О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
София, 25.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 20.09.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 390/2012 година
Производството е по член 274,ал.3,т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба,подадена от Държавата,представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,чрез пълномощника си Областен управител на област Д.,представляван от Р. Г. Б.-старши юрисконсулт в Дирекция”АПОФУС” при Областна администрация [населено място], против определение №416/15.06.2012г. на Варненски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№320/2012г. по описа на същия съд,с което се потвърждава определение №263/18.04.2012г. постановено по гр.д.№621/2010г. по описа на Добрички окръжен съд за оставяне без уважение молбата,подадена от Държавата,по реда на член 248,ал.1 ГПК,за изменение на съдебно решение №60/13.03.2012г. по гр.д.№621/2010г. по описа на Добрички окръжен съд,в частта за присъдените в полза на ищеца съдебно-деловодни разноски-юрисконсултско възнаграждание.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение,касаторът заявява,че/цитирам/:
„С обжалваното определение Апелативен съд В. се е произнесъл по процесуалноправен въпрос,който се решава противоречиво от съдилищата,както и по въпроси,по които считам,че липсва установена съдебна практика и които са от значение за правилното прилагане на закона и развитието на правото:
1.Следва ли в представения „списък за разноските”,освен искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,да се посочва и неговият размер,при условие,че по отношение на дължимото на юридически лица юрисконсултско възнаграждение,не следва да бъдат представяни доказателства,че такова възнаграждение е вече заплатено.”В подкрепа на това се цитират определения постановени от ВКС,в производство по реда на член 274,ал.2 и ал.3 ГПК.В тези актове на ВКС се приема,че изискването за доказване на действително направените разноски-заплатено от страната възнаграждение на адвокат,е поставено само в хипотезата на член 78,ал.1 ГПК,но не и ако защитата на юридическото лице е осъществена от юрисконсулт.
В точка втора от изложението на касатора,във връзка с изложеното с9 точка първа се поставя въпрос/цитирам/:
„задължен ли е съдът за приложи законовата норма,като при липса на посочен размер на юрисконсултското възнаграждение,присъди минималният такъв,определен съобразно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения?”
В точка точка трета от изложението си касаторът,във връзка с направените разграничения по първите две точки от същото се поставя въпроса дали съществува възможността да упражни правото си по член 75,ал.5 ГПК.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че при присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,постановени с решението по спора,първоинстанционният съд е изхождал при определянето на размера им от предвидения минимум по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения-член 7,ал.2,т.4 от Наредбата.Съдът е приел,че искането за увеличение на присъденото юриконсултско възнаграждение е неоснователно,тъй като горепосочения размер, дължим с оглед определеното в цитираната Наредба,правилно е бил възприет и изчислен от първоинстанционния съд.
С оглед изложеното,формулираният в точка първа на изложението като процесуално правен въпрос,разрешен с обжалваното въззивно определение,не е от значение за изхода на делото и не е обусловил изводите на съда,поради което се явява неотносим,същото се отнася и до цитираната съдебна практика.
В точка втора и трета,липсва формулиран правен въпрос,който да е свързан с възприетото от съда в решаващите му мотиви,като изложеното в тези две точки,се отнася до други хипотези и фактическа обстановка,различна от тази възприета от въззивния съд с постановеното определение.
Ето защо,липсата или посочване от касатора на правен въпрос,който е неотносим,не е от значение за изхода на делото и не е обусловил решаващите изводи на съда,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №416/15.06.2012г. на Варненски апелативен съд,постановено по гр.д.№320/2012г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: