О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1243
гр. София, 21.12..2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 904/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Б. Е. и Б. Николова Е. от[населено място] срещу въззивно решение от 07.12.09 г., постановено по гр.д.№ 1707/08г. на Софийския градски съд, ІІа г.о. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 224 от 09.11.06г., постановено по гр.д.№ 9715/03г. на Софийския районен съд, 55 с-в, с което на основание чл.288, ал.1 ГПК /отм./е изнесен на публична продан недвижим имот – едноетажна жилищна сграда, находяща се в[населено място], [улица], състояща се от две стаи, кухня и антре и с което са отхвърлени претенциите на Е. Б. Е. и Б. Н. Е. против М. Ц. Р., А. А. С., К. К. Б. и И. Й. Р. по чл.30, ал.3 ЗС за заплащане на всеки от ищците по 11 250 лв., представляващи извършени подобрения в делбения имот през периода 1985г.- 2000г.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесният имот е реално неподеляем и че претенцията на жалбоподателите по чл.288, ал.3 ГПК/отм./ за възлагане на имота в техен дял е направена след преклузивния срок по чл.288, ал.3 ГПК/отм./. По отношение на претенциите по сметки е прието, че същите са с правно основание чл.30, ал.3 ЗС и че вземанията са станали изискуеми от момента на извършването им – 1985-1986г. и 2000г., поради към момента на предявяването им на 18.05.06г. са погасени по давност.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззвният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси – за законосъобразния способ на извършване на делбата и за правото на добросъвестен владелец, чийто права и интереси се атакуват от съсобствениците, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата считат, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Посочването на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора, като същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В разглеждания случай жалбоподателите не са посочили конкретните, обуславящи изхода на спора правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които са решени в противоречие с представената от тях задължителна (ППВС № 6/74г.) и незадължителна (Р № 612 по гр.д.№ 375/95г. на ВС и Р № 615 по гр.д.№ 93/02г. на ВКС) съдебна практика, респ. са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а вместо това в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са направени общи касационни оплаквания за неправилност на постановеното решение, по които ВКС би могъл да се произнесе само ако е налице някоя от посочените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки (поставените по-горе въпроси са твърде общи, а по втория въпрос липсва произнасяне от въззивния съд и същият не обуславя изхода на спора). Непосочването на обуславящите изхода на спора правни въпроси е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. За пълнота следва да се отбележи, че в случая тези основания също не са налице, тъй като противоречие на обжалваното решение с посочената съдебна практика не съществува, а във връзка с последното релевирано основание за допускане на касационно обжалване релевантни доводи не са изложени.
С оглед на казаното подадената от Е. Б. Е. и Б. Н. Е. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по жалбата М. Ц. Р. направените от нея в настоящото производство разноски в размер на 1800 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 07.12.09 г., постановено по гр.д.№ 1707/08г. на Софийския градски съд, ІІа г.о.
О с ъ ж д а Е. Б. Е. и Б. Николова Е. от[населено място] да заплатят на М. Ц. Р. от[населено място] сумата 1800 лв./хиляда и осемстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: