О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№128
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София, 03.07.2018 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 26.06.2018 г. две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКА РУСЕВА
ч. гр. д. № 2225 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 2166 от 12.04.2018г. /п. кл. от 10.04.2018 г./ на К. Д. Д., чрез пълномощника му адвокат Р. Ч., против определение № 147 от 15.03.2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 101/2018 г. на Апелативен съд – В.,с което са потвърдени: определение № 3020 от 21.11.2017 г. по гр.д. № 1513/2017 г. на Окръжен съд – Варна за прекратяване производството по делото на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, както и определение № 158 от 18.01.2018 г. по същото дело за допълване на прекратителното определение, в частта за разноските, на основание чл. 248 вр. чл. 78, ал. 4 ГПК.
В частната касационна жалба са заявени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане по същество от първоинстанционния съд.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Ответниците по частната касационна жалба Г. Б. Д., Г. Н. М. – Е. и непълнолетният й син Л. Б. Е. със съгласието на майка си Г. Е.,чрез пълномощника им адвокат Т. Е., в депозирания писмен отговор на жалбата,счита същата за неоснователна,като претендират разноски по делото за настоящото производство.
По допустимостта на касационното обжалване:
С решаващите си мотиви, въззивният съд е констатирал,че в изпълнение на задължението си да следи за допустимостта на производството,първоинстанционният съд,след като е взел предвид представеното копие от решение по гр.д.№13979/2016г. по описа на Варненски районен съд,по предявен иск с правно основание член 108 ЗС и че искът, с правно основание член 108 ЗС, в настоящото производство е между същите страни,на същото основание и за същото искане , е стигнал до извода за наличието на пълно тъждество между гр. д. № 1513/2017 г. на Окръжен съд – Варна и гр. д. № 13979/2016 г. на Районен съд – Варна,поради което правилно на основание чл. 126, ал. 1 ГПК е прекратено производството второто образувано дело – гр. д. № 1513/2017 г. на Окръжен съд – Варна. Въззивният съд е потвърдил и изводите на първата инстанция относно уваженото възражение от насрещната страна за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси /цитирам/:
1. „Следва ли да са налице безспорни доказателства за идентичност на страните, основанието и петитума на исковете по две висящи дела, за да бъде прекратено служебно по-късно заведеното от тях и какъв е обхватът на проверката, която съдът следва да извърши за да установи наличие или отсъствие на пълен идентитет между две висящи производства“;
2. „Върху какви доказателства съдът следва да постанови прекратително определение по чл.126 ал.1 от ГПК“;
3. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички изтъкнати от жалбоподателя доводи и доказателства за липса на тъждество между висящи дела и поредност на завеждането им., съответно длъжен ли е съдът в мотивите да изложи проверените от него доказателства при постановяване определение за прекратяване производство по предявен иск.“;
4. „Значението на справка в деловодната система на съда като основание и доказателство при определяне предмета на спора по гр.д. № 1513/2017г. на Окръжен съд Варна.“;
5. „Дължи ли се присъждане на разноски от вида „възнаграждение за един адвокат“, когато страната представя доказателства за разноски, но видно от данните по делото страната не е ползвала адвокатска защита и сама е извършвала всички процесуални действия по делото.“;
6. „Налице ли е разлика при присъждане възнаграждение на един адвокат, дължимо за представителство в производство по частна жалба и изразяващо се в бланкетен отговор на частна жалба и възнаграждение за един адвокат за една инстанция в редовно исково производство в светлината на „правната и фактическа сложност на делото, броя и характера на извършените съдопроизводствени действия, което се определя в най-голяма степен от наличието или отсъствието на отклонения от типичното развитие на исковия процес, но определящи са броят, естеството сложността на поставените правни въпроси и броят и комплицираността на фактите и обстоятелствата, които имат значение за неговото решаване, с оглед разпределението на доказателствената тежест между страните“.
Всички горепосочени въпроси са неотносими към решаващите мотиви на въззивния съд и не са обусловили неговите правни изводи. Въпросите,посочени в т. 1- т.4 поставят съвсем различни хипотези относно начина на доказване на предпоставките на посочената разпоредба,които са по същество и се решават във всеки конкретен случай,с оглед установеното по делото.
В точка четвърта и пета от изложението си касаторът формулира въпроси,които съдържат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.1 ГПК за неправилна преценка,според него,от страна на съда при определяне на размера на искането за присъждане на разноските,с оглед извършените процесуални действия и фактическата и правна сложност на делото,които обаче са различни по предпоставките за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.
На ответниците по частната касационна жалба следва да се присъдят поисканите и направени разноски за настоящото касационно производство в размер на 1371 лева,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат,поотделно,съгласно приложените два договора за правна защита и съдействие от 25.05.2018 г. /л. 38 и л. 40 по ч.гр.д. № 2225/2018 г. на ВКС, II г.о./ -за Г. Д. сумата от 984 лв., а за Г. Е. сумата от 387 лв. /т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС/.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 147 от 15.03.2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 101/2018 г. на Апелативен съд – В..
ОСЪЖДА К. Д. Д. да заплати на Г. Б. Д. – сумата от 984 лв/деветстотин осемдесет и четири лева/, и на Г. Н. М. – Е. – сумата от 387 лв. /триста осемдесет и седем лева/ разноски по делото за настоящото касационно производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: