О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465
гр. София, 17.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 6522/14г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Т. П. от [населено място] срещу въззивно решение № 3219 от 24.07.14г., постановено по в.гр.д.№ 348/14г. на Благоевградския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 7 от 09.01.13г. по гр.д.№ 257/09г. на Петричкия районен съд, с което е отхвърлен насрещния иск на Н. Т. П. против А. Т. М., Е. Б. М., Г. Т. М. и К. Г. М. за признаване за установено, че ищцата е собственик по давност на двете стаи /мазета/ и коридор, находящи се в югоизточната страна на приземния /зимничен/ етаж на триетажната масивна жилищна сграда, построена в УПИ ІV-2149, кв.185 по плана на [населено място].
По делото е установено, че в посочената триетажна жилищна сграда съществуват три жилищни етажа, принадлежащи на различни лица, като ищцата в първоинстанционното производство притежава правото на собственост върху първия жилищен етаж. В приземния етаж са изградени три складови помещения /по едно за всяко жилище в сградата/, а таванският етаж представлява подпокривно пространство, респ. обща част по смисъла на чл.38 ЗС. С оглед на това въззивният съд е приел, че ищцата не е могла да придобие на основание давностно владение две от мазетата, тъй като те са единствените складови помещения към жилищата на втория и третия етаж на сградата, като този извод е направен съобразно дадените му задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона от ВКС с Р № 81 от 04.04.14г. по гр.д.№ 5556/13г. при предходното разглеждане на делото от касационната инстанция.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по въпроса за допустимостта да се придобива по давностно владение правото на собственост върху мазе, когато владелецът притежава жилищен имот в същата сграда и от тавана могат да се обособят складови помещения.
Ответниците по жалбата счита, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая касаторът не се позовава на противоречие на въззивното решение по посочения въпрос със задължителна практика на ВКС и първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване не е налице, а поддържа, че съществува такова с Р № 1266 по гр.д.№ 1439/94г. на ВКС, ІV г.о. и решение от 06.07.09г. по в.гр.д.№ 100/09г. на ОС-Кюстендил, поради което следва да се прецени дали не са налице останалите релевирани основания. Тези предпоставки също липсват, тъй като съществувалата противоречива практика по поставения въпрос е уеднаквена с посоченото по-горе Р № 81 от 04.04.14г. по гр.д.№ 5556/13г.на ВКС, І г.о., с което е прието, че избени помещения в сграда в режим на етажна собственост могат да бъдат придобивани по давност от собственик на самостоятелен обект в сградата само ако това не е единственото складово помещение на друг обект в същата сграда, за който по закон задължително се предвижда наличието на такова помещение, както и ако това не е единственото складово помещение в сградата, което се ползва общо от всички собственици на самостоятелни обекти. Обжалваното решение е съобразено с това решение на ВКС, тъй като в случая по делото е установено, че жилищата на втория и третия етаж на сградата нямат други складови помещения, а според тази задължителна практика обстоятелството дали съществува възможност да бъдат изградени такива в подпокривното пространство е правно ирелевантно. Позоваването на противоречие с ТР № 34/83г. на ОСГК на ВС и на определение № 407 по гр.д.№ 1840/09г. на ВКС, І г.о. е неоснователно, тъй като това тълкувателно решение не се отнася до поставения въпрос, а определението е постановено по реда на чл.288 ГПК и не представлява практика по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по жалбата сторените от тях разноски в настоящото производство в размер на 200 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 3219 от 24.07.14г., постановено по в.гр.д.№ 348/14г. на Благоевградския окръжен съд.
О с ъ ж д а Н. Т. П. от [населено място] да заплати А. Т. М., Е. Б. М., Г. Т. М. и К. Г. М. от същия град сумата 200 лв./двеста лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: