О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 647
София, 17.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 14.11.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 846/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от И. В. С. от [населено място],чрез пълномощника й адвокат Н. Р. К.,против решение № VІ-60 от 05.07.2012г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д.№701/2012г. по описа на същия съд,с което се отменява решение №ХІІ-764/07.06.2011г. постановено по гр.д.№1642/2005г. по описа на Бургаски районен съд,поправено с решение №ХІІІ/27.02.2012г.,в частта в която е отхвърлена претенцията на К. К. против И. С. за присъждане на обезщетение за лишаването му от правото да ползва делбения имот в присъдения размер от 9113лева до 10 553,76лв.,както и в частта,в която К. К. е осъден да заплати на И. С. полезни разноски за имота над размера от 353,48 лева до присъдения размер от 1881,52 лева и вместо него постановява:
Осъжда И. В. С. да заплати на К. К. К. сумата от още 1440,76 лева,представляваща обезщетение за лишаване от правото да ползува делбения апартамент за периода от 07.09.2005г. до 21.10.2010г.,
Отхвърля претенцията на И. В. С. против К. К. К. за осъждане на последния да заплати сума над размера от 353,48 лева до присъдения размер от 1881,52 лева,или за сумата 1528,04 лева,представляваща стойност на полезните разноски в делбения апартамент,присъжда разноски и оставя в сила решението в останалата му обжалвана част.
В изложението,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че с обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси,както следва/цитирам/:
„1.На първо място въззивната инстанция се е произнесла по въпроса дали се дължи обезщетение за ползването на семейното жилище,в случаите,когато същото е предоставено на съпруга,на когото е предоставено упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца по реда на член 107 от СК/отм/.
Считам,че произнасянето по този въпрос е от значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитието на правото.”
Излагат се доводи,че разпоредбата на член 107 СК/отм/ не урежда изрично възникването на наемни отношения,за разлика от сега действащата разпоредба на член 57 СК,респективно такива относно лишаването от право на ползване между ползващия семейното жилище и другия съпруг,като в този смисъл разпоредбата на член 31,ал.2 ЗС не може да бъде приложена механично,тъй като в случая лишаването на единия съпруг от правото на ползване на имота след прекратяване на брака с развод,е вследствие на постановеното със съдебния акт за същия,във връзка с предоставяне упражняването на родителските права спрямо непълнолетните деца от брака,поради което съдебната практика следва да бъде променена,като се отчита че родителя който се грижи за децата и ползва жилището не следва да дължи обезщетение за лишаване от ползването на жилището на другия родител.
На второ място в изложението си касаторът твърди/цитирам/:
„2.На следващо място окръжният съд се е произнесъл по въпроса дали след навършване на пълнолетие на децата се дължи обезщетение за ползване на семейното жилище и в какъв размер,респективно в този случай следва ли да бъде изпратена нова нотариална покана до съсобственика,доколкото основанието за ползване на семейното жилище е прекратено.”,разрешен в противоречие с възприетото в т.3,б.”а” от Тълкувателно решение №82/28.02.1972г. по гр.д.№74/1974г. на ВС,ОСГК и т.13 от ППВС №5/1976г.,като с навършване на пълнолетие на децата отпада автоматично правото на ползване на семейното жилище,а последните живеят в жилището по договор за заем за послужване по реда на член 243 и сл. от ЗЗД,в който смисъл са и Решение №53/1958г. на ОСГК на ВКС и Решение № 312/1967г. на ВС,Іго,поради което е налице според касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение съгласно член 280,ал.1,т.1 ГПК.
На трето място в изложението си касаторът посочва/цитирам/:
„3.На следващо място съдът се е произнесъл и относно материалноправния въпрос относно размера на обезщетението за направените от единия от съделителите,както и разходи изразяващи се в заплатените местни данъци и такси за съсобственото жилище”в противоречие с практиката на съдилищата и по-точно с Решение №615/17.10.2002г. по гр.д.№93/2002г. на ВКС,Іго,постановено реда на ГПК/отм/.
В писмения си отговор ответникът по касационната жалба К. К. К.,чрез пълномощника си адвокат Й. К.,счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не допуска.В същия се посочва,че обжалваната част от въззивното решение относно претенцията за извършените полезни разноски за ремонта на семейното жилище,не подлежи на касация,тъй като претенцията за сметки на касатора е под размера от 5000 лева.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че съдебното решение по член 107,ал.1,СК/отм/ за предоставяне ползването на семейното жилище,не съставлява правно основание за безвъзмездно ползване на имота,тъй като последният се ползва безвъзмездно само от децата до навършването им на пълнолетие,поради което отношенията между бившите съпрузи следва да се уреждат по общите правила,въз основа на възникналата съсобственост,след прекратяването на семейната имуществена общност със развод.Съдът е изложил доводи,че сега действаща уредба на тези отношения предвидена в член 57 СК е неприложима,тъй като бракът между страните не е „заварен” по смисъла на параграф 4,ал.1 от СК,а и защото се претендира обезщетение за лишената полза по общите правила,която е съизмерима с месечния наем,който може да се събира от вещта.Съдът е приел,че поканата връчена на ответницата,сега касатор,на 07.09.2005г. е достатъчна,за да я постави в забава по отношение на обезщетението по член 31,ал.2 ЗС,и по време на правото на ползване,и след неговото прекратяване,като в този случай след прекратяването на правото на ползване по член 107,ал.1 СК/отм/и в съответствие с отправената нотариална покана,след като ответницата не е изразила готовност да предостави ползването на съсобствения имот и от другия съделител,последната дължи обезщетение,като при определяне на размера съдът се е ръководил от общата площ на жилището,от което е приспаднал площта ползвана от двете деца до навършване на пълнолетието-безвъзмездно и го е определили съгласно данните по единичната и тройна съдебно-технически експертизи.
Във връзка с позоваването на хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и формулирания в точка първа от изложението материалноправен въпрос,последната предвижда правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото когато законите са неясни,непълни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени-съгл. т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тък.д №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.Видно от изложеното в решаващите мотиви на въззивния съд,прекратяването на брака между страните и уреждането на последиците от прекратяване на семейната имуществена общност, не се отнасят и не могат да се обвържат от разпоредбите на сега действащия СК/в сила от 1.10.2009г./,в каквато посока са аргументите на касатора,тъй като брака между страните е бил прекратен с влязло в законна сила решение на 18.06.2004г./виж удостоверение на лист 4 по гр.д.№1642/2005г. на Б./.С новата правна уредба се уреждат тези отношения между съпрузите,чийто брак е прекратен с развод, съгласно предвиденото в член 57,ал.1 СК,а както посочва въззивния съд бракът между страните не е „заварен” към приемането на тази правна уредба,и изложените съображения в тази връзка не съставляват основание за осъвременяване на съществуващата практика ,създадена по отношение на възникналата съсобственост между страните по делото,поради което не е налице тази хипотеза по смисъла на член 280,ал.1т.3 ГПК.
Формулираният в точка втора от изложението на касатора правен въпрос,е неотносим към решаващите изводи на съда,изложени в мотивите му,а цитираните съдебни актове на ВС не са част от задължителната практика на ВКС,съгласно т.2 на горепосоченото тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС,поради което с посочените доводи не се обосновава предвиденото в член 280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въззивното решение е обжалвано с подадената касационна жалба и в частта му,с която е намалено присъденото в полза на касатора обезщетение за направените необходими и полезни разноски в делбения имот до присъдения такъв от 1881лева.Заявената претенция от съделителката С.,настоящ касатор, на основание член 286 ГПК/отм/,разгледана от първоинстанционния съд,е в размера на 1881,52 лева,която впоследствие с въззивното решение е била изменена,както се посочва в жалбата.
Съгласно разпоредбата на член 280 ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева.В настоящия случай отправеното искане по член 286 ГПК/отм/ е под 5000 лева,тъй като неговия размер се определя съгласно член 55,ал.1,б.”а” ГПК /отм/ и е равен на търсената сума,а именно 1882,52 лева.Следователно в тази му част,въззивното решение не подлежи на касационен контрол,поради което касационната жалба в частта й с която с въззивното решение се отхвърля претенцията на И. С. В. против К. К. К. за осъждане на последния да заплати сума над размера от 353,48 лева до присъдения размер от 1881,52 лева,или за сумата от 1528,04 лева,представляваща стойността на полезните разноски в делбения апартамент,е процесуално недопустима в тази част следва да се остави без разглеждане,като производството по делото се прекрати в тази му част.
На ответника по касационната жалба К. К. К. следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски ,в размер на 800 лева,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 23.10.2012г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-60 от 05.07.2012г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д.№701/2012г. по описа на същия съд,в частта му с която е отменено решението на първоинстанциония съд за отхвърляне претенцията по член 286 ГПК/отм/,предявена от К. К. К. против И. В. С. за обезщетение за лишаването му от право на ползване на процесния имот над присъдения размер от 9 113лева до размера от 10553,76 лева и вместо него е постановено:осъжда И. В. С. да заплати на К. К. К. сумата от още 1440,76 лева,представляваща обезщетение за лишаване му правото да ползва делбения апартамент за периода от 07.09.2005г. до 21.10.2010г.
ОСТАВЯ без разглеждане касационна жалба с вх.№12185/23.08.2012г. на И. В. С.,в частта й,с която се обжалва въззивното решение по гр.д.№701/2012г. по описа на Бургаски окръжен съд,в частта му по претенцията й по член 286 ГПК/отм/,с която се отхвърля искането за осъждане на К. К. К. да заплати на И. В. С. сума над размера от 358,48 лева до присъдения размер от 1881,52 лева,или за сумата от 1528,04 лева,представляваща стойността на полезните разноски в делбения апартамент,като прекратява производството по делото в тази му част.
ОСЪЖДА И. В. С. от [населено място] да запрати на К. К. К. от [населено място] сумата от 800 лева/осемстотин лева/разноски по делото за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО,в частта му,с която се прекратява по делото,подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС,в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: