О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
София, 11.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 18.04.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №4395/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№13491/31.07.2017г.,подадена от Л. Т. Н.,чрез пълномощника му адвокат В. Я.,против решение №1447/20.06.2017г. на Софийски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№1152/2017г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №8960/12.12.2016г. постановено по гр.д.№5586/2014г. по описа на Софийски градски съд,ІІго,5-ти състав за признаване за установено по предявен иск от Б. Т. Н. и С. И. Н. срещу Л. Т. Н.,че ищците са собственици, на основание член 77,ал.1 ЗС по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,обективиран в нотариален акт №95/1995г.,на недвижим имот,представляващ апартамент №36,в [населено място],,с площ 60,73 кв.м,описан в решението,с прилежащо избено помещение №6 и 0,581% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,и осъжда Л. Т. Н. да предаде на Б. Т. Н. и С. И. Н. гореописания недвижим имот.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,като се иска неговата отмяна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че от събраните по делото доказателства се установява,че на 22.05.1995г. Т. С. Н. и Ц. А. Н. са сключили с Б. Т. Н. и С. И. Н. валиден договор за прехвърляне на процесния апаратамент №36 срещу задължение за издръжка и гледане,като са си запазили пожизнено правото на ползване върху имота,към който момент ищците,по време на брака си,са придобили правото на собственост,а след смъртта на праводателите им-Т. Н.-поч.2002г. и Ц. Н. –поч.2013г., вещното право на ползване е преминало в партимониума на ищците.Съдът е отбелязъл,че съгласно изложеното във въззивната жалба ответникът-жалбоподател Л. Н. не поддържа възраженията си нищожност на договора,на който ищците се позовават за придобиване на право на собственост поради липса на съгласие,форма и симулативност,а поддържа единствено,че по делото е установено че е живял в имота и го е придобил по давност.Съдът е посочил,че от показанията на разпитаните свидетели,съседи на спорния имот,безпротиворечиво се установява,че в процесния имот са живели родителите на ищеца Б. Н. и ответника Л. Н.,който бил поканен и допуснат от майка си в имота,която се грижела за него,което обаче живеене и обитаване на имота не го прави владелец,като оценката за съда за тези свидетелски показания е ,че те са достоверни,логични,подробни и обективни и като такива са кредитирани от съда.Съдът е приел,че след като е бил допуснат да живее в имота,ответникът с държател и ако претендира обръщането на държането във владение следва да докаже тези свои твърдения.В тази връзка съдът е анализирал доказателствата по делото,които установяват,че ответника е живеел при майка си и не е считал имота за свой за процесния период 2002г.-2012г.,през който период майка му е полагала грижи за него,и той се ползвал от нейната помощ,поради което липсват доказателства,че през посочения период ответникът е имал съзнанието на владелец на имота и липсва основание да се приеме,че към 2012 г.и към момента предявяване на исковата молба, последният е придобил по давност правото на собственост върху процесния имот.
В изложението си,приложено към касационната жалба,наречено „изложение на касационни основания”,с „правно основание чл.280 и сл.ГПК”,касаторът твърди/цитирам/:
„В обжалваното решение на САС и предходното на САС,съдът се произнесъл по съществени материалноправни и процесуално правни въпроси,които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото-основание по член 280,ал.1,т.3 от ГПК,като едновременно с това са налице изискуемите се за допускане на касационно обжалване предпоставки по член 281,т.2 и т.3 ГПК.”,след което се излагат касационни оплаквания за липсата на възможност за реализиране а ефективна адвокатска защита от страна на назначения адвокат-особен представител на страната,поради липсата на връзка с представлявания от него.
Във втората част от същото,касаторът твърди,че съдът неоснователно не е уважил възражението му за изтекла в негова полза придобивна давност,във връзка с което навежда фактически твърдения и доводи,че изводите на съда са неправилни.
В края на изложението си касаторът заявява:
„Излагайки горното имам основание да приема,че касационно обжалване следва да се допусне,като КЖ се разгледа по същество и бъдат дадени отговори на следните произтичащи от конкретния казус въпроси,които освен за правилното решаване настоящото дело са и от особено важно значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото”,след което в единадесет пункта се формулират различни въпроси,които по своето съдържание са неотносими към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение.
Преди всичко,съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно ,в изложението си по член 284,ал.3 ГПК,правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
Видно от съдържанието на изложението на касатора,в същото се правят касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за правилността или не на въззивното решение,ще се направи след допускане на касационно обжалване в производството по реда на член 290 ГПК.Освен това,както сам касаторът посочва,с изложението си поставя въпроси, които иска настоящата касационна инстанция да разреши,които въпроси, според него, са във връзка с разрешения спор.
С оглед изложеното,така поставените от касатора въпроси не са правни въпроси по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение,разрешени с обжалваното въззивно решение.
Непосочването на правния въпрос,както и на такъв неотносим и неразрешен с обжалваното въззивно решение,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1447/22.06.2017г. на Софийски апелативен съд,ГО,І състав,постановено по в.гр.д.№1152/2017г. по описа на същия скъд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: