О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
гр. София, 07.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1236/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. О. С. и М. О. С. от[населено място] срещу въззивно решение от 30.03.10г., постановено по гр.д.№ 81/10г. на Софийския градски съд, ІVд с-в, с оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение от 16.08.04 г. по гр.д.№ 6566/02г. на Софийския районен съд, 44 с-в, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Г. О. С. и М. О. С. против Ж. Ц. М. иск по чл.108 ЗС за предаване владението на бивша нива с площ от 1140 кв.м., находяща се в строителните граници на[населено място], кв.О., м.”Ч.”, представляваща част от имот пл.№ 18 от кад.лист 171 по кад. план от 1954г., а по сега действащия кад.план на[населено място], кв.”М. предградие – О. ІІІ ч.” – част от имот пл.№ 780, целия с площ от 2024 кв.м. при посочени в решението граници.
По делото е установено, че с решение на ПК-В. от 12.07.99г. на ищците в първоинстанционното производство е признато правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху нива с площ от 1140 кв.м., находяща се в строителните граници на[населено място], кв.О., м.”Ч.”, представляваща част от имот пл.№ 18 от кад.лист 171 по кад. план от 1954г. С решение на същата комисия от 1993г. на наследниците на В. С. М. е възстановено в стари реални граници правото на собственост върху нива с площ от 2,024 дка, находяща се в землището на О., м. ”Ч.”, съставляваща имот пл.№ 780 от кад.лист № 171 по кад.план от 1993г., който имот същите са продали на ответницата с договор от 25.08.1993г.
За да отхвърли ревандикационния иск решаващият съд е приел, че възстановеният на ищците имот не е идентичен с процесната част от закупения от ответницата имот пл.№ 780 като се е позовал на събраните по делото писмени и гласни доказателства и на заключението на изслушаната пред районния съд техническа експертиза, неоспорена от страните и подкрепена от особеното мнение на едно от вещите лица, включени в състава на тричленната техническа експертиза, приета от СГС при предходно разглеждане на делото. З. на тази експертиза не е възприето от съда на основание чл.157, ал.3 ГПК/отм./ по съображения, че същото е вътрешнопротиворечиво, неаргументирано и некомпетентно изготвено.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за преценката на експертното заключение при наличието на противоречиви становища на вещите лица и по въпроса за приложението на чл.188, ал.1 ГПК/отм./, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от важно значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по жалбата счита, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Според дадените с ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 посочването на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора и същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС не разполага с правомощия да извлича правния въпрос от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ., от касационното жалба, а може единствено да го уточни.
В разглеждания случай жалбоподателите не са посочили конкретен, обуславящ изхода на спора правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд (посочените по-горе въпроси са твърде общи и се отнасят до преценката на доказателствата), което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В допълнение следва да се отбележи, че тези предпоставки също не са налице, тъй като противоречие с представената от касаторите задължителна (ТР № 1 по гр.д.№ 1/01г. на ОСГК на ВКС, ППВС № 5/80г. и ППВС № 1/53г.) и незадължителна практика на ВКС, респ. на ВС (Р № 748 по гр.д.№ 4123/56г., Р № 3152 по гр.д.№ 2365/69г. и Р 2236 по гр.д.№ 1798/82г.) не съществува, а във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК никакви доводи не са изложени, а само е цитиран законът.
С оглед на казаното подадената от Г. О. С. и М. О. С. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 30.03.10г., постановено по гр.д.№ 81/10г. на Софийския градски съд, ІVд с-в.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: