О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
София, 17.01.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 16.11.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
т.дело № 60141/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№7639/26.05.2016г.,подадена от М. Г. И.,чрез пълномощниците й адвокат В. М. и адвокат Е. Б.,против решение №668/07.04.2016г. на Софийски апелативен съд,гражданско отделение,дванадесети състав,постановено по гр.д.№851/2016г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №8505/11.12.2015г. по гр.д.№15161/2014г. по описа на Софийски градски съд,ГО,19 състав за отхвърляне на предявените от М. Г. И. искове с правно основание член 226,ал.1 КЗ срещу [фирма],София за заплащане на сумата от 55 000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди,вследствие нанесените й травматични увреждания от ПТП на 10.12.2013г. като пътник в автобус”М.”,с рег. [рег.номер на МПС] ,за сумата от 2 767,51 лева-заплатени средства във връзка с лечението и рехабилитацията и,сумата от 135,07 лева транспортни разходи с цел транспортиране,лечение и осигуряване на лекарства,сумата от 402,12 лева-сумата на самолетен билет,сумата от 34,54 лева-стойност на закупуване на храна и напитки при болничен престой,като неоснователни и недоказани.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба [фирма],София,в депозирания писмен отговор по делото,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли то да не се допуска,а по същество счита жалбата за неоснователна.Претендира присъждане на разноски за настоящата касационна инстанция,представляващи юрисконсултско възнаграждание.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че застрахователят дължи обезщетение за вредите,когато застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице,тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия извършител,като страните не спорят относно наличието на валидно застрахователно правоотношение,основано на договор за застраховка „Гражданска отговорност” между дружеството,настоящ касатор и собственика на автобуса „М.”.След анализ на доказателствата по делото и тяхната преценка,въззивният съд е стигнал до извода,че не са налице елементите от фактическия състав на деликта- противоправно поведение,както и причинната връзка между него и настъпилата вреда за пострадалата,включително че презумпцията за виновност по смисъла на чл.45,ал.2 ЗЗД е оборена.В тази връзка,съдът е приел,че по делото е останало недоказано твърдението на ищцата,че водачът на автобуса е извършил противоправно деяние-управление на МПС в нарушение на правилата на движение,което твърдение не се подкрепя от нито едно от събраните по делото доказателства-свидетелски показания,изслушани експертизи,констативен протокол,от които се установява противното,а именно,че автобусът е потеглил плавно,както и че залитането и падането на ищцата не е предизвикано от поведението на водача на автобуса,като последният с действията си не е причинил инцидента,нито е създал предпоставки за настъпването му.В тази връзка съдът е посочил,че неустановяването на противоправно поведение от страна на водача на автобуса освобождава същия от гражданска отговорност по член 45 ЗЗД,а застрахователя-от задължението за изплащане на обезщетение на увреденото лице въз основа на сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,касаторът заявява,че е налице хипотезата на член 280,ал.1 т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,като твърди,че съдът се произнесъл по правен въпрос/цитирам/:
„Следва ли водачът на автобуса да носи отговоронст по отношение на настъпилите за пътниците вреди,пряка и непосредствена последица от предприети действия на водача по потегляне на автобуса и превозване на пътниците ,преди да се е убедил,че са осигурени всички условия по отношение на безопасното им превозване?
Следва ли да се тълкува стеснително разпоредбата на член 132,т.2 от ЗДвП,че задълженията на водача превозващ пътници в обществен транспорт по отношение осигуряването на условия за беозпасното им превозване се ограничава единствено в това да се убеди,че няма пътници вратите при потегляне?”.
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело,като касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното решение.
Така формулираните от касатора като правни въпроси,са въпроси по същество на спора,защото по тях съдът се произнася и дава отговор,с оглед събраните по делото доказателства,като след тяхната оценка постанови решение по съществото на повдигнатия спор.В случая предявените искове са отхвърлени с решението на първоинстанционния съд,потвърдено с обжалваното въззивно решение,като изводите на съда се основават на недоказаност на заявените от ищцата претенции.Според възприетото със задължителната практика на ВКС/ ТР №1/2014г. на ОСГТК на ВКС/,с имуществената застраховка”Гражданска отговорност”,която има обезщетителен характер, се дава застрахователна закрила на застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за непозволено увреждане към друго лице,а предназначението й е да репарира,в рамките на застрахователната сума,реално възникналите за третото увредено лице вреди,за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската отговорност на застрахования деликвент.Следователно, непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие и последното ще е налице дотолкова,доколкото е осъществен деликтът,а в случаите когато отсъства деликт,застрахователят по застраховката срещу гражданска отговорност не отговаря.Както вече бе посочено по-горе предявеният иск с правно основание член 226,ал.1 КЗ е отхвърлен,тъй като са останали недоказани елементите от фактическия състав на член 45 ЗЗД.За пълнота следва да се отбележи,че при този изход на приключилия спор,настоящият касатор има възможност да търси обезщетение за причинени вреди във връзка с правоотношението между него,като редовен пътник в превозното средство и превозвача,чиято собственост е моторното превозно средство.
При това положение,след като в изложението си касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение,а липсата на такъв в изложението му по член 284,ал.3 ГПК,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Ето защо,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото на ответника [фирма],София следва да се присъдят поисканите и направени разноски за настоящата касационна инстанция,представляващи юрисконсултско възнаграждение,на основание член 78,ал.3 ГПК във вр. с член 78,ал.8 ГПК в размер на 2280,17 лева,съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №668/07.04.2016г. на Софийски апелативен съд,гражданско отделение,дванадесети състав,постановено по гр.д.№851/2016г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА М. Г. И. да заплати на [фирма],гр.София,сумата от 2280,17 лева/две хиляди двеста и осемдесет лева и 17 ст./,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: