О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
гр. София, 02.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 246/12г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. А. С. от [населено място] срещу въззивно решение от 03.11.11г., постановено по в.гр.д.№ 11384/09г. на Софийския градски съд, ІІг състав в частта, с която е допусната делбата на недвижим имот, респ. в частта, с която е отхвърлен искът за делба на паянтова барака и на паянтов килер и на пристройка с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение от 04.06.09г. по гр.д.№ 1212/05г. на Софийския районен съд, 60 с-в, в частта, с която е допусната делбата на УПИ І-110, кв.171 по плана на [населено място], м.”О. с площ от 297 кв.м., заедно с построената в него едноетажна жилищна постройка с площ от 36 кв.м. между К. Х. Б. и Т. А. С. при равни квоти, както и в частта, с която е отхвърлен искът на К. Б. за делба на паянтова барака и на паянтов килер, долепени до жилищната сграда, както и на пристройка, долепена до жилищната сграда от западната й страна.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесният имот е бил собственост на А. К. П., който е починал през 1972г. и е оставил за свои наследници по закон дъщерите си М. А. Б., И. А. К. и Т. А. С.. С нот.акт № 156/75г. И. К. е дарила на сестрите си собствената си 1/3 ид.част от имота. През 1977г. е одобрена съдебна спогодба между М. Б. и Т. С., по силата на която имотът е поставен в дял на първата, която е била в брак с Х. Б., като същата е осъдена да заплати на сестра си суми за уравнение на дела й. С нот.акт 159/04г. М. Б. е дарила на сестра си Т. С. ? ид.част от имота, а впоследствие е дарила на сина си К. Б. 3/8 ид.части от него /нот.акт № 62/04г./, като преди двете сделки е учредила на сина си и правото да построи триетажна сграда върху мястото. Х. Б. е починал през 1986г. и оставил за свои наследници по закон съпругата си М. Б. и сина си К. Б..
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че имотът е съсобствен между страните при равни права (ищецът притежава 1/8 ид.част по наследство от своя баща и 3/8 ид.части по дарение от своята майка). С оглед данните по делото че, паянтовите килер и барака междувременно са били съборени и не съществуват, а изградената през 2004г. пристройка е незаконно изградена и е налице влязла в сила заповед на ДНСК за нейното премахване, съдът е приел, че същите не подлежат на делба. Прието е също, че ответницата не е придобила имота по давност тъй като не е осъществявала самостоятелно владение върху него ( в имота са живели тя, ищецът и други лица) и по никакъв начин не е демонстрирала намерение да го свои, както и че плащането на данъци за един имот не е достатъчно убедително доказателство за установяване анимуса на владелеца.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси които са решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: че един имот, въпреки, че е владян спокойно и несмущавано за срок от 10 и повече години от един съсобственик по отношение на останалите съсобственици, не прави този съсобственик едноличен собственик на владения имот; че плащането на данъци за срок по-дълъг от 10 години не е достатъчно основание да се приеме, че имотът е придобит по давност; че свидетелските показания, тълкувани във връзка с останалите писмени доказателства по делото, с които те кореспондират не са достатъчни да се приеме, че след като един от съсобствениците е владял за повече от 10 години съсобствен имот, а останалите съсобственици са се дезинтересирали от имота, при положение, че не са събрани доказателства останалите съсобственици да са се противопоставяли на владението на съсобственика, владеещият съсобственик е придобил имота по давност и че една подлежаща на узаконяване пристройка към основната сграда подлежи на делба.
Ответниците по жалбата изразяват становище, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Преди всичко следва да се отбележи, че по поставените от касаторката въпроси, с изключение на втория, във въззивното решение липсва произнасяне, тъй като в него не е прието, че същата е владяла спокойно и несмущавано имота за срок от 10 и повече години като съсобственик и че този факт е установен от писмените и гласни доказателства по делото, но те не са достатъчни за да се приеме, че имотът е придобит по давност, нито е приел, че пристройката подлежи на узаконяване и на делба, а тъкмо обратното – че подлежи на премахване и не подлежи на делба. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/09г., ОСГТК, посоченият от касатора правен въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, на не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства.
Наред с това между обжалваното решение и представеното във връзка с втория поставен въпрос Р № 1092 по гр.д.№ 2812/07г. на ВКС, ІІІ г.о. (незадължителна практика) не е налице противоречие, тъй като с него не е прието, че плащането на данъци за срок по-дълъг от 10 години е достатъчно основание да се приеме, че един имот е придобит по давност, а този факт е преценен задно с другите обстоятелства по делото (по същото е установено непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години въз основа на предварителен договор за покупко-продажба). Ето защо това решение не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като същото би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
Решение № 199 по т.д.№ 386/09г. на ВКС, ІІ т.о. няма никакво отношение към поставените от касаторката по-горе въпроси, нито към друг поставен от нея правен въпрос, а същото е представено във връзка с направено от нея в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационно оплакване за неправилност на постановеното решение, поради което и то не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Същото важи и за ТР № 33 по гр.д.№ 11/71г на ОСГК на ВС и Р № 2208 по гр.д.№ 1638/69г. на ВС, І г.о. отнасящи се до допустимостта на делба на правото на строеж, още повече, че това право не е предмет на настоящото дело.
Във връзка с релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не са изложени релевантни доводи относно посочените ТР № 1/09г. на ОСГТК, т.4 предпоставки и същите по отношение на поставените въпроси не са налице.
С оглед на казаното подадената от Т. А. С. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 03.11.11г., постановено по в.гр.д.№ 11384/09г. на Софийския градски съд, ІІг състав.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: