О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
гр. София, 08.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 2196/16г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. М. Б. и Н. Д. Б. от [населено място] срещу въззивно решение № 76 от 18.01.16г., постановено по гр.д.№ 2106/15г. на Пловдивския окръжен съд, VІІІ с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 176 от 27.05.15г., постановено по гр.д.№ 544/13г. на Карловския районен съд, ІІ с-в, с което е уважен предявеният от В. Г. К. против Д. М. Б. и Н. Д. Б. иск по чл.108 ЗС за ревандикация на лозе с площ от 0.200 дка, находящо се в землището на [населено място], местността „Меча дупка”, съставляващо имот № 111123 по картата на землището на града.
За да постанови решенето си въззивният съд е приел, че правото на собственост върху процесния имот е възстановено в стари реални граници на наследниците на Г. В. К. с решение № 5373 от 11.03.1996г. на ПК – [населено място]. Впоследствие между тях е извършена доброволна делба на имота с договор от 30.03.2009г. с нотариална заверка на подписите като същият е поставен в дял на ищеца в първоинстанционното производство. Понастоящем имотът се владее и обработва от ответниците без правно основание.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че предпоставките за уважаването на ревандикационния иск са налице, независимо, че по делото не е представена посочената в решението на поземлената комисия като неразделна част от него скица, тъй като възстановеният имот е описан с цифрово означение и граници съобразно картата на землището на [населено място] /скицата е била представена при сключването на договора за доброволна делба, а по делото е представена издадена въз основа на него друга скица на името на ищеца/. Възражението на ответниците, че владеят имота на правно основание, тъй като същият им е възстановен с решение 511 от 08.11.93г. на поземлената комисия е прието за неоснователно по съображения, че с това решение е признато право на възстановяване, а не е извършено реално възстановяване на правото на собственост и то върху имот, различен от процесния.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на посоченото въззивно решение.
Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на същото не следва да се допуска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1.решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения задължение на касатора е да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не и да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба.
В случая касаторите не са посочили конкретен, обуславящ изхода на спора правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, а вместо това в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК са направени общи касационни оплаквания за неправилност на постановеното решение, по които ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по чл.288 ГПК. Освен това представеното решение по гр.д. № 21704/12г. на СРС е постановено по административен спор и не представлява противоречива практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, нито представлява такава практика представеното определение по т.д.№ 183/12г. на ВКС, І т.о., постановено по реда на чл.288 ГПК. С представеното решение по т.д.№ 417/10г. на ВКС, ІІ т.о. съдът се е произнесъл по въпросите кой може да се легитимира като собственик на недвижим имот – лице, което основава правото си на прехвърлителни сделки, последващи учредена договорна ипотека и постановление на съдебен изпълнител, както и на изтекла петгодишна давност или лице, което основава правото си на договор за продажба, сключен със синдика и за възможността продажбата от несобственик да е основание за добросъвестно владение, а решението по гр.д.№ 824/09г. на ВКС, І г.о. се отнася до въпроса за придобивната давност по чл.79, ал.1 ЗС и нейното прекъсване, поради което тази практика е неотносима към настоящия спор. Във връзка с последното релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК никакви доводи не са изложени и в случая посочените в т.4 на цитираното тълкувателно решение предпоставки не са налице.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника по жалбата сторените от него разноски в настоящото производство в размер на 300 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 76 от 18.01.16г., постановено по гр.д.№ 2106/15г. на Пловдивския окръжен съд, VІІІ с-в.
О с ъ ж д а Д. М. Б. и Н. Д. Б. от [населено място] да заплатят на В. Г. К. от същия град сумата 300 лв./триста лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: