О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
гр. София, 30.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 4682/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. К. Г., Е. К. Г., Л. В. П. и П. Н. Г., [населено място], чрез пълномощника им адвокат Б. Г., срещу въззивно решение № 79/27.06.2018г. по гр. д. № 202/2018 г. по описа на Апелативен съд – В..
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за постановяване на решението по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се и наличие основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК, без да се сочат конкретни доводи. Поставят се следните въпроси: 1.Може ли въззивният съд да постанови решение въз основа на невъведени от страните факти и обстоятелства, по които не са събирани и доказателства /сочи се противоречие с ТР№1/2013г., ОСГТК и конкретни решения на ВКС/; 2.Наличието на статут на търпимост на постройка представлява ли пречка за нейното премахване чрез иск по чл.109 ЗС /сочи се противоречие с ТР№31/1984г., ОСГК и конкретни решения по приложение чл.109 ЗС/; 3.При изследване въпроса дали един незаконен строеж е търпим, следва ли съдът да назначи служебно СТЕ /сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в конкретни решения/.
Ответникът по касационната жалба Г. А. Д. оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С въззивното решение е потвърдено решение № 165/05.02.2018 г. по гр.д. № 2223/2014 г. на Окръжен съд- Варна, с което е отхвърлен искът с правно осн. чл. 109 ЗС, предявен от настоящите касатори срещу Г. А. Д. за премахване на жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор **** с площ от 34 кв.м., състояща се от две стаи, антре и тоалетна, изградена в ПИ с идентификатор ****, намиращ се на административен адрес [населено място], [улица], придобит от ищците на основание наследствено правоприемство и реституция по ЗВСВОНИ.
Въззивният съд е приел, че искът по чл. 109 ЗС е за премахване на постройка, изградена от ответниците в дворното място, за което ищците твърдят, че са собственици по силата на чл.1 ал.1 във вр. с чл. 3 ал.2 ЗВСОНИ в качеството им на наследници на акционери от прекратеното АД „К. Г.“. Защитата, която негаторният иск предоставя, брани правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно посегателство, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. С влязлото в сила решение № 1005/2006 г. по гр.д. № 2727/2005 г. на ВКС е установено в отношенията между ищците и праводателите на ответника, че те са собственици на жилище от хол и тераса на първия етаж и три избени помещения от триетажната жилищна сграда на [улица] [населено място], със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. Съобразно решението на ВКС наследодателите на ищците са били акционери на АД към момента на неговата ликвидация. Това се установява и от архивно частно гр.д. № 157/1930 г. Акционерното дружество е придобило с договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 140/1933 г. празно дворно място от 612,64 кв.м., върху което според удостоверението на В. градско общинско управление от 17.10.1924 г. е построена триетажна къща. С решение от 22.07.1948 г. на комисията по ЗОЕГПС къщата, състояща се от три жилища, заедно с цялото дворно място е отчуждена в полза на държавата. Реституционното действие на ЗВСОНИ настъпва по силата на закона, поради което в полза на ищците е възстановено правото на собственост и на дворното място. С влязло в сила решение № 1952/27.04.2015 г. по гр.д. № 176/2014 г. на РС- Варна са отхвърлени предявените от настоящите ищци срещу настоящите ответници искове за установяване правото на собственост и предаване владението върху процесната жилищна сграда с площ от 34 кв.м., състояща се от две стаи, антре и тоалетна, намираща се в [населено място], [улица], с идентификатор **** по КККР от 2008 г., стар идентификатор **** и ****. Като основание за отхвърляне на реституционната претенция по отношение на тази сграда е прието, че тя не е съществувала към момента на отчуждаването, а е новопостроена и поради това не попада в обхвата на ЗВСОНИ. Страните не спорят, че процесната сграда е построена на мястото на съществувалата преди одържавяването дъсчена барака, която е била премахната. За първи път тя е била заснета в кадастралния план от 1965 г. като нова масивна сграда, състояща се от две стаи, антре и тоалетна. Самото изграждане на постройката е осъществено в периода 1959 – 1965 г. въз основа на позволителен билет, издаден на името на М. К. и е записана в разписния лист към регулационния план на името на „Жилфонд“. На 17.02.1974 г. е издаден от ГНС В. позволителен билет на името на А. Д., на когото е разрешено да направи ремонт на покрива на съществуващата постройка в двора, да смени прогнили греди без надграждане и уширяване на зидовете, да направи железобетонна плоча над съществуващия тоалет, както и да обособи двете антрета в едно. От заключението на СТЕ се установява, че така изградената постройка е идентична и представлява реална част от имота, предмет на договора за покупко-продажба от 01.04.1969 г., както и с имота, по отношение на който е постановено решение № 1005/2006г. по гр.д. № 2727/2005 г. на ВКС в отхвърлителната му част по иска с правно основание чл. 108 от ЗС срещу А.Д. и С.Д. – праводатели на ответника. За да има право да държи постройка в чужд имот, ответникът трябва да притежава валидно учредено право на строеж съгласно изискванията на действащото законодателство към момента на придобиване. Въпреки липсата на строителни книжа към момента на първоначалното изграждане на постройката, тя има статут на търпимост съгласно § 16 ал.1 от Преходните разпоредби на ЗУТ, тъй като е построена преди 7.04.1987 г. и е била допустима по действалите тогава разпоредби, видно от издадения позволителен билет от 22.07.1959 г., поради което не подлежи на премахване. Сградата е била заварена към момента на сключване на договора от 1969 г., с който праводателите на ответника са я закупили от общината, заедно с правото на строеж върху мястото. Последващите преустройства и привеждането й във вида, в който е към настоящия момент, са извършени въз основа издаденото през 1974г. строително разрешение от компетентния за това орган – ГНС В.. Дори да се приеме, че правото на строеж не е редовно учредено при нищожност на договора от 1969г., то суперфициарната собственост е останала в полза на общината, което прави неоснователен искът по чл.109 ЗС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Поставените въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решението. Въззивният съд съгласно установената практика на ВКС, вкл. посочената от касатора, е извършил обективна преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, на събраните по делото писмени доказателства и заключения на съдебно – технически експертизи, изградени на база наличната документация, както и е обсъдил доводите и възраженията на страните, с оглед постановяването на законосъобразен съдебен акт. Ценил е доказателствата във връзка едни с други и съобразно тяхната доказателствена стойност, като е изложил собствени фактически и правни изводи по съществото на спора.Обсъдил е въведените от страните фактически твърдения и възражения. Изводът по приложимостта на §16 ЗУТ вр.чл.109 ЗС за търпимост на строежа /при липса на строителни книжа/ няма решаващ характер. Основните изводи, изградени въз основа на събраните доказателства /вкл. влезлите в сила решения между страните и праводателите им по чл.108 ЗС и чл.7 ЗВСОНИ/ и с оглед поддържаните по делото доводи, са за това, че имотът, включващ дворното място и съществуващата сграда е бил отчужден от държавата. Впоследствие в така одържавения имот е осъществено ново строителство на процесната самостоятелна еднофамилна жилищна сграда, тя е била заварена към момента на сключване на договора от 1969г., с който праводателите на ответниците са я закупили от общината заедно с правото на строеж. При така възникналата суперфициарна собственост, преди влизане в сила на реституционния закон, искът по чл.109 ЗС е неоснователен.
Липсва и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2 ГПК. В проверката по чл.288 ГПК не се установяват данни, сочещи нищожност, респ. недопустимост на въззивното решение. Не са развити доводи за очевидната му неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Няма данни за значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
Въпреки изхода на производството по чл. 288 ГПК на ответниците по касационната жалба не следва да заплащат разноски поради липса на искане и на доказателства.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 79/27.06.2018г. по гр. д. № 202/2018 г. по описа на Апелативен съд – Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: