О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
София, 01.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи април две хиляди и петдесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) Златка Русева
дело № 1665/2015 година
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 1897 от 16.02.2015 г. подадена от С. Г. Х. и Х. Г. Х. от [населено място], чрез адв. А. В. срещу определение № 21 от 26.01.2015 г. на Върховния касационен съд, I г.о. постановено по гр.д. № 6792/2014 г. по описа на съда, с което е оставена без разглеждане касационна жалба против въззивно решение № 1576 от 31.07.2014 г. по гр. д. № 840/2014 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
В частната жалба се правят оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Ответниците по жалбата Х. Ч.,Е. Д. и Л. П.,чрез пълномощника си адвокат Н. А.,в депозирания писмен отговор, считат жалбата за неоснователна и молят да бъде оставена без уважение.
При извършената проверка, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г.о., установи следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената частна жалба е неоснователна.
С определението си, предмет на настоящата частна жалба, ВКС, състав на първо гражданско отделение, е приел, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима. Изложени са доводи, че с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела, с цена на иска до 5000 лева, като в настоящия случай са предявени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД, при условията на обективно и субективно съединяване меродавна е цената на всеки иск поотделно, а не техният сбор. Съдът е посочил,че от представената данъчна оценка на имота е видно, че цената на иска по чл.108 ЗС, определена по реда на чл.69, ал.1, т.2 ГПК, е 2608, 40 лв., което е под предвидения в закона праг за допустимост на жалбата,а по отношение претенцията за обезщетение по член 59 ЗЗД с обща цена 9000 лева,предявена при условията на активно субективно съединяване на исковете на тримата ищци, т.е. всеки един от исковете е с цена под 5 000 лева.При преценката за допустимост на касационното обжалване,съобразно установения в чл.280 ГПК критерий е с оглед цената на всеки от съединените искове,съдът е стигнал до извода,че въззивното решение не подлежи на касационен контрол.
В частната жалба се правят оплаквания за погрешна преценка на съда относно цената на предявения иск по чл. 59 ЗЗД. Според касаторите, в случая предмет на делото е един иск и е погрешно същият да се третира като няколко съединени иска.
Настоящият състав на ВКС, II г.о., приема следното:
Подадената частна жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, по исковете за собственост и други вещни права върху имот, цената на иска се определя съгласно данъчната оценка, а когато няма такава – пазарната цена на вещното право. По делото е приложена данъчна оценка на процесния имот /л. 6 от първоинстанционното дело/, за целия имот в размер на 2 608,40 лева, което е под законоустановения минимум от 5 000 лв., определен в чл. 280, ал. 2 ГПК, както правилно е приел съставът на I-во г.о. на ВКС.
Неоснователни са оплакванията в частната жалба за неправилни изводи на съда,свързани с определяне цената на исковете,при предявен иск за парични вземания от няколко ищци.В настоящия случай сме изправени пред три обективно съединени иска с правно основание член 59 ЗЗД,всеки от които е с размер от една трета от общия заявен такъв от 9000 лева,т.е. цената на всеки от тях не надхвърля 5000 лева.
Без значение е обстоятелството, че в исковата молба е посочен като общ размер на исковете с правно основание член 59 ЗЗД, а именно 9000 лева, в каквато посока са и доводите на касаторите, защото при условията на тяхното субективно съединяване, цената на иска се определя поотделно за всеки от тях, поради което въззивното решение, като постановено по предявени искове с цената на иска за всеки от тях е до 5 000 лева, не подлежи на касационен контрол.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
.О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 21 от 26.01.2015 г. на Върховния касационен съд, I г.о. постановено по гр.д. № 6792/2014 г. по описа на съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: