О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
София, 25.02.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 05.12.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2764/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№11715/18.04.2018г.,подадена от С. М. Г.,И. М. Г. и Г. М. Г.,чрез пълномощника им адвокат Н. А.,против решение №335/13.03.2018г. на Пловдивски окръжен съд,гражданско отделение, VІ състав,с което се потвърждава решение №117/10.11.2017г. постановено по ч.гр.д.№359/2017г. по описа на Районен съд,гр.Първомай за оставяне без уважение искането на С. М. Г.,И. М. Г. и Г. М. Г. срещу П. Д. К. и Д. Д. П.,за прогласяване на Решение №10/5 от 12.02.2002г. по гр.д.№266/1995г. по описа на Районен съд,гр.Първомай за обезсилено по право и за извършване на делбата чрез разпределение на делбените имоти или изнасянето им на публична продан.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно и необосновано,като се иска неговата отмяна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че пред РС Първомай е направено искане на основание член 288,ал.7,изр.второ от ГПК/отменен/,за прогласяване на решение №10/5/12.12.2001г. постановено по гр.д.№266/1995г. по описа на РС Първомай,за обезсилено по право.С решението по това дело, с предмет делба на земеделски земи,районният съд е поставил в общ дял на П. К. Т. и П. Д. К.,описаните в диспозитива на решението земеделски поземлени имоти,като ги е осъдил да заплатят на останалите съделители суми за уравнение на дяловете,което решение като необжалвано е влязло в сила.Съдът е посочил,че няма спор,че така постановеното влязло в сила решение е неправилно,защото способа,по който е извършена съдебната делба на земеделските имоти,не съответства на предвиденото в закона,тъй като те не могат да бъдат възложени по реда на член 288 ал.2 ГПК/отм/,защото нямат статута на неподеляемо жилище и други изисквания.Съдът е стигнал до извода,че не може да се иска по реда на член 288,ал.7 ГПК/отм/, обезсилване на едно неправилно решение,с което е извършена делбата,която има за предмет земеделски поземлени имоти,които не попадат в категорията на тези имоти,визирани в ал.2 и ал.3 на член 288 ГПК,/отм/-а именно неподеляеми жилищни имоти.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторите твърдят,че са налице предпоставките на член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК,както и основанието по член 280,ал.2 ГПК-налице е очевидна неправилност на въззивното решение.
Касаторите формулират въпроси във връзка с правните последици от неплащането на дължимите суми за уравнение в предвидения от ГПК/отм/ шестмесечен срок,респективно настъпилото по право обезсилване,като се позовават на съдебна практика на ВКС.
Видно от изложеното с решващите мотиви на обжалваното въззивно решение,така формулираният въпрос е неотносим,защото не е обусловил правните изводи на съда.Това е така,защото съдът изрично е посочил,че след като избрания способ за извършената делба не съответства на предвиденото в закона,съгласно действащите към момента на извършването на делбата разпоредби,то не може по този ред,предвиден в тях да се иска обезсилване на това решение.Освен това,след като съдът е бил сезиран с искане по член 288,ал.7 ГПК/отм/,за да се произнесе той е бил длъжен да разгледа и прецени дали е налице предвиденото съгласно тази разпоредба,поради което неотносими са и твърденията на касаторите,че с обжалваното решение съдът се е занимал с анализ и ревизия на един влязъл в сила съдебен акт на делбения съд по извършване на делбата.
Касационният съд намира,че не е налице и основанието, сочено от касаторите, по член 280,ал.2 ГПК,защото като квалифицирана форма на неправилност,очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона,или явна необоснованост,довели до постановяване на неправилен,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт/постановен „contra legem”,когато законът е приложен в неговия обратен,противоположен смисъл или „extra legem”,когато е приложено несъществуваща или отменена правна норма/.В случая не е налице нито една от хипотезите,които предполагат очевидната неправилност на въззивното решение-значимо нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №335/13.03.2018г. на Пловдивски окръжен съд,гражданско отделение,VІ състав,постановено по в.гр.д.№176/2018г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: