О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
гр. София, 16.12..2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, II гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 6859/2014 година
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 10029 от 07.04.2014 г. подадена от В. Р. Г. от [населено място], чрез адв. Н. М., против определение № 858 от 21.03.2014 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по в.ч.гр.д. № 609/2014 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено определение № 1307 от 14.10.2013 г. по гр.д. № 1215/2013г. по описа на Асеновградски районен съд, IV състав, с коeто на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната исковата молба и производството по делото е прекратено.
В частната касационна жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е нищожно, недопустимо и неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон, иска се неговата отмяна.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си по член 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът заявява /цитирам/:
„Съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос – че спор, разрешаван с влязло в сила решение не може повторно нито да бъде повдиган, нито да бъде разрешаван.”. Жалбоподателят не навежда твърдения, че поставеният въпрос е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона.
С решаващите си мотиви, въззивният съд е приел, че Асеновградският районен съд е сезиран с иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и с определение от 09.08.2013г., постановено по гр.д. № 1215/2013 г. по описа на съда, първоинстанционният съд е дал указания на ищците да отстранят констатираните нередовности, а именно: да посочат три имена и адрес за призоваване на ответниците, да изложат всички обстоятелства, на които основават исковата си претенция, като се опише притежавания от наследодателя им имот, да посочат на какво основание се претендира собствеността, както и да се конкретизира петитумът. Последвали са няколко уточняващи молби, като с определение № 1307 от 14.10.2013г. Районен съд – Асеновград е счел, че не са отстранени всички посочени от съда нередовности. Пловдивският окръжен съд е приел, че правилно и законосъобразно е върната исковата молба на жалбоподателите, тъй като са налице предпоставките на чл. 129, ал. 3 ГПК.
Съгласно приетото с т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен с обжалваното въззивно решение, а това е този въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. ВКС не е задължен да го извежда от изложението на касатора, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от изложеното в решаващите мотиви на съда и посоченото в изложението на касатора, в същото липсва надлежно формулира правен въпрос, а посоченият като такъв е неотносим към решаващите мотиви на въззивното определение.
Непосочването на правния въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 858 от 21.03.2014 г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение, VIII състав, постановено по в.ч.гр.д. № 609/2014 г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: