О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 995
гр. София, 04.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 624/11г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Л. К. и А. С. К. от [населено място] срещу решение от 20.12.10г., постановено по в.гр.д.№ 5229/10г. на Софийския градски съд, ІІг с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение от 12.02.10г. по гр.д.№ 6886/11г. на Софийския районен съд, 53 с-в, с което на основание чл.288, ал.1 ГПК/отм./ е изнесен на публична продан недвижим имот – апартамент № 11, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес].
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесният имот е реално неподеляем и че единственият способ за извършване на делбата му е публичната продан, тъй като съделителите Л. К. и А. К. притежават ? ид.част от него в режим на съпружеска имуществена общност, придобита чрез възлагане по реда на чл.288, ал.2 ГПК /отм./ и заплащане на суми за уравнение на дяловете, а останалата ? ид.част е собственост по равно на Л. К. и Н. М., придобита по наследство от техния баща, поради което е налице т.н. “смесена съсобственост” и разпоредбата на чл.288, ал.3 ГПК/отм./ в случая не намира приложение.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите налице ли са законовите изисквания за извършване на делата по реда на чл.288, ал.3 ГПК/отм./, когато са доказани всички необходими условия за получаване в дял на делбения имот, а именно съделителите да нямат друго жилище и да са живели с наследодателя и следва ли да бъде изнесен на публична продан процесният имот, ако съделителят предявил възлагателната претенция отговаря на всички условия на чл.288, ал.3 ГПК /отм./ и няма заявена друга възлагателна претенция.
Ответницата по жалбата изразява становище, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
М. или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В разглеждания случай по поставените от касаторите въпроси въззивният съд не се е произнесъл, тъй като същият е приел, че съсобствеността върху процесния имот не е възникнала само от наследяване и че по тази причина не са налице всички кумулативни предпоставки за получаване на имота в дял по реда на чл.288, ал.3 ГПК/отм./.
Наред с това касаторите не се позовават на противоречие с никаква практика, а във връзка с третото релевирано основание за допускане на касационно обжалване не са изложени никакви съображения за обосноваване на значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или с оглед нейното осъвременяване, съгласно дадените в ТР № 1/09 г. на ОСГТК, т.4 разяснения. Освен това във връзка с поставените въпроси не е налице неяснота или непълнота на нормативната уредба и съществува задължителна съдебна практика ТР № 1/04г. ОСГК на ВКС, с която въззивното решение е съобразено и която не се налага да бъде променяна. Ето защо следва да се приеме, че и сочените допълнителни предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице.
С оглед на казаното подадената от Л. Л. К. и А. С. К. от [населено място] касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по жалбата сторените от нея разноски пред настоящата инстанция в размер на 500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение от 20.12.10г., постановено по в.гр.д.№ 5229/10г. на Софийския градски съд, ІІг с-в.
О с ъ ж д а Л. Л. К. и А. С. К. от [населено място] да заплатят на Н. Л. М. от [населено място] сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: