Р Е Ш Е Н И Е
№ 100
гр. София, 09.05.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на десети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Т.К.
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 1075/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.307 ГПК.
Образувано е по молба на А. М. К. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 164 от 17.09.2012г. по гр.д.№ 1258/10г. на Върховния касационен съд, І г.о.
Молителката поддържа, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които ако бяха известни на съда при неговото разглеждане, щяха до променят крайните му изводи за основателност на предявения иск за делба, поради което иска същото да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по молбата Р. Г. П. счита същата за процесуално недопустима, респ. за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С посоченото решение Върховният касационен съд е отменил решение № 292 от 15.06.10г. по в.гр.д.№ 340/10г. на Добричкия окръжен съд и вместо него е допуснал извършването на съдебна делба между Р. Г. П. и А. М. К. на апартамент № 7, находящ се в [населено място],[жк], [улица], вх.А, ет.4; офис в партерния етаж на същата сграда, ведно с избено помещение № 10 и тераса, както и съответните идеални части от общите части на сграда и от правото на строеж върху мястото и изба-гараж № 2 в бл.”В” на ж.к”Черно море”, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото при равни права.
Установено е, че страните са бивши съпрузи, които са придобили процесните имоти по време на брака им с три договора за покупко-продажба от 1995г., в които и двамата са участвали като купувачи. С оглед на това е прието, че те са придобили правото на собственост върху имотите като страни по договорите, съгласно чл.21 ЗЗД, а не по силата на закона – чл.19, ал.1 СК /отм./ и че в този случай произходът на средствата за придобиването на имотите е без значение, тъй като плащането на цената няма вещноправни последици, респ. че претенцията на молителката по чл.21, ал.1 СК /отм./ е неоснователна. Изложени са и допълнителни съображения, че дори придобиването да е станало изцяло или отчасти с лични средства на единия съпруг, не може да се води иск по чл.21, ал.1 или ал.2 СК /отм./, тъй като няма законово основание да бъдат отречени правата на другия съпруг, които той е придобил по договора и че плащането на цената на закупената вещ с лични средства само на единия от съпрузите-купувачи по сделката или от страна на трето лице, не може да промени вече породения вещноправен ефект от сключения договор за продажба.
Молбата е подадена в срока по чл.305, т.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.
Отмяната по чл.303 ГПК e средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само на изрично изброените в закона основания.
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новооткрити или новосъздадени писмени доказателства, като средство за отмяна, могат да бъдат такива документи, които се отнасят до факти, твърдени по време на висящността на делото, но са останали недоказани поради това, че страната не е знаела за писмените доказателства или не е била в състояние да се снабди с тях въпреки проявената грижа. Освен това тези доказателства трябва да са били от значение за решаването на спора, т.е. те трябва да доказват твърдения на страната за определени факти, които са относими към предмета на доказване.
В разглеждания случай, за да иска отмяна на влязлото в сила решение на това основание, с молбата за отмяна молителката се позовава на извлечение от счетоводна книга от 04.10.1995г., приходен касов ордер № 93 от 07.08.95г. и фактура № 21 от 04.10.95г., с които се стреми да установи, че плащанията по продажбите на имотите са осъществявани от нейния баща М. К. Г.. Тези писмени доказателства обаче, дори да се приеме че са новооткрити, с нищо не биха променили решаващите изводи на съда, който в случая е приел, че бившият съпруг на молителката е придобил права върху имотите, тъй като е участвал като купувач по сключените договори за покупко-продажба и че произходът на средствата, с които е платена тяхната цена е без правно значение. Ето защо същите са неотносими към делото. Същото се отнася и за представения с допълнителна молба отговор на Р. П. по гр.д.№ 574/12г. по повод предявените срещу него от бащата на молителката искове за заплащане на сумата 45 450 лв., в който той е заявил, че не е получил имуществена облага от ищеца при закупуването на трите имота и че същият не му е дарявал парични средства.
С оглед изложеното молбата за отмяна на влязлото в сила решение следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
Р Е Ш И :
О с т а в я без уважение молбата на А. М. К. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 164 от 17.09.2012г. по гр.д.№ 1258/10г. на Върховния касационен съд, І г.о. на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Р е ш е н и т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: