О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
гр. София, 17.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 2945/18г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу въззивно решение от 30.04.18г., постановено по гр.д.№ 15550/17г. на Софийския градски съд, ІІ-б състав, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение от 18.07.2017г. по гр.д.№ 49916/13г. на Софийския районен съд, с което е уважен предявеният от М. Т. Г. и И. Т. Г. против касатора иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че общината не е собственик на поземлен имот с идентификатор **** по КККР на [населено място], район “В.”, с площ от 518 кв.м.
По делото е установено, че ищците в първоинстанционното производство М. Т. Г. и И. Т. Г. са наследници по закон /синове/ на Т. Г. П., починал на 07.07.1999г., който през 1955г. е установил владение върху процесния имот /тогава нива с площ от около 500 кв.м./ по силата на предварителен договор за покупко-продажба, сключен с лицето О. А. П.. Дворното място е било заградено и след закупуването му наследодателят е построил къща в него, където е живял със своето семейство до смъртта си, а след това в имота са продължили да живеят ищците със своите семейства като са пристроявали и достроявали жилищната сграда без някой да им е оспорвал собствеността. С АДС № 1596/01.11.1966г. е актуван като държавен терен с площ от 6 825 кв.м., част от който е и процесният имот, записан през 1956г. в разписния лист на името на наследодателя. Актът е съставен на основание чл.6 /отм./ ЗС и чл.21 ПДИ/отм./, тъй като теренът представлява ”стар общински имот”. През 1997г. теренът е актуван като общинска собственост на основание чл.2, ал.2, т.5 ЗОС.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че до съставянето на акта за държавна собственост спрямо наследодателя на ищците е осъществен фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС, респ. че същият е придобил правото на собственост на имота по давностно владение. Посочено е, че ответникът, съобразно доказателствената тежест, не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на отразеното в актовете за държавна и общинска собственост, че спорният имот представлява “стар общински имот” и че установяването на собственическите права на ищците по същество оборва доказателствената сила на тези актове и изключва неговите правата на собственост.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по въпросите: 1. За приложното поле на чл.6 /отм./ от Закона за собствеността и 2. За противопоставимостта на действието на двата документа с констативно действие – АДС и разписен лист. Поддържа се, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата, а вторият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата са подали писмен отговор, в който са изразили становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение е необходимо с него да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Поставеният от касатора правен въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК /т.1 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/.
В случая поставените от касатора въпроси са твърде общо формулирани и не кореспондират на посочените по-горе съображения на решаващия съд за уважаването на предявените искове, поради което тези въпроси не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване. В допълнение следва да се отбележи, че обжалваното решение не е постановено в противоречие с Р № 783 от 10.08.2009г. по гр.д.№ 3221/2005г. на ВКС, ІV г.о., с което е прието, че записването в разписния лист на даден имот на името на определено лице няма значението на придобивен способ, тъй като въззивният съд не е взел друго становище по този въпрос, а е приел, че до съставянето на акта за държавна собственост през 1966г. в полза на наследодателя на ищците е била изтекла десетгодишна придобивна давност, респ. че в случая липсват законови пречки за това, тъй като процесният имот не е бил държавен или общински. В този смисъл е и практиката на ВКС – Р № 321 от 14.10.2011г. по гр.д.№ 1167/2010г., I г.о. и др., с която въззивното решение е съобразено. Представените две определения на ВКС са постановени по реда на чл.288 ГПК и не представлява практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито касаторът се позовава на актове на Конституционния съд на РБ или на Съда на европейския съюз във връзка с релевираното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не са изложени и никакви доводи за обосноваване значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването й, съгласно дадените в т.4 на посоченото тълкувателно решение задължителни разяснения, които предпоставки в случая липсват. Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК, нито касаторът се позовава на тях.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответниците по касация сторените от тях разноски пред настоящата инстанция в размер на 750 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.04.18г., постановено по гр.д.№ 15550/2017г. на Софийския градски съд, ІІ-б състав.
О с ъ ж д а Столична община да заплати на М. Т. Г. и И. Т. Г. сумата 750 лв./седемстотин и петдесет лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: