О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
гр. София, 10.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията ПЪРВАНОВА ч. гр. д. № 2244/14 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 1309 от 10.02.2014 г., подадена от [фирма] – [населено място], чрез адв. П. Р. срещу определение № 35 от 15.01.2014 г. на Върховния касационен съд, III г.о., с което е оставена без разглеждане частна касационната му жалба срещу определение № 2494 от 23.09.2013 г., постановено по гр.д. № 1858/2013 г. на Окръжен съд – Бургас.
Жалбоподателят е изложил доводи за неправилност на определението.
Ответникът Д. К. С. не изразява становище по частната жалба.
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следното:
С обжалваното определение е прието, че определението на въззивния съд, с което е потвърдено определение от 02.08.2013 г., постановено по гр. д. № 2184/2007 г. на РС – Бургас, с което е прекратено производството по гр.д. № 2184/2007 г. и исковата молба на [фирма] е върната, поради неизпълнение в срок на дадените указания, не подлежи на касационно обжалване, с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК. Съставът на ВКС, III г.о. е констатирал, че в случая цената на предявения иск е под законоустановения минимум, поради което определението е от категорията на неподлежащите на касационен контрол.
Настоящият съдебен състав приема, че е налице хипотезата на чл. 274, ал. 4 ГПК, съгласно която не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Производството по такива спорове е двуинстанционно. По въпроса за цената на иска е прието неоспорено удостоверение за данъчна оценка на недвижим имот от 01.08.2007г. От него е видно, че оценката на имота е 16 434, 30 лева. Цената на иска по чл.108 ЗС, предявен при действието на отменения ГПК се определя, съгласно чл. 55, ал. 1, б.„б” ГПК /отм./ в размер на ? от данъчната оценка на имота. В разглеждания случай така формирана цената на иска е 4108,57 лева. При това положение решението по спора също не би подлежало на касационно обжалване по аргумент на чл. 280, ал. 2 ГПК. Следователно въззивното определение е от категорията на необжалваемите определения, съгласно чл.274, ал. 4 ГПК и подадената срещу него частна жалба правилно е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. Неоснователно е оплакването, че частната жалба следва да бъде допусната до разглеждане по същество, тъй като предявеният иск бил с правно основание чл.109 ЗС, а не по чл. 108 ЗС. Предявеният иск е за предаване владението на посочения имот за определяне цената на който ищецът е представил и данъчна оценка и въпросът за цената на иска не е повдиган по реда на чл.56 ГПК /отм./. Той не би могъл да повдига спор в настоящото производство за правната квалификация на иска по повод неговата цена.
С оглед горното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 35 от 15.01.2014 г. по гр.д. № 7357/2013 г. на Върховния касационен съд, ІІI г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: