О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№196
гр. София, 19.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, II гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията З. Р. гр. дело № 6372 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 4951 от 05.08.2014 г. подадена от С. К. М. от [населено място], общ. С. срещу въззивно решение № 187 от 25.06.2014 г., постановено от Окръжен съд – Сливен по гр. д. № 307/2014 г. С посоченото решение е отменено решение № 261 от 26.03.2014 г., постановено по гр. д. № 2940/2014 г. на Районен съд – Сливен и е уважен предявеният иск с правно основание чл. 53, ал. 2 от З. /изм. ДВ, бр. 49 от 2014 г./.
Ответниците по касационната жалба не изразяват становище по същата.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, II г.о., констатира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена / чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК/. Цената на иска се посочва от ищеца. Въпросът за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебното от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, арг. чл. 70, ал. 1 ГПК.
В случая ищците са посочили, че цената на иска е в размер на 4 175.20 лв., като към исковата молба е приложено удостоверение за данъчнa оценка на земята /л.10 от първоинстанционното дело/, също в размер на 4 175,70 лв. и този въпрос до приключване на първото заседание по делото не е повдиган. С молба вх. № 5559 от 10.09.2014 г., касаторът за пръв път пред настоящата инстанция навежда аргументи, че следва да се приеме, че цената на иска е в размер на 8 326.30 лв., съгласно представеното удостоверение за данъчна оценка от 08.09.2014 г., но с оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ГПК, тази оценка не може да бъде взета предвид при определяне размера на цената на иска и не води до промяна.
Ето защо, следва да се приеме, че цената на предявения иск е под законоустановения минимум от 5000 лева, определен в чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като
Предвид изложеното подадената касационна жалба срещу въззивното решение е процесуално недопустима и същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 4951 от 05.08.2014 г. подадена от С. К. М. срещу въззивно решение № 187 от 25.06.2014 г. на Окръжен съд – Сливен постановено по гр. д. № 307/2014 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 6372/2014 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: