3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
София, 07.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито заседание на 26.01.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1154/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от К. И. П.,В. Г. П. и М. И. П. против решение №800/09.06.2010г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д.№818/2010г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №3469 от 23.12.2009г. на Пловдивския районен съд,ХІV гр.с. постановено по гр.д.№1683/2008г. по описа на съда,в частта му с която са отхвърлени предявените от К. И. П.,В. Г. П. и М. И. П. искове за признаване за установено по отношение на Държавата-чрез М.,че са собственици по наследство от И. Г. П.-поч.11.11.1980г. и реституция по член 2 ал.2 от З.,както и по давност за периода от 01.06.1996г. до 09.06.2008г. на описания в решението недвижим имот.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че са налице основанията,предвидени в член 280 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,като твърдят че:
„Решеният от Окръжен съд Пловдив въпрос е съществен материалноправен въпрос,който касае прилагането на правни норми от различни нормативни актове и специалните разпоредби на специалните закони.
Неправилно и незаконосъобразно в противоречие с практиката на съдилищата Окръжен съд Пловдив приема,че трайното предназначение на територията се преценява към датата на евентуалното му отчуждаване.Следователно имот,който не е имал регулационен статут по ЗРП към момента на отчуждаването е земеделски.Правнорелевантен момент за преценка кой от законите за възстановяване на собственост е приложим се преценява към настоящия момент.”
В изложението следва позоваване на основания за допустимост по член 280 ал.1 т.1 от ГПК,като се твърди,че в противоречие с практиката на ВКС са направените изводи на Окръжен съд Пловдив и се цитира приетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/17.05.1995г. на ВКС по гр.д.№381994г. ОСГК и се излагат в подкрепа съдържанието на събрани по делото гласни доказателства-свидетелски показания.
По отношение наличие на хипотезата по член 280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,в изложението на касаторите се заявяват че:
„В противоречие с установената практика Окръжен съд[населено място],приема,че процесния имот се регулира от ЗСПЗЗ.Изводи в обратния смисъл,при идентични факти е направил ВКС в Решение №1060/11.12.2008г. по гр.д.№3891/2007г.”,след което се излага фактология по повдигнатия спор и поддържаните в тази връзка становища на касаторите относно приложението на закона.
На трето място се твърди от касаторите,че:
„ Разглеждането на настоящата жалба е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото,с оглед на това да бъде изяснено в какво съотношение са специалните разпоредби на устройствения закон и на специален материален закон.В практиката не се съдържа ясен и категоричен отговор на въпросите:при създаване на нов и пръв устройствен план,останалите извън неговите очертания имоти автоматично ли стават земеделски.”,основание за допустимост на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
Преди всичко в изложението на касаторите липсва формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото,който да е разрешен с обжалваното въззивно решение.Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този който е включен в предмета на делото и който е обусловил изводите на съда.Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на този правен въпрос,като ВКС не е задължен да го извлече от изложението му по член 284 ал.3 т.1 от ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Непосочването на правния въпрос,само по себе си,както е в настоящия случай,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Видно от горепосоченото съдържание на изложението на касаторите,в същото се излагат изцяло касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвидени в член 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №800/09.06.2010г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д.№818/2010г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: