О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
София, 28.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 27.12.2016две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдията Златка Русева
ч.гр.дело № 5335 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№26438 от 29.09.2016г., уточнена с вх.№32668 от 25.11.2016г., подадена от Б. М. М., чрез адв.Т. Г., против определение №2066 от 23.08.2016г. на Окръжен съд-Варна, постановено по в.ч.гр.д.№1666/2016г. по описа на същия съд, с което е потвърдено определение №4493 от 19.04.2016г., постановено по гр.д.№5092/2015г. по описа на Районен съд-Варна, с което е прекратено производството по делото по предявения от Б. М. М. против С. А. М. иск с правно основание чл.108 от ЗС, поради неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовностите в исковата молба.
В частната касационна жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно и иска неговата отмяна.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът заявява, че e налице основаниeто по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като поставя следният въпроси /цитирам/:
„Когато е поискано удължаване на срок и преди изтичането му съдът сам, без да е направено искане е издал съдебни удостоверения и то на адвокати, които-единият изрично е посочил, че не поема делото, другият не е приел защитата, може ли да се приеме, че страната не е изпълнила указанията, за които съдът е издал неправилни удостоверения, които не могат да се ползват.”
С решаващите си мотиви, въззивният съд е консататирал, че производството пред първата инстанция е образувано по ревандикационен иск на Б. М. М. срещу С. А. М.,като с исковата молба е представено пълномощно от адв.Г., с което преупълномощава адв.Д. Т. и адв.А. Б. с правата, дадени му с пълномощното, издадено от Б. М..Съдът е посочил,че с разпореждане от 12.05.2015г. производството по делото е оставено без движение, като на ищеца е предоставен едномесечен срок да представи схема и данъчна оценка за имота, както и доказателства за внесена държавна такса и вписана искова молба, с изричното указание, че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната, а производството прекратено.Съдът е отбелязъл,че в предоставения срок, ищецът е депозирал молба за освобождаване от заплащане на такси и разноски по делото, която е оставена без уважение с определение от 04.08.2015г., влязло в сила на 16.02.2016г,както и със същото определение повторно е дадена възможност на ищеца да изпълни дадените указания, като съобщението му е връчено чрез адв.Г. на 16.09.2015г. Съдът е посочил,че на 24.02.2016г. ищецът, чрез адв.С. С., редовно преупълномощена от адв.Г. с пълномощно от 12.09.2015г., е представил доказателства за внесена държавна такса в размер на 10 лв. за снабдяване с две съдебни удостоверения и е поискал нов едноседмичен срок за изпълнение на указанията,като с разпореждане от 25.02.2016г. първоинстанционният съд е разпоредил издаването на поисканите съдебни удостоверения и е продължил срока за изпълнение, считано от 25.02.2016г. Съдебните удостоверения са издадени на 24.02.2016г. и са получени от адв.С.. С обжалваното пред въззивния съд определение, районният съд е констатирал неотстраняване на нередовностите на исковата молба в дадения срок, поради което е постановил прекратяване на производството по делото.
Видно от изложеното в решаващите мотиви на съда, така формулираният от жалбоподателя като правен въпрос в изложението към частната касационна жалба е неотносим, тъй като същият не е от значение за изхода на делото и не е обусловил правните изводи на съда в обжалваното определение. Изложените доводи в подкрепа на така формулирания въпрос по съществото си представляват касационни оплаквания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и подлежат на преценка в производството по разглеждане на частната касационна жалба след допускането й до касация, а не в стадия за селектиране на частните касационни жалби в производството по чл.274, ал.3 от ГПК.
Съгласно възприетото в т.1 на тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК да формулира точно и ясно правния въпрос, разрешен от въззивния съд с обжалвания съдебен акт, който е от значение за изхода на делото и е обусловил правните изводи на съда, като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2066 от 23.08.2016г. на Окръжен съд-Варна, постановено по в.ч.гр.д.№1666/2016г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: