Р Е Ш Е Н И Е
№ 109
София, 19.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Т.Кьосева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1277/2013 г.
Производството е по чл.307,ал.2 ГПК.
Образувано е по молба на СД”2С-Т. и с-ие”, [населено място], за отмяна на влязло в сила решение от 25.10.2011г. по гр.д.№ 2999/2010г. на Софийския градски съд.
Ответникът по молбата Българска академия на науките счита същата за неоснователна.
Молителят иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Твърди, че е налице новооткрито обстоятелство. От писмо от ЦДА изх.№26-00-45/23.10.2013г. му било станало известно, че оригинали на представени по делото копия на документи не са съществували и не са били налични в съответната архивна единица на Ц. Д. архив, нито в Б.. Проверката била извършена по негово искане по отношение на ф.504К „Българо-немски институт за земеделски изследвания”, инв.оп.1а.е.3. От представения на молителя официален препис от констативен протокол от 07.12.2009г. и протокол от 27.11.2009г. ставало ясно, че по молба на Б. архивът е попълнен през 2009г. с копия и документи, представяни от академията. Молителят твърди, че от различията между документите с номерация от 54 до 58 и от 142 до 147, съдържащи данни относно отчуждителната процедура по ЗОНИДОП, които са представени по делото и кредитирани от съда в инстанционното производство, ставало ясно, че липсват оригиналите на тези документи, поради което е следвало да бъдат изключени от доказателствата. Тези документи не са копия от оригинали.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира следното :
Молбата за отмяна е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1,т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно.
С атакуваното решение е признато за установено на основание чл.97,ал.1 ГПК /отм./ по отношение на СД”2С-Т. и с-ие”, че Б. е собственик на основание чл.10,ал.2 от Закона за Б. на имоти пл.№3662 с площ 4361 кв.м. и имот пл.№5098 с площ 3919 кв.м., находящи се в София, [улица].Съдът е приел, че спорните имоти са били отчуждени с Указ№128 на Ц. Б. ІІІ на основание чл.2,т.1, чл.3,ал.2 и чл.54 от Закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена полза за опитно поле и застрояване за нуждите на Българо-немски институт за земеделски изследвания. Процедурата по отчуждаване е изпълнена като за имота на К. М. е издаден административен акт от 03.08.1942г., а за имота на В. М. е съставен административен акт за т.нар.”полюбовно съгласие”,с което по реда на ЗОНИДОП отчуждителният ефект е настъпил. Двата имота са станали държавна собственост през 1942г. След закриване на Българо-немския институт имуществото му е преминало към ЦЗИИ, а впоследствие към Отделението за селскостопански науки към Б. /ПМС №73/1955г./. Считано от 1955г. имотите са предоставени на Б. за стопанисване и управление – за нуждите на АНЕБ и ФИ. Към момента на влизане в сила на ЗБАН /19.10.1991г./ академията е стопанисвала предоставеното и от държавата имущество /в т.ч. процесните имоти/ за осъществяване на дейността и собствеността върху него е възникнала по силата на закона. Договорите за покупко-продажба, от които ответното дружество черпи права, не са породили вещноправно действие, тъй като прехвърлителите не са били собственици. След като имотите са станали държавна собственост към 1942г., те не са могли да бъдат реституирани по реда на ЗСПЗЗ в полза на тези физически лица.
Приложеното към молбата писмо от ЦДА с дата 23.10.2012г. не може да приеме като установяващо новооткрити релевантни за спора обстоятелства по смисъла на чл.303, ал.1 т.1 ГПК. В него са цитирани и приложени констативен протокол от 07.12.2009г., приемо-предавателен протокол от 25.11.2009г., констативен протокол /27.11.2009г./ за състоянието на ф.504К, инв.оп.1,а.е.3 във връзка с констатирани липси и извършена полистна паспортизация при сверяване на наличните оригинални документи в архивната единица и предоставените от Б. копия на получени през 2007г. заверени ксерокопия, както и заверени копия на копията от документи, от които е извършено попълване на ф.504К,инв.оп.1,а.е.3. В писмото се сочи, че не са открити оригинални документи за лицата В. М. и К. М., по които са направени ксерокопията на документите, послужили за попълване на ф.504К, инв.оп.1,а.е. Всички приложени към писмото документи са били приобщени към доказателствения материал по делото при инстанционното му разглеждане във връзка с направеното от молителя оспорване и искане по реда на чл.101 ГПК/отм./ за прилагане на представените от Б. писмени доказателства, касаещи одържавяването на имотите през 1942г. и завършването на отчуждителната процедура. Въпросът за оригиналите на посочените доказателства е повдиган от молителя в производството и той е могъл да се снабди своевременно с всякакви доказателства, в т.ч. с процесното писмо от ЦДА. Приложените от молителя не установяват новооткрити обстоятелства, релевантни за спора. Писмото се представя с оглед искането на молителя в хода на процеса за изключване на доказателствата по реда на чл.101 ГПК/отм./ и твърдяния от него отрицателен факт, че липсват оригиналите на сочени документи в ЦДА. Описаните констативни протоколи в писмото обаче са били приобщени по делото и преценката за предпоставките относно прилагането разпоредбата на чл.101 ГПК/отм./ е следвало да бъде извършена и въпросът е следвало да бъде повдигнат по реда на инстанционния контрол. Освен това няма никакви данни молителят да не е могъл да се снабди с писмото при проявена от него грижа за защита на интересите си в процеса и да го представи пред инстанциите по същество. Производството по отмяна не е средство за попълване на делото с непредставени от страните доказателства и невъведени твърдения и възражения по време на инстанционното му разглеждане.
След като не са налице основанията за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на производството и направеното искане от ответника по молбата на същия следва да се присъдят разноски в размер на 150 лева – юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78,ал.8 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на СД”2С-Т. и с-ие” за отмяна на влязло в сила решение от 25.10.2011г. по гр.д.№ 2999/2010г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА СД”2С-Т. и с-ие”, [населено място], да заплати на Българска академия на науките разноски в размер на 150 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: