О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
София, 17.01. 2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 733/2012г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. М., чрез пълномощника му адвокат К., срещу въззивно решение от 09.05.2012г. по гр.дело № 4637/2012г. на Софийски градски съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК се поставя процесуален въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички релевантни доказателства и да постанови обосновано решение. Твърди се, че не е обсъдена декларация на прабаба му С. Б. от 1949г. Сочи се противоречие с решение №108/2010г., по гр.д.№296/2009г., ВКС, ІІ г.о., на което противоречи обжалваното и с което е прието че съгласно чл.79,ал.1 ЗС давностното владение за срок от 10 години е основание за придобиване право на собственост върху недвижим имот, доколкото не е налице изрична забрана за това. Касаторът твърди, че изводите на съда за това, че имотът не е придобит по давност от него, се опровергават от доказателствата по делото.Налице е владение още от 1928г. Поставя се въпрос в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК относно прилагането на чл.70,ал.4 ЗДС. АЧДС се основава изцяло на подадените в областната администрация от самия ищец данни за индивидуализация на имота,без да са налице документи за собственост на държавата.
Ответникът по касация държавата, чрез МРРБ, не изразява становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение e потвърдено решение от 30.12.2011г. по гр.д.№60719/2010г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от А. В. М. срещу държавата иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за установяване, че ищецът е собственик на основание придобивна давност на недвижим имот с проектоснимачен номер №433,к.л. 302, с площ 1280 кв.м. по плана на София, «Н. В.» с посочени съседи. Въззивният съд е възприел мотивите в първоинстанционното решение и по реда на чл.272 ГПК е препратил към тях. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба е приел, че ищецът се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност, както и на изтекла в полза на праводателя му по реда на наследственото правоприемство такава, считано от 1928г. По делото обаче не е доказано, че С. Б. е придобила имота по давност с непрекъснато владение за срок от 20 години, считано от 1928г. до 1948г., когато влиза в сила Законът за държавните имоти. С него е установено, че държавна собственост са всички имоти, които нямат друг собственик.С влизане в сила на този закон държавата е придобила имота, поради липса на друг юридически собственик, на оригинерно основание – ex lege – по силата на чл.2,ал.1 ЗДИ. Установеното от свидетелските показания владение на ищеца и баща му, касае период след 1948г., когато имотът е станал държавен. Поради забраната на чл.86 ЗС/ в сила от 1951г., ред. до 01.06.1996г./ и последващият мораториум по §1ЗДЗС/ДВ,бр.46/2006г.,изм.бр.105/2006г.,бр.109/2008г.,бр.105/2011г./ не е могло имотът да бъде придобит по давност. Ето защо ищецът не е придобил имота нито по силата на придобивна давност, изтекла в негова полза, нито по силата на наследяване.
Не са налице посочените от касатора основания на чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Въпросът следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В случая първият въпрос не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението, тъй като не е решен в противоречие с посоченото от касатора решение №1392/2008г. по гр.д.№151/2008г., ВКС, Vг.о. С последното при друга фактическа обстановка е изведен извод за необоснованост на въззивното решение, поради необсъждане в съвкупност на релевантни доказателства и затова е неотносимо. Освен това в случая въззивният съд в съответствие с установената задължителна практика на ВКС е обсъдил релевантните към фактическия състав на соченото от ищеца придобивно основание доказателства с оглед оплакванията и рамките на въззивната жалба, възприел мотивите на първоинстанционното решение, в т.ч. относно обсъдените писмени и гласни доказателства и по реда на чл.272 ГПК е препратил към тях. Основният му извод по отношение на придобитото по давност право на собственост върху имота още от прабабата на ищеца, е за недоказаност на владение в изискуемия по ЗД срок до 1948г., поради което и сочената от касатора декларация от 1949г. не може да се прецени като относима. Изтъкваната в точка втора от изложението необоснованост на въззивното решение не може да се използва пряко като основание за допустимост на касационната жалба, тъй като касае нейната основателност по съществото на спора. При въведеното с ГПК/Обн. ДВ №59/20.07.2007 г./ само факултативно касационно обжалване на въззивните решения е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителни изисквания за подбора на жалбите, които ще бъдат допуснати до разглеждането им по същество. Необосноваността на въззивното решение би могла единствено да послужи като основание за касиране поради неправилност, но не и като основание за допустимост на касационното обжалване, което пък е предварителен въпрос за селекция на жалбите. Това е така, защото тя се отнася до опорочаване истинността на изводите на въззивния съд по фактите, което не е във връзка с изискването за наличие на произнасяне по правен въпрос при липса на практика, в отклонение или при противоречива практика по приложението на закона съобразно изискването на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Третият въпрос е ирелевантен за изхода на спора и не може да предпостави допускане касационно обжалване поради значимост за развитието на правото, както и за точното прилагане на закона. Това е така, защото въззивният съд е приел, че държавата е собственик на имота по силата на закона, поради което е без правно значение дали представените от касатора документи в областната администрация по индивидуализацията на имота са относими към съставения А. и дали към последния има други доказателства за собственост на държавата. Посоченото от касатора установяване на държане върху имота, а оттук и необходимост от обръщането му във владение, е извън установените от фактите по делото правоотношения между ответника по иска и наследодателите на ищците. Ето защо и приложените решения не могат да бъдат преценени като относими и да обосноват прилагане разпоредбата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по този въпрос.
С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.На ответника по касация не следва да се присъждат разноски в производството по чл.288 ГПК поради липса на искане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.05.2012г. по гр.дело № 4637/2012г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: