О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
гр. София, 10.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 7622/13г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Ж. М. от [населено място] срещу въззивно решение № 1343 от 12.07.2013г., постановено по в. гр.д.№ 804/13г. на Пловдивския окръжен съд с оплаквания за недопустимост – касационно основание по чл.281, т.2 ГПК. Поддържа се, че съдът се е произнесъл само по въззивната жалба на другата страна, която е обжалвала първоинстанционнното единствено по отношение на мотивите, както и че в нарушение на чл.236, ал.1, т.4 ГПК във въззивното решение страните не са посочени поименно.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение 122 от 20.12.2012г. /във въззивното решение погрешно е посочена 2013г./ по гр.д. № 82/11г. на Първомайския районен съд, с което са отхвърлени предявените от М. Ж. М. и З. Ж. Б. против А. Х. А., С. Й. А. и Й. А. А. искове по чл.108 ЗС за предаване владението на тавански етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ ІІ-1274, кв.108 по плана на [населено място], евентуално на 2/9 ид.части от него.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че по силата на съдебна спогодба от 1979г. наследодателят на ищците в първоинстанционното производство е бил собственик на първия жилищен етаж от построената в него двуетажна двуфамилна жилищна сграда, а ищците са получили в общ дял втория жилищен етаж, ведно с целия таван. През 1981 г. вторият жилищен етаж е бил отчужден от ищците, а впоследствие продаден на първите двама ответници, които са го дарили на третия ответник, запазвайки си правото на ползване. Независимо от обстоятелството, че в отчуждителното производство не е отбелязано, че се отчуждава и таван, въззивният съд е приел, че доколкото обитателите на втория етаж на сградата нямат достъп до избените помещения и таванът обслужва само жилището на втория етаж, той е бил прилежаща част към втория жилищен етаж и също е бил отчужден за нуждите на държавата, а не представлява обща част нито по предназначение, нито по естество /впоследствие таванът е реконструиран и преустроен в мансарден етаж за живеене/, поради което понастоящем ищците не притежават никакви права върху него.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите: 1. допустимо ли е решението, с което въззивният съд се произнася по подадената жалба единствено срещу мотивите а първоинстанционното решение; 2. съставлява ли произнасянето по въззивна жалба само по мотивите към решението основание за обезсилване на постановения съдебен акт и прекратяване на делото и 3. може ли страната да обжалва само мотивите на решението, когато произнасянето е в нейна полза. Поддържа се че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и по въпросите: 1. императивна процесуална норма ли е чл.236, ал.1 ГПК; 2. изрично изброените задължителни елементи в чл.236, ал.1 ГПК относно съдържанието на решението за диспозитива или за мотивите му се отнасят или и за двете съставни части на въззивното решение; 3. неспазването на някое от нормираните изисквания в чл.236, ал.1 ГПК води ли до нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и 4. ако страните не са идентифицирани, обозначени във въззивното решение съгласно чл.236, ал.1, т.4 ГПК, как се определят субективните предели на СПН.
Ответниците по жалбата А. Х. А., С. Й. А. и Й. А. А. считат, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства.
В случая по първите три поставени въпроса във въззивното решение липсва произнасяне и същите не обуславят изхода на спора, тъй като съдът не се е произнесъл по подадената от ответниците по исковете въззивна жалба срещу мотивите на решението на районния съд, независимо от обстоятелството, че тази жалба не е върната изрично, а е разгледал подадената от двамата ищци в първоинстационното производство въззивна жалба срещу това решение, с което техните претенции са отхвърлени и същите са имали правен интерес от обжалването. Ето защо тези въпроси не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване.
Във връзка с другото релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не са изложени релевантни доводи за обосноваване на значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма, респ. при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или с оглед нейното осъвременяване, съгласно дадените в т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК разяснения и тези предпоставки по отношение на останалите поставени въпроси не са налице, тъй като не е налице непълнота или неяснота на правната уредба и е съществува съдебна практика, според която при потвърждаване на първоинстанционното решение въззивното решение инкорпорира неговото съдържание и го превръща в свое, без да го възпроизвежда, което е израз на непрекия резултат от дейността на въззивния съд.
Представеното във връзка с тези въпроси решение № 430 по гр.д. № 287/85г. на ВС, ІІ г.о. се отнася за различен случай, при който окръжният съд е уважил за първи път предявения иск, от което следва, че и посоченото в чл.280, ал.1, т.2 ГПК основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
С оглед изложеното обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1343 от 12.07.2013г., постановено по в. гр.д.№ 804/13г. на Пловдивския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: