отнасяща се до различни от настоящата хипотези, а и самите касатори не сочат конкретно в какво се състои противоречието с тези решения, от които се позовават на отделни цитати.
Не е налице и противоречие на обжалваното решение с представената практика на ВКС – Р № 217 по гр.д.№ 761/10г., ІV г.о. и Р № 15 по гр.д.№ 311/11г., ІІ г.о. относно задълженията на съда за обсъждане доводите и възраженията на страните и доказателствата по делото, тъй като в случая тези изисквания са спазени. В мотивите към своето решение въззивният съд не само е препратил към мотивите на първоинстанционното решение съгласно чл.272 ГПК, но е направил и собствени фактически и правни изводи по съществото на спора и е дал отговор на направените във въззивната жалба оплаквания. Съдът не е констатирал противоречие между показанията на различните свидетели, нито между тях и събраните по делото писмени доказателства, отнасящи се до различни факти. Ето защо по тези въпроси не съществува никакво противоречие с Р № 266 по гр.д.№ 1058/10, І г.о., с което е прието, че основното доказателство за установяване на придобивна давност са гласните доказателства и че тяхната преценка следва да се извършва в съвкупност с останалите доказателства.
По отношение на релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не са изложени релевантни доводи за обосноваване на значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция, с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването й, съгласно дадените в т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС разяснения, които предпоставки относно поставените въпроси не са налице.
Обжалваното решение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като не е постановено в явно нарушение на закона или извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика, както и не налице какъвто и да е порок, който да обуслови вероятна нищожност или недопустимост.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 365 от 02.10.17г., постановено по в.гр.д.№ 507/17г. на Великотърновския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: