О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
гр. София, 06.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА ч. гр. д. № 2017/14 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 1929 от 26.02.2014 г., подадена от И. С. Н. от [населено място], чрез адв. Г. Б. срещу определение № 45 от 11.02.2014 г. на Върховния касационен съд, I г.о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение от 11.10.2013 г. постановено по гр.д. № 218/2013 г. на Окръжен съд – Монтана.
Жалбоподателят е изложил доводи за неправилност на определението.
Ответникът М. Ц. М., чрез Г. Ц. оспорва частната жалба.
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следното:
Въззивното решение е постановено по спор относно предявен установителен иск за собственост на идеална част от недвижим имот. Приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Паричната оценка на предмета на делото е цената на иска. Данъчната оценка на процесните 22,5/480 идеални части от недвижимия имот е 621, 44 лева. А. на жалбоподателя в частната жалба, че за допустимостта на касационното обжалване от значение е обжалваемият интерес, а не цената на иска е неоснователен. Цитирана е старата редакция на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК/„Не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв.”/, която е неотносима в конкретния случай, тъй като касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в новата й редакция и меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на иска.
Ето защо, правилно съставът на ВКС, I г.о. е приложил правните последици на чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед недопустимостта на касационния контрол. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора и направеното искане на ответника по частната жалба М. Ц. М. трябва да бъдат присъдени 100 /сто/ лева деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 45 от 11.02.2014 г. по гр.д. № 176/2014 г. на Върховния касационен съд, I г.о.
ОСЪЖДА И. С. Н. от [населено място], да заплати на М. Ц. М. от [населено място] 100 /сто/ лева деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: