Определение №25 от 19.1.2017 по гр. дело №3376/3376 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 25

София, 19.01.2017 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 07.12.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №3376/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№69407/20.05.2016г.,подадена от С. Д. И.,Л. С. И.,Д. С. И.,чрез пълномощника им адвокат А. Г. С.,против решение №2991/12.04.2016г- на Софийски градски съд,гражданско отделение,ІІ-Е въззивен състав,постановено по в.гр.д.№10251/2015г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение от 16.04.2015г. по гр.д.№72009/2014г. по описа на Софийски районен съд,ІІго,62 състав за отхвърляне на иска на С. Д. И.,Л. С. И. и Д. С. И. против Р. Л. И.,за допускане до делба при квоти 1/3 идеална част за ищците и 2/3 идеални части за ответницата Р. Л. И.,на описания в решението недвижим имот,находящ се в [населено място],район П.ул.”З. „№.,като са присъдени разноски в полза на Р. Л. И. в размер на 1600 лева,а с допълнително решение от 26.05.2016г. се осъжда С. Д.,Л. Ф. и Д. С. да заплатят по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 100 лева.Със същото въззивно решение се оставя без разглеждане частната жалба на С. И.,Л. И. и Д. И. срещу Допълнително решение от 26.05.2016г. по гр.д.№72009/2014г. по описа на Софийски районен съд,ІІго,62 състав,имащо характер на определение.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба Р. Л. Т.,чрез пълномощника си адвокат А. Т. Т.,в депозирания писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна,като претендира разноски за настоящата касационна инстанция.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че по делото е безспорно установено по отношение на процесния имот,че през 1982г. родителите на наследодателя на ищците-С. Л. И.-поч. на 03.05.2014г. и на ответницата Р. Л. И.,надарили сина си С. И. и дъщеря си Р. И. с по 1/3 идеална част от имота,обективирано с нот.акт №78/1982г.,а останалата 1/3 идеална част от процесния имот е дарена от родителите на ответницата Р. И.,съгласно нотариален акт №14/1998г.Съдът е посочил,че спорния въпрос по делото е във връзка с възражението на ответницата Р. И. за придобиване по давност на 1/3 идеална част от процесния имот,изтекла в нейна полза,която идеална част от имота към 1982г. е била собственост на наследодателя на ищците С. И..След анализ на доказателствата по делото,съдът е приел,че в имота живее ответницата,със своя съпруг, още от 1990г.,като с гласните доказателства се установява,че явно и демонстративно е отблъснала претенциите на наследодателя на ищците към имота,изразяващи се в отказ да му позволи строителство в имота,отказан му е достъп до същия,което е довело съда до извода,че последната е превърнала държането на съответната идеална част от имота,принадлежаща на другия съсобственик-наследодател на ищците,във владение и с изтичането на предвидения в закона десетгодишен давностен срок,още към 2000 година е придобила тази 1/3 идеална част от имота по давност.Съдът изрично е отбелязъл,че по отношение съдържащото се в показанията на свидетелката И.,че преди да почине наследодателят на ищците получил предложение от ответницата-негова сестра Р. И. да заплати дела му от процесния имот, не дава вяра на тези показания,тъй като не са непосредствени и възпроизвеждат твърдения на ищците,а не пряко възприети от свидетеля факти.Във връзка с твърдението за прекъсване на давността,станало според ищците след 2000г.,с предложението за плащане на дела на наследодателя им,съдът е приел същото за неоснователно,тъй като още преди това/към 2000г./ изискуемата от закона десетгодишна давност е изтекла,поради което не може да бъде прекъсвана.В резултат на това и след като се е позовал на задължителна практика на ВКС-ТР №1/2012г. на ОСГК на ВКС,съдът е стигнал до извода,че имотът,предмет на заявения иск за делба,не е съсобствен между страните,а е изцяло собственост на ответницата Р. И.,поради което и искът за делба е неоснователен.Съдът е приел,че подадената частна жалба срещу допълнителното решение от 26.05.2015г.,за дължимата държавна такса в размер на 100лева в полза на съда,е неоснователна,като са изложени доводи,че съгласно чл.9 от Тарифата за държавни такси,които се събират от съдилищата,при отхвърляне на молба за делба се дължи такава в размер на 100 лева.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„въззивният съд се произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси,които са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото/по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК/а именно:
*Ако един съсобственик на даден имот със свои действия признае собственическите права на друг съсобственик на същия имот,може ли след това признание да се позовава на придобивна давност,която да е изтекла в негова полза преди да е направил въпросното признание?
*Процесуално допустимо ли е свидетелските показания да възпроизвеждат разговори на свидетеля с трети лица?”
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решениe №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда,като ВКС не е задължен да го изведе от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Така формулираните от касаторите правни въпроси,са неотносими към прието с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение.Такива въпроси не са разрешавани с постановеното решение,поради което не са обусловили правните изводи на съда.
С оглед приетото с горепосоченото тълкувателно решение на ВКС,липсата на формулиран правен въпрос в изложението на кастора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,респективно формулирането на такъв,който е неотносим към приетото с решаващите мотиви и който не е обусловил правните му изводи,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Ето защо,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На основание член 78,ал.3 ГПК,на ответницата по касационната жалба Р. Л. Т.,следва да се присъдят поисканите с писмения отговор на жалбата направени разноски по делото за настоящата касационна инстанция в размер на 1200 лева,съгласно приложения списък по член 80 ГПК,представляващи адвокатско възнаграждение по приложения договор за правна защита и съдействие от 12.07.2016г.

Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2991/12.04.2016г. на Софийски градски съд,гражданско отделение,ІІ-Е въззивен състав,постановено по гр.д.№10251/2015г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА С. Д. И.,Л. С. И. и Д. С. И.,да заплатят на Р. Л. Т. [ЕГН],сумата от 1500 лева/хиляда и петстотин лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛEНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top