О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
гр. София, 30.11. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 4267/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. М. Н., [населено място], чрез процесуалния й представител адвокат Н. В., срещу определение № 15129 от 05.07.2018 г. по ч. гр. д. № 5464/2018 г. на Софийски градски съд. Поддържа се, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Изводът на съда, че писменото допълнение за присъждане на лихви е просрочено, не съответства на доказателствата по делото.
Ответниците по жалбата М. Х. С., [населено място] и А. Х. Н., [населено място], не вземат становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното:
С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение частната жалба на Н. срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 24.10.2017 г. по гр. д. № 23944/2012 г. на Софийски районен съд. С него е върната писмената й молба от 04.05.2017 г., подадена по пощата на 28.04.2017 г. в частта, в която след срока по чл. 346 ГПК е заявена претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на лихви за период преди 21.04.2017 г. С влязло в сила решение по иск на жалбоподателката е допусната делба при съответни квоти на апартамент в[жк], [населено място]. С молба, представена в първото по делото открито съдебно заседание на 21.04.2017 г. във фазата по извършване на делбата, т. е. в срока по чл. 346 ГПК, Н. е направила претенции за заплащане стойността на извършени в делбения имот подобрения и ремонти. В изпълнение на дадени от съда указания за конкретизиране по вид и стойност по пера на заявените претенции, ищцата е депозирала молба от 04.05.2017 г., в която е конкретизирала претенциите си и е заявила такива за заплащане на мораторни лихви поотделно върху претендираните главници за всяко от подобренията и ремонтите. Въззивният съд е приел, че заявените с молбата от 04.05.2017 г. претенции по чл. 86, ал.1 ГПК за присъждане на лихви за период преди 21.04.2017 г. са направени след преклузивния срок по чл. 346 ГПК, поради което са недопустими. Дописването с ръкописен текст на претенцията за мораторни лихви в молбата, представена в първото по делото съдебно заседание, също е след срока по чл. 346 ГПК, доколкото липсва отбелязана дата, на която е направено, а в проведеното заседание ищцата не е заявила, че е направила претенция за присъждане и на лихви за забава.
Частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК (ред. след изм. ДВ, бр. 86/2017 год.) това са въззивните решения с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 20 000 лв. за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая във втората фаза на делбеното производство жалбоподателката е предявила претенции по сметки и акцесорни претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД /предмет на настоящето производство/, представляващи лихви за забава върху главниците, уточнени в молбата от 04.05.2017 г. както следва: за периода 21.05.2013 г. – 21.04.2017 г. за описаните ремонти в т. I – главница в размер на 452,58 лв. и мораторна лихва в размер на 180,38 лв.; за същия период за описаните ремонти в т. II – главница в размер на 96,66 лв. и мораторна лихва в размер на 138,52 лв.; за периода 11.11.2016 г. – 21.04.2017 г. за описаните ремонти в т. III – главница в размер на 421,82 лв. и мораторна лихва в размер на 19,01 лв., заедно със законната лихва върху главниците до окончателното им заплащане. Всеки от заявените при условията на обективно кумулативно съединяване искове по чл. 86 ЗЗД за съответните периоди и вид дейности, описани по пера, е с цена, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК /равна на търсената сума/, под законоустановения минимум от 5 000 лв., което обуславя необжалваемост на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 280, ал. 3 ГПК на въззивното определение. За допустимостта на касационното производство при обективно или субективно съединени искове от значение е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цената на отделните искове /който в случая също не надвишава 5 000 лв./. Под минималния праг за допустимост на касационния контрол са и цените на главните искове по чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на извършените в делбения имот ремонти и подобрения. Ето защо подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол, а образуваното по нея производство да се прекрати.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на Н. М. Н., [населено място], срещу определение № 15129 от 05.07.2018 г. по ч. гр. д. № 5464/2018 г. на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: