О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№55
С., 28.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 617 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Й. Д., ЕГН [ЕГН] и И. Й. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], срещу определение № 3411/21.06.2017 г. по ч. гр. д. № 400/2017 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е потвърдено определение № 1373/06.03.2017 г., постановено по гр. д. № 653/2016 г. на Разложкия районен съд. С последното е прекратено като недопустимо производството по предявения от И. Й. Д., ЕГН [ЕГН] иск за нищожност на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 54/28.11.2007 г. върху урегулиран поземлен имот VII, кв. 22 по плана на [населено място], с площ от 2 628 кв. м., както и по предявения от И. Й. Д., ЕГН [ЕГН] установителен иск за собственост на същия имот, поради липса на правен интерес.
Жалбоподателите поддържат становище за незаконосъобразност на въззивното определение и искат то да бъде отменено и делото да се върне за продължаване процесуалните действия по разглеждане на предявените искови претенции.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място] изразява становище, че касационното обжалване не следва бъде допускано предвид липсата на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки за ангажиране компетентността на касационната инстанция по спора, респ. за неоснователност на частната касационна жалба. Останалите ответници не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение е потвърдено първоинстанционното определение, с което е прекратено като недопустимо производството по предявения от И. Й. Д., ЕГН [ЕГН] иск за нищожност на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 54/28.11.2007 г. върху недвижим имот: урегулиран поземлен имот VII, кв. 22 по плана на [населено място], с площ от 2 628 кв. м., както и по предявения от И. Й. Д., ЕГН [ЕГН] установителен иск за собственост на същия недвижим имот, поради липса на правен интерес.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че за ищците липсва абсолютната процесуална предпоставка за предявяване на всеки от исковете, а именно правен интерес от търсената защита. Посочено е, че за първия ищец не е налице правен интерес за предявяване на иска за нищожност на договорната ипотека, учредена с нотариален акт № 54/28.11.2007 г. върху УПИ VII, кв. 22 по плана на [населено място], тъй като същият не е страна в ипотечното и кредитното правоотношение, а трето лице, което към подаване на исковата молба не заявява и собственически претенции върху ипотекирания имот. Изложени са мотиви, че наличието на правен интерес от заявения иск предполага пряко отражение на евентуално обявената нищожност върху негови конкретни материални права, а твърденията, че ипотеката е учредена от несобственици и без съгласието на действителните собственици, не са достатъчни за обосноваване на правен интерес от воденето на установителния иск, целящ отричане на материалноправните последици на ипотеката (по време на нейното учредяване ответниците Й. И. Д. и И. К. Д. са се легитимирали като собственици на имота по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 182/97г., който договор е обявен за нищожен като привиден с влязло в сила на 26.05.14г. решение по гр.д.№ 1/14г. на РС-Разлог). По отношение на предявения от втория ответник установителен иск за собственост на ипотекирания имот е прието, че не е налице правен интерес от търсената защита, тъй като в случая изобщо липсва вещноправен спор, доколкото всички ответници признават правото на собственост на ищеца, придобито с договор за покупко-продажба /нот.акт 160/05.06.14г./ и никога не са го оспорвали.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/ред. преди изменението, обн. ДВ, бр.86/17г., с оглед датата на подаване на частната жалба-12.07.2017г. и § 74 ПЗР ЗИДГПК/.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение жалбоподателите твърдят, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящи изхода на спора въпроси, в отклонение от задължителната съдебна практика, както и че произнасянето на касационния съд по тях би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК. Тези въпроси са следните: 1. Налице ли е правен интерес за собственик на имот, който не е страна по кредитно правоотношение да предявява иск за нищожност на материализирана в нотариален акт договорна ипотека; 2. Налице ли е правен интерес за предявяване на установителен иск, респ. осъдителен такъв, за лице придобило имот на основание договор за покупко-продажба след прогласяване нищожността на акта послужил на длъжниците да обезпечат свое вземане пред кредитора; 3. Поражда ли договорът за ипотека съответните правни последици за действителния събственик на имота, ако към датата на сключване на договора за ипотека, имотът, с който е обезпечено вземането не е бил собственост на лицето, което я учредява; 4. При последващо прогласяване нищожност на договор, удостоверяващ правото на собственост на учредителите, на който същите са се позовали при сключване на договора за ипотека, налице ли е правен интерес за действителния собственик на имота да предяви иск за прогласяване нищожността на договора за ипотека, поради противоречието му с чл. 167, ал. 2 ЗЗД; 5. Лице, което не е страна по ипотечното правоотношение, но е собственик на имота, с който е обезпечено вземането, има ли правен интерес да иска прогласяване нищожността на извършеното без негово съгласие разпореждане с имота и 6. Следва ли въззивната инстанция, дори когато липсва изрично позоваване за препращане към чл. 272 ГПК, да обсъди направените във въззивната жалба доводи и да изложи мотиви за тях и да изложи собствени съображения защо възприема изводите на първата инстанция, към които препраща.
При така поставените в основата на обжалваното въззивно определение решаващи мотиви, формулираните от касатора правни въпроси не са в състояние да обусловят исканото допускане на касационното обжалване. Същите не са били предмет на обсъждане от въззивния съд и не са намерили отражение при постановяване на съдебния акт, както и не кореспондират с установеното по делото. Ето защо, те не отговарят на характеристиките на общото основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснени в т. 1 от ТР № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно същите разяснения правният въпрос трябва да произтича от решаващите мотиви на въззивния съд, с които се е произнесъл по предмета на делото и които са обусловили изхода на спора.
В случая изводът, че предявеният установителен иск за нищожност на ипотечния договор е недопустим, поради липса на правен интерес от търсената защита, е направен след цялостна преценка на изложените в исковата молба фактически твърдения, като е формиран правен извод за липса на конкретни материални права на ищеца, който биха могли да бъдат защитени с отричането на материалноправните последици на ипотечния договор, тъй като той не само не е страна по ипотечното правоотношение, но и не претендира към момента на предявяване на иска за нищожност да е собственик на ипотекирания имот. Установителният иск за собственост на другия ищец е приет за недопустим, тъй като между страните липсва вещноправен спор, като банката заявява само претенциите си на ипотекарен кредитор. По тези мотиви правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК не е поставен.
Непосочването на конкретен правен въпрос, чието разрешаване е обусловило изводите на въззивния съд, по отношение на който да се преценят допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, е достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационен контрол.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че макар и според императивната разпоредба на чл. 167, ал. 3 ЗЗД ипотека да може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява, с оглед общата забрана, че никой не може да се разпорежда с права, които не притежава, а нищожните сделки не пораждат правни последици, поради което купувачът по такъв договор за покупко-продажба на недвижим имот не придобива правото на собственост върху същия, съгласно чл.17, ал.2 ЗЗД правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността.
По изложените съображения касационно обжалване на посоченото определение не следва да се допуска.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
Н е д о п у с к а касационно обжалване на определение № 3411 от 21.06.17 г. по ч. гр. д. № 400/17 г. на Благоевградския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: