О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
гр. София, 20.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 637/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Кремиковци” АД (в несъстоятелност), гр.София срещу въззивно решение № 6770 от 31.10.2018г., постановено по гр.д.№ 385/2018г. на Софийския градски съд, ІV-Б състав в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен предявеният от касатора установителен иск за собственост на недвижим имот с оплаквания за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 135740 от 02.06.2017г. по гр.д. № 66186/2015г. на Софийския районен съд, 88 с-в, поправено с въззивното решение в частта за наименованието на ответника, като е отхвърлил като неоснователен предявеният от Кремиковци” АД (в несъстоятелност) против Столична община иск с правна квалификация, чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.77 ЗС и чл.17а ЗППДОбП/отм./ за признаване за установено, че ищецът е собственик на апартамент № 17, находящ се в гр.София, ж.к. „Дружба 1“, бл.74, вх.А, ет.4, имот с идентификатор 68134.1500.2455.1.17 по КККР на [населено място], с площ от 46,80 кв.м.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, обсъждайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, че по делото не е установено по несъмнен начин, че към 09.01.1992г. – от когато е решението на съда за регистрация на извършено с разпореждане на МС № 40 от 06.11.1991г. преобразуване на създадената на основание чл.11 от Указ № 56 за стопанската дейност фирма с държавно имущество “Кремиковци” като правоприемник на МК”Кремиковци”, процесният имот да е бил предоставен за стопанисване и управление на държавното предприятие и по силата на чл.17а ЗППДОбП /отм./ да е станал собственост на ищеца. Посочено е, че отдаването на имота под наем не може да обоснове категоричен извод за предоставянето му за стопанисване и управление.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1. Може ли въззивният съд да се произнася за правилността на първоинстанционното решение извън посоченото във въззивната жалба при ограничението по чл.269, изр.2 ГПК и 2. Може ли въззивният съд да обосновава решението си на обстоятелства, различни от посочените и приети от страните по делото и да се произнася по факти и доводи, които не са твърдени във въззивната жалба и отговора към нея.
Ответникът по жалбата Столична община е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение в обжалваната му част, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/.
В случая поставените от касатора процесуалноправни въпроси, свързани с правомощията на въззивната инстанция, са разрешени от въззивния съд в обжалваното решение изцяло в съответствие със задължителните указания на посоченото от него ТР № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според дадените с това тълкувателно решение разяснения въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, като при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. В конкретния случай производството е образувано по искова претенция за собственост и основанието на същата винаги е свързано с приложението на императивни материалноправни норми, тъй като според чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Установените в законодателството способи за придобиване на право на собственост са уредени по начин, който не позволява отклоняване на правните субекти от тях, и в този смисъл уредбата е от императивен порядък, който обуславя необходимостта, в изпълнение на основополагащия за процеса принцип на законност /чл. 5 ГПК/, решаващият съд, във всеки стадий на процеса- първа, въззивна или касационна инстанция, служебно да обезпечи правилното ? приложение независимо от наличието или липсата на позоваване от страните. По настоящото дело въззивният съд, след като е установил, че е налице нарушаване на императивния материален закон, е отменил първоинстанционното решение като неправилно и е отхвърлил предявения иск. Другите две решения на ВКС – № 80 по гр.д.№ 6235/15г., IV г.о. и № 48 по т.д.№ 408/15г., II т.о., представени от касатора, не са постановени по искове за собственост и нямат отношение към настоящия спор. Не са налице и посочените основания по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационен контрол, нито касаторът се позовава на тях.
С оглед изложеното обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6770 от 31.10.2018г., постановено по гр.д.№ 385/2018г. на Софийския градски съд, ІV-Б състав.
О с ъ ж д а “Кремиковци” АД (в несъстоятелност), гр.София, кв.Ботунец, ЕИК 831642523 да заплати на Столична община сумата 100 лв./сто лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: